В културата ни се е наложил образът на вдъхновения творец с блясък в очите — учения, писателя, художника. Човек, който очевидно изпитва удоволствие от интелектуалните си търсения. А ние, незнайно защо, когато на свой ред се занимаваме със сложна умствена работа или дори когато проверяваме домашното на детето по някоя отдавна забравена геометрия, съвсем не се чувстваме вдъхновени и въодушевени.
Никой не спори особено дали на хората им харесва да копаят лозето и да превиват гръб. Не, не им харесва. И на всички ни е ясно, че организмът предпочита да си похапне и да си полегне, вместо да се отдаде на полезна физическа активност. Но по въпроса за умствените усилия спорове има. Някои учени твърдят, че мисленето е неприятно за всички без изключение. Други смятат, че човек може да бъде научен да изпитва удоволствие от умствената работа (с което всъщност би трябвало да се занимава училището). На всичкото отгоре популярната култура и отделни разкази от личен опит понякога ни убеждават, че мисленето било нещо страхотно.
Метаанализът на 170 изследвания, посветени на връзката между дискомфорта и умствените усилия, проведен през 2024 г., показа, че по-скоро са били прави онези, които се оплакват. Мисленето наистина е неприятно! Ето какво са установили учените:
- Като цяло умствените усилия са неприятни за всички хора, независимо от условията, и предизвикват раздразнение и стрес.
- В азиатските страни участниците в експериментите понасяли умственото натоварване малко по-леко. Преживяванията им обаче отново са били негативни, макар и не толкова силно изразени.
- Срещу заплащане или различни награди хората са готови да си напрягат мозъците, но това не означава, че изпитват удоволствие от самия процес.
Общо са обхванати 4670 души, участвали в експерименти, описани в научни публикации от 2019 до 2020 г. Сред тях е имало хора с висше образование и без такова, лекари, военнослужещи, офис служители, спортисти и, разбира се, вездесъщите студенти. Представени са общо 29 държави.
На участниците давали 358 различни задачи: да усвояват нови умения, да се ориентират на непознато място, да се учат да играят голф, да участват във виртуални игри, да работят със или без обратна връзка.
Колкото по-сложна е била задачата в интелектуално отношение, толкова по-неприятна се е оказвала за участниците.
Предположенията на учените допускали, че културните различия при участниците от азиатските страни се обясняват с традицията там да се дава повече домашна работа. Това приучава хората да понасят по-добре интелектуалното натоварване, но все пак не го прави приятно.
Резултатите от тези изследвания обясняват доста неща от нашето ежедневие. Например защо хората не четат условията на договорите или защо избират услуги, при които наистина всичко може да се свърши с натискането на един бутон.
Учените, разбира се, са си задали и друг въпрос: откъде тогава са се взели толкова много умници? Та само шахматистите са милиони по света!
Според резултатите от метаанализа причината все пак се крие в резултатите и наградите. Например на д-р Франкенщайн, героя от известния роман на Мери Шели, който успява да вдъхне живот на създадено от него същество, вероятно много му се е искало да извика „То е живо!“ и да покаже творението си на всички, но заниманията с електричество и мъртъвци едва ли са му били особено приятни.
Когато човек вече е свикнал със сложната работа, той може и да престане да различава кога и какви точно чувства изпитва.
Да вземем някоя съвсем простичка задача — например игра, в която трябва да подреждаш по три еднакви елемента. Кой би се занимавал с нея, ако не можеше да печели звезди, да обзавежда имения или просто да гледа как по екрана на телефона нещо проблясва с приятен звук?
Но има и изследвания, които очертават по-оптимистична картина на интелектуалния ни живот.
На първо място, това са известните изследвания на състоянието „поток“, според които човек може да се научи да изпитва удоволствие от пълното съсредоточаване върху дадена задача.
На второ място, това са експериментите, в които хората се приучават към сериозни умствени усилия. В няколко такива експеримента участниците първоначално са имали възможност сами да избират трудността на задачите. Резултатите от изпълнението им не са били оценявани по никакъв начин. Но за избора на по-трудна задача се е полагала по-голяма награда.
На втория етап участниците отново е трябвало да решават задачи и са можели сами да избират нивото на трудност, но вече са знаели, че този път няма да получат никаква награда.
И какво се оказало? Участниците последователно избирали по-сложните задачи, при това напълно „безплатно“.
Така че е възможно метаанализът да не е обхванал всички варианти и все още не всичко да е загубено за нас.
Появата на услугите с изкуствен интелект поставя пред нас и допълнителни въпроси. Ако изкуственият интелект ни освободи от неприятните умствени усилия, няма ли едновременно с това да ни лиши и от удовлетворението, което получаваме от резултатите им?
P.S. Авторът написа този текст, изпитвайки значителен дискомфорт.
Автор: Е. Пономарева, специално за проекта “Ресурсна психология”
––
Ако не ви е страх да мислите, да напрягате мозъка си, да инвестирате в себе си и да развивате способностите си, погледнете графика на предстоящите обучения. И да, ще се наложи да положите умствени усилия! Но пък резултатите си заслужават.
