Защо една странна асоциация може да остане в паметта с години?
Можете да забравите какво сте правили миналия вторник, но да помните до най-малката подробност някоя нелепа случка отпреди двайсет години. Можете да забравите почти цяла книга, но една абсурдна сцена от нея да си стои непокътната. А някоя реплика от училище още звучи в главата ви с гласа и интонацията на човека, който я е казал. Ако паметта беше библиотекар, вероятно отдавна щяхме да поискаме да я уволнят.
Само че паметта има свои предпочитания. Обикновеното лесно потъва сред още хиляди обикновени неща, докато необичайното се отличава. Един чадър до вратата едва ли ще заслужи специално място в спомените ви. В края на краищата кой не е забравял чадър някъде? Но сега си представете огромен мокър червен чадър, който внезапно се отваря в асансьора и пръските вода са навсякъде – по стените, по хората, по вас, а вие отчаяно се опитвате да го затворите. Този чадър вече има значително по-добри шансове да остане в паметта ви.
Хората отдавна са забелязали, че паметта има подобни особености, и още преди повече от две хиляди години започват съзнателно да използват образи и асоциации, за да запомнят. Така се развива мнемониката – изкуството на паметта. Щом мозъкът обича необичайното, защо да не превърнем тази негова особеност в инструмент? Вземаме нещо сухо, скучно и трудно за запомняне и го свързваме с образ, движение, преувеличение, хумор, неочаквана или дори абсурдна ситуация.
Една мисъл може да е ясна, подредена и напълно разбираема, но въпреки това трудно запомняема. Странната асоциация не я прави по-смислена – тя просто ѝ дава нещо, за което паметта да се хване.
Разбира се, не всяка глупост се превръща автоматично в спомен. Ако беше така, няколко часа в социалните мрежи щяха да ни осигурят феноменална памет. Мнемониката не е състезание по измисляне на абсурди. Тя превръща асоциацията в управляем инструмент, с който можем съзнателно да запаметяваме информация, която иначе упорито отказва да остане в главата ни.
В обучението по мнемоника точно това правим – учим се да използваме особеностите на собствената си памет, вместо просто да се надяваме тя да свърши работата сама. И най-хубавото е, че това не е някаква рядка дарба, а умение, което се учи.
Но така оставаме и без любимото си оправдание: „Аз просто не помня имена/числа/термини/думи на чужд език.“ Нужното подчертайте.
А пък ако искате да надградите уменията си и да откриете какво всъщност може паметта ви, разгледайте предстоящите обучения по мнемоника.
