ПОСЛЕДНИЯТ ВИКИНГ - НАЙ-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯТ

АВАНТЮРИСТ-ИЗСЛЕДОВАТЕЛ

PeterИмало едно време в Дания, човек на име Питер Фройхен (понякога го наричат Петер Фрейхен). Роден е през 1886 година, майка му е датчанка, а бащата - добър порядъчен еврейски бизнесмен.

Момчето пораства бая - около два метра на ръст. Еврейският му баща се надява, че синът ще последва стъпките му и ще учи финанси.

Когато идва това време, Питер заминава да учи в университета в Копенхаген, но явно не му харесва и решава да учи медицина – там поне може да рови из труповете в моргата.

За бащата е важно детето да не остане без хляб, а докторската професия, мисли загриженият родител, винаги ще е на почит.

Само че след две години на Питер окончателно му писва медицината, дори труповете вече не го радват, зарязва университета и през 1906 година с приятеля си Кнуд Расмусен заминава за Гренландия. Тогава са на мода арктическите експедиции. Питер веднага харесва Арктика и се радва:

- Това е само за мен. Стотици километри ледени простори, малко хора, с две думи – пълна свобода!

След като се запознава с инуитите, един от ескимоските народи, се радва още повече.

- Ето това са истинските хора! Кнуд, виж ги как оцеляват в тази ледена пустиня!

Близо две години датските викинги прекарват при инуитите. Питер толкова се влюбва в тях, че научава езика им, обичаите, научава се да строи иглу, да ловува моржове и тюлени.

След две години свършват припасите им и Кнуд предлага да се прибират.

- Ти се прибирай - вземи храна и се връщай! Аз оставам тук, на мен много ми харесва – отговаря Питер.

Расмусен заминава, а Фройхен решава да изпробва себе си в тези тежки условия и почти две години живее сам, като се прехранва от лова си.

Един път дори среща бяла мечка, която успява да пребори и убие, а от кожата й си ушива кожух, който с гордост носи.

Кнуд се връща с обещаните провизии и Фройхен му споделя:

- Аз на собствен гръб изпитах трудния живот на един инуит. Какво ще кажеш да им отворим магазин.

Така двамата отварят фактория със стоки от първа необходимост: продукти, оръжие, гориво. Местните плащат с кожи, при това цената е добра, сделките с тях не са типичната злоупотреба в подобни ситуации. 

Факторията започва да привлича доставчици, други арктически експедиции и става първата транзитна точка за полярните изследователи.

- Защо не се възползвате от местните? – често се чудят чуждите посетители.

- Да не сме ви някакви мисионери – сурово отговаря Питер и показва юмрука си.

Няма желаещи да полемизират с този двуметров великан, облечен в кожа от бяла мечка: всички поддържат добрия тон с инуитите.

Питер се жени за една от тях – инуитка на име Мекупалук, която обожава, буквално я носи на ръце. Тя първо му ражда момче, което кръщават Мекусак Аватак Игимакссусукторангуапалук. След това се ражда момиченце с нежното име Пипалук Еттэ Тукумингуак Касалук Палика Хагер.

Скоростно четене 5

Един ден семейството, барабар с жената и децата заминават в Копенхаген.

- Тук е бая горещо – казва Мекупалук. – И защо никой не се обръща по име към децата ни, Питер. Не ми изглеждат много вежливи твоите датчани.

- Да, бе – мръщи се Питер. – И навсякъде има тълпи от народ, а месото живее в супермаркета. Хайде да си се прибираме!

Така си живеят: Мекупалук гледа децата, а Питер търгува с местните и обикаля из арктическите експедиции. Между другото той опровергава хипотезата на американеца Пири за това, че в северна Гренландия има пролив.

***

Всичко е чудесно, но жена му се разболява от испански грип и след 10 години щастлив живот, тя умира.

Фройхен с шейна я закарва в местната църква при свещеника на мисионерите, за да я погребе в църковното гробище.

- Не може така, сине мой. Обред не мога да направя – инати се свещеникът – жена ти не е покръстена.

- Сам ще си я погреба – казва Питер. – Само опитай да ме спреш.

Кой нормален човек ще попречи на двуметровия гигант,  но пък и никой не му помага. Фройхен и преди това не почита мисионерите, а след този случай става отявлен противник на църквата. 

***
За да разсее Фройхен от трагедията му, Расмусен замисля нова експедиция. Питер оставя децата при роднините на жена си и заминава да обикаля цялата Арктика, през Гренландия, Канада, Беринговия пролив.

Така минават цели три години. На връщане към вкъщи, доволната компания попада в снежна буря, а Питер изостава от експедицията. Духа неописуем вятър и той се спасява като влиза под шейната и заспива там.

Събужда се, след като бурята вече е утихнала, а снегът го покрива с дебел, плътен слой. От дишането му, снежната покривка се разтопявала и отново замръзвала, като под шейната се образувала ледена пещера, в която Питер се чувствал подобно на Снежанка в ледения си гроб. Фройхен неведнъж опитва да пробие ледената стена, но всичко е напразно. Всичките му инструменти са в багажника на шейната и е невъзможно да стигне до тях.

Знаете ли какво предприема този, предполагам, вече ваш любимец?

Той чисто и просто се изхожда, а от получения материал прави длето – още докато естествената му маса е топла. Доста чака докато масата замръзне и стане твърда. С направеното длето Питер пробива дупка към свободата си.

Инструмент от изпражнения. Най-вероятно той е имал и някакви пръчки под ръка – тогава говорим за инструмент от фекалии и пръчки.

