За ролята на ролевия модел
В края на 70-те години в южноафриканския резерват „Пиланесберг“ били преместени млади слонове от Националния парк „Крюгер“. По онова време транспортирането на огромните възрастни мъжкари било технически много трудно, затова сред преместените животни малки и млади слончета сираци, останали без родители заради бракониери или заради програми за регулиране на числеността (това е отделна тема за разискване – убийството на диви животни, защото много силно са се размножили), като почти липсвали зрели мъжкари.
Години по-късно, когато младите слонове пораснали, в резервата започнало да се случва нещо необичайно. Между 1992 и 1997 г. били открити повече от 40 убити бели носорога, при това роговете им оставали непокътнати, което изключвало най-очевидното обяснение – бракониерството. Носорозите били поваляни, пробождани с бивни и стъпквани, а разследването постепенно насочило вниманието към група млади мъжки слонове, които проявявали необичайно агресивно поведение.
Оказало се, че тези слонове навлизали твърде рано и за необичайно дълго време в състояние, наречено musth – период при мъжките слонове, свързан с рязко повишаване на репродуктивната активност и агресивността. Ако обичайно musth трябва да се случи на 28 годишна възраст, при тези екземпляри той настанал на 18 години.
И тогава изследователите обърнали внимание на нещо, което дълго време не изглеждало толкова важно – тези млади мъжкари били израснали практически без възрастни мъжки слонове около себе си.
В естествената социална среда младият слон не пораства сам. След като напусне семейната група, той постепенно влиза в света на другите мъжкари, където среща животни на различна възраст, включително много по-големи, по-силни и по-опитни от него. Тези възрастни слонове, разбира се, не му изнасят лекции как трябва да се държи един слон, но самото им присъствие създава йерархия, задава граници и му показва как изглежда поведението на зрелия мъжкар.
Има една популярна африканска поговорка: „Нужно е цяло село, за да отгледаш едно дете.“ Оказва се, че нещо подобно важи и при слоновете – младото животно има нужда не просто от храна и защита, а от социална среда, в която има кого да следва, с кого да се съобразява и от кого да се учи.
В „Пиланесберг“ точно тази част от средата липсвала. Цяло поколение млади мъжкари било израснало практически без големите възрастни слонове, които при нормални условия щели да бъдат около тях.
През 90-те години технологиите вече позволявали транспортирането на много по-едри животни и в резервата били докарани шест зрели мъжки слона от парка „Крюгер“. Те били значително по-едри – което е много важно за случая и по-възрастни от младите мъжкари и появата им променила социалната структура на групата.
Резултатът бил впечатляващ – преждевременният musth при младите слонове намалял, а убийствата на носорози престанали.
Никой не бил наказал младите слонове, нито им бил „обяснил“ кое поведение е правилно и кое – не. В средата им просто отново се появили възрастните – по-големите, по-силните и по-опитните, спрямо които младият мъжкар да намери собственото си място.
Историята е за слонове, но аналогията с хората трудно може да бъде пропусната.
На младия човек също не са му достатъчни инструкции кое е правилно и кое – грешно, нито забрани какво може и какво не може да прави. Трябват му хора, които да наблюдава, защото огромна част от онова, което наричаме възпитание, не се случва чрез обяснения, а чрез примера на хората около нас.
Трябва да има от кого да види как се носи отговорност, как се овладява собствената сила, как се реагира на провал, как се отстоява позиция, без да унижаваш другия, и как се държиш с хората, когато имаш повече власт, знания или възможности от тях.
Ролевият модел не казва просто: „Прави това.“ – той показва как изглежда то в реалния живот.
И понякога един човек, когото си струва да наблюдаваш, може да научи другия на повече от стотици правила.
Важно е, обаче, не само от кого се учим, а и дали през годините запазваме и развиваме собствената си способност да учим.
Като деца и млади хора сме поставени в среда, в която ученето е естествена част от ежедневието ни. Около нас има учители, преподаватели, родители, по-опитни хора, от които постоянно вземаме нещо. По-късно тази организирана среда постепенно изчезва и отговорността става наша – ние избираме от кого да се учим, какво да учим и, не по-малко важно, как да учим. А това последното често остава на заден план.
В днешния толкова бързо променящ се свят едно от най-важните умения за адаптация е способността да учим и да се преобучаваме, да овладяваме нови знания и умения, да се ориентираме в нови правила, технологии и стандарти. Все по-малко можем да разчитаме, че наученото в училище, университета или в началото на професионалния ни път ще ни бъде достатъчно за десетилетия напред.
А способността да учим също е умение. Тя може да бъде развивана, обогатявана с нови стратегии и поддържана през целия живот.
А пък ако искате да поддържате и надградите уменията си за учене, разгледайте графика с предстоящите обучения.
