
Ричард Файнман учи висша математика самостоятелно по книги, без помощта на учител. Ето как на 15-годишна възраст сам овладява изчисленията:
Започва с поредица от самоучители „Изчисления за практичния човек“ („Calculus for the Practical Man“), в които ясно и просто се обясняват принципите на диференциалните и интегралните изчисления.
Той внимателно следва книгата и прави подробни записки в тетрадка, като прецизно копира графиките и формулите. Също така създава тематично съдържание към бележките си, което по-късно му помага да намира нужните раздели. Книгата му се струва увлекателна и интересна и за пръв път осъзнава, че вече може да разбира повече от баща си.
Още преди да влезе в колеж, разработва свои собствени математически обозначения и символи и експериментира, използвайки своя собствена логика с теми като полупроизводна. Записките на Фейнман за смятането свидетелстват за неговото ненаситно любопитство и стремеж към самостоятелно учене.
По-късно той става един от най-влиятелните физици на ХХ век, известен с приноса си в квантовата механика, физиката на частиците и много други области.

⸻