Но това не е най-впечатляващото. Щом излиза от ледения си плен, Фройхен тръгва да догони експедицията. Стига до временната база, съблича се и вижда, че пръстите на краката му са измръзнали. И тук Питер се сеща, че две години е учил медицина и сам оперира пръстите си с клещи и чук. Нямаме повече информация по въпроса - може би същото длето е участвало в процеса…, но по-важното е, че Фройхен е абсолютен трезвеник, а в базата има спирт. Той дори не понечва да си сръбне от единственото налично обезболяващо.

Принципите му са по-скъпи.

IgrUm 10
Питер се връща в родното иглу при децата си и всичко би било по старому, ако през 1920 година датският крал не се полакомява:

- Как така в Гренландия живеят датчани, а тя не е датска територия? А кой ще плаща данъците?

Така пристигат представители на датската корона и присъединяват бреговете на Гренландия към кралството.

- Много народ, бе – муси се Питер. – Власти, мисионери, човек не може да се размине от вас. Ще наприижда още народ, а с тях и супермаркети, църкви, Дисниленд и прочее. За мен повече няма място тук.

Така той с децата си се отправя към Дания.

Когато лекарите преглеждат крака му, споделят, че пръстите са некачествено оперирани, явно от недоучили лекари и му махат цялото стъпало. След операцията, Фройхен нахлузва дървената протеза и продължава пътя си.

***
Новото изпитание не му пречи да предприеме следващи експерименти в живота си. Във факторията Питер е направил неголямо състояние и с парите си купува малък остров Енехойе, построява къща, където заживява с децата си. Както вече се досещате, спокойният живот не е за него и той продължава с буйната дейност.

Първо се жени за приятелката си от детинство – Магдалена. Тя е от богато семейство и зестрата й е списанието за домакини „У дома и на гости”. Питер е назначен за главен редактор, а той на свой ред прави списанието най-популярното в Дания.

По-късно чете лекции за арктическите си експедиции, печата статии в списания, през 1927 година издава първата си книга за пътешествията. Става невероятно популярен.

На немирния полярник всичко това не му стига и той встъпва в социалдемократическата партия и пише аналитически статии в списанието «Политика».

Решава, че все още му е скучно и се заема с кинематография. 

Пише сценарии за полярни експедиции и за живота на ескимосите - много модерна тема за времето си, като през 1932 година Фройхен подписва договор с Metro Goldwyn Mayer за снимки в Аляска.

Работи като сценарист, преводач, занимава се с подбора на актьорския състав и между другото играе ролята на главния злодей във филма. Главните герои се изпълняват от местните аборигени.

Филмът има невероятен успех и печели „Оскар”.

Фройхен не иска повече да работи за друг и открива собствена компания за консултиране на киностудии, която помага за снимането на филми за Арктика.

Освен това оглавява Датската федерация по бокс, организира „Датски клуб на пътешественика”, прави турове до Гренландия, Норвегия, Швеция, Южна Африка, два пъти е бил в съветска Русия…

***
Не човек, а атомен реактор. Обожава го не само цяла Дания, но и половината свят.

Ето, че фашистка Германия в лицето на Хитлер подписва договор с Дания за ненападения. Фройхен се усъмнява в чистите помисли на фюрера… и на 9 април 1940 г. фашистките войски превземат малката Дания, с което се потвърждават опасенията на нашия герой. 

Питер встъпва в редовете на Съпротивата, където активно работи: крие бежанци, участва в саботажи и разузнаваческа дейност. Открито ненавижда фашизма. Никой не се трогва от факта, че не е чистокръвен евреин - нито фашистите, нито самия Фройхен.

Когато някой се осмелява да спомене чистокръвната раса, двуметровият Питер го хваща за парцалите и му казва:

- Да, аз съм евреин. И какво ще ми направиш сега?

Висящият във въздуха разбира, че ако не млъкне ще се сбогува не само с убежденията си, но и с нещо по-сериозно.

През 1943 година властта напълно преминава в ръцете на германците, датското правителство е разформировано, в страната върлуват Гестапо и полицията.

Издава се указ за смъртно наказание на всички участници от Съпротивата и на симпатизантите им – Фройхен е арестуван.

Нужно ли е да ви казвам, че той успява да избяга от затвора и стига до Швеция, оттам до Ню Йорк. Съпругата му Магдалена не го последва. Тя решава, че е истинска арийка, не участва в Съпротивата и не иска да емигрира. Така еврейката Дагмар Кон става неговата трета законна съпруга.

Тя работи като илюстратор в списание „Вог”. Фройхен пише книги за пътешествията си, чете лекции, а след падането на фашизма възобновява арктическите си експедиции.

Не човек, а торнадо!

MNEMONICS 10

След време, когато възниква телевизията, съмнявате ли се, че Фройхен се появява и там. Отива като участник в интелектуална викторина с парична награда и печели 64 000 долара.

Един ден, когато е на 71-годишна възраст, Питер има намерение да участва в поредната експедиция до Аляска. Със самолет стига до военно-въздушната база близо до Анкоридж, където го посича сърдечен удар. Смъртта му е много бърза.

Прахът на Фройхен е разпръснат над Гренландия, над планината Дундас, недалеч от факторията му.

Имало едно време такъв човек – бяла мечка. Удивителен, могъщ, умен, талантлив и абсолютно безстрашен. Един от най-достойните представители на мъжкото племе за всички времена.

Последният викинг. Златният генофонд на човечеството.

P.S.: На снимката виждате Питер Фройхен с третата си жена Дагмар Кон. В онзи си кожух от собственоръчно убитата бяла мечка (преди да коментирате, че това не е кожа от бяла мечка, искам да ви напомня за качеството на снимките от онези времена, а също и че тук „кожухчето“ е поне на 30 години и най-вероятно неведнъж е реставрирано, като са използвани други кожи).

Диана Удовиченко

Превод: zenom.pro