Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

ЗАЩО ХОРАТА ПРАВЯТ ОНОВА, КОЕТО ПРАВЯТ?

why ppl 1„Светът се подчинява не на онзи, който иска прекалено много да вземе, а на онзи, който иска искрено да го разбере”. Скилеф

Животът често ни поставя пред необходимостта да мислим – за конфликтите, неприемането от другите на онова, което смятаме за правилно, или дори за неясните ситуации. Слава Богу, имаме способността да размишляваме и да стигаме до разбирателство.

Осмисляйки сложната ситуация или неясното произшествие, човек кардинално се променя, защото се вдига с едно стъпало нагоре по стълбата на мъдростта. С всяка нова крачка виждаме света по един нов начин, зрими са не само отделните предмети, но и връзките и отношенията помежду им.

Най-важният въпрос на психологията опростено звучи така: „Защо хората правят онова, което правят?” В зависимост от теоретичната позиция, на която стои психологът, се различават и отговорите на този въпрос. 

Дмитрий Леонтиев, професор, доктор на психологическите науки на МГУ „Ломоносов”, предлага шест отговора на този въпрос, които определят съответно и шестте отношения на човека към света.

Първият отговор звучи така: „Защото го искам”. Това е логиката на задоволяване на потребностите. Правя всичко, което искам. Държа се така, както ми харесва. Човек, който се придържа към тази логика, почти не се замисля за сложното устройство на света, за нуждата да зачита потребностите и желанията на другите хора.

Вторият отговор е: „Той пръв започна”. Това е логиката на реагиране на стимул. В съответствие с тази логика, човек предпочита „да не започва” в ситуация със социалните взаимодействия, тъй като е убеден, че онзи, който започне, е и отговорен за случващото се. Ако не се държа подобаващо, е защото бях изнуден и значи не нося отговорността като цяло – и за своето, и за чуждото поведение.

Третият начин за отговора на главния въпрос на психологията може да се формулира така: „Защото винаги правя така”. Това е логиката на предразположението и стереотипа. Значителна част от живота ни преминава именно в съответствие с тази логика. „Така са ме научили”, „получих такова образование”, „имах такова възпитание” – всяко наше подобно поведение се обяснява с логиката от третия тип.

G za M 5

Искам да отбележа, че при първите три варианта отговорът изобразява общите за човека и животните механизми и закономерности. Всяко животно удовлетворява потребностите си по начин, който умее, реагира на стимулите и се държи в съответствие с оформените в продължение на живота му поведенчески стереотипи. Тоест, ако се държим по описаните вече начини, ние НЕ проявяваме човешките си свойства. Човек, който действа в съответствие с необходимостта да удовлетворява потребностите си, да реагира на въздействието и да следва по установените стереотипи, практически по никакъв начин не се отличава от висшите животни.

Четвъртият отговор е специфичен за човека, но все още НЕ е специфичен за личността: „Защото всички правят така”. Това е логиката на социалните нормативи и очаквания. В крайната си изява този вариант на житейската логика представлява неприкрит конформизъм - съответствията на социалните очаквания стават главен мотив на човешкото поведение. Ясно е, че всички ние до определена степен живеем в един социален свят и сме принудени да отчитаме и тази реалност: интересите и очакванията на другите хора, с които ни се налага да взаимодействаме. Обаче, ако човек е ограничен само от описаните отношения към света, той остава обикновен и неинтересен и за близките си, и за другите хора – той не е нищо особено.

Петият отговор на поставения въпрос е интересен най-вече с това, че може да бъде формулиран само от човека като личност: «Аз направих това, защото това за мен е важно». Това е логиката на смисъла или жизнената необходимост. Смело можем да твърдим, че човекът е личност дотолкова, доколкото животът му постоянно се определя именно от тази логика. Логиката на смисъла изисква представата за света като за едно цяло. За да знам кое е важното за мен, трябва да знам и кое не е важно, кое е по-малко важно, кое повече, тоест да имам собствено отношение към всичко. Ако човек прави нещо, защото е важно за самия него, ще е трудно да бъде отклонен от пътя си, да бъде подлъган или съблазнен с материални блага. Действията, които са ориентирани според смисъла, едновременно са и действията, които са насочени върху цялата система на отношенията ни със света. Човек в такъв случай се издига над непосредствената ситуация, вижда света и себе си в него с всичките взаимовръзки и отношения. Тези отношения минават проверката според критериите за важност «според мен».

Човек, който се движи от логиката на смисъла, бива забелязван, интересен е, случват му се необикновени, нетривиални ситуации, има своята уникална история. Такъв човек живее един осмислен живот, което значи, че НЕ ситуациите или другите хора го избират и той да се носи свободно през живота, а той сам си ги избира по своите собствени критерии.

Шестият отговор също може да бъде даден само от човека-личност, защото само личността притежава абсолютната свобода да избира: „А защо не?” Това е логиката на свободния избор. Тя отразява мярката на личностната зрялост на индивида. Като личност човекът е напълно свободен, но от друга страна е абсолютно отговорен за всичко, което му се случва. В него отсъства „алибито на не-битието”. Като индивид мога да се скрия зад някакви свои физически състояния (например, болест), като „социален индивид” – зад стереотипите, приети в обществото. Като личност нямам зад какво и с какво да се скрия или прикрия. Но и наградата за тежестта на отговорността е огромна: свободата. Като личност човекът не се определя от никого и от нищо. Той е самодетерминиран (сам си се определя и сам си се променя).Мнемоника 4

Разбира се, че може да се усъмним и да кажем, че това са само едни красиви думи, които имат слаба връзка с реалността. Но с какво тогава можем да обясним ситуациите, в които човек, въпреки обещаните му материални и социални блага, постъпва според някакви висши правила? Например отказва парите от нечестна сделка или от любимия човек, които са спечелени благодарение на една измама. Той постъпва в съответствие със своите представи за себе си, знанието за себе си, знанието, което е важно само за него самия. Много вероятно е, че такива ситуации никой друг освен него няма да оцени, възможно е те да нямат голямо значение за никой друг освен него. За него е важна собствената му преценка, защото именно тя има смисъл. Постъпките му са съобразени именно с този смисъл.

За логиката на свободния избор можем да говорим тогава, когато човек постъпва НЕ в съответствие със своите потребности или външни стимули и НЕ се ръководи единствено от необходимостта така да постъпи. Поведението му е продиктувано от НЕочевидни за страничния наблюдател неща. Изборът става като някакво тайнство – тайнство на Личността.

При нормалния, здрав човек всичките шест типа логика на мислене са в баланс, като доминират две висши (личностни) нива – логиката на смисъла и логиката на свободния избор. Човек, който живее само в съответствие с нисшите нива на регулация, като правило изпитва сериозни затруднения. Между другото опитите за манипулация на поведението на хората се опират на „нисшите” логики и се блокират от „висшите”.

Всичко е много просто – на онзи, който се ръководи от логиката на удовлетворяване на потребностите, ще му въздейства тактиката на съблазънта. Достатъчно е да предложим нещо, което да се хареса, за да насочим поведението на другия в нужното манипулативно русло. Например, може просто да подарите нещо, за което другият е мечтал и вежливо да го помолите за малка услуга.

За привържениците на логиката на реагирането на стимул ще е подходяща тактиката на провокацията. Нужно е само човек да бъде емоционално „засегнат”, да бъдат правилно подбрани определените стимули, за да накараме човек да се държи по прогнозиран образец. При това провокацията цели не само негативни, но и позитивни реакции.

Зависимите от стереотипите хора ще използват тактиката на формиране на нагласите. Човек може да се обучи да се държи по определен начин, да реагира в съответствие с изработените нагласи и стереотипи. Използва се енергията на вече припознатите стереотипи (в такъв случай остава само тази енергия да бъде насочена в нужната посока) или съответният стереотип предварително да се отработи. За прекалено зависимите от социалните норми ще е удачна простата тактика на налагане на задълженията. „От тебе това се очаква”, „длъжен си да го направиш” – което значи, че няма къде да ходиш, ще направиш това, което се иска от теб. В противен случай ще се наложи да преживееш неприятности, свързани с упреци, обиди, обвинения и в отговор на всичко това – тежестта на собственото чувство за вина.

Естествено, всички тези груби и неприкрити начини за използването на човека са възможни само в случай, когато е намерен начинът да се „изключат” висшите – „личностните” нива на логиката. Затова е по-добре непрестанно да се следи дали нашият личностен ресурс е актуализиран. За това е достатъчно:

  1. Да знаем и помним онова, което е важно лично за нас, НЕ „защото …” – а просто ей тъй;
  2. Да си позволим да действаме в съответствие с онези принципи и ориентири, важни лично за нас;
  3. Да проследяваме дали „висшите логики” управляват „нисшите”, както се полага във всяко едно управление. Когато долните нива започват да управляват горните, всичко застава надолу с главата. В дадения контекст животинското начало започва да управлява човешкото такова. Лесно е да си представим последствията от такова управление.

Щом засегнахме въпроса за смисъла, необходимо е да разберем какво значи това. Защо векове наред най-добрите представители на човечеството се обръщат към въпроса за смисъла? Действително ли на смисъла (смислите), който действа като свързващ материал, се държи цялата сграда на личността?IgrUm9

Е.Вайскопф-Джонсън отбелязва трите най-често употребявани значения на понятието „смисъл”:

1) интеграция на личната и социалната действителност; 

2) обяснение или интерпретация на живота; 

3) жизнената цел или задача; 

Всички тези значения обаче са свързани помежду си. Първото определение е най-широко, включва в себе си второто, а второто – третото.

Най-често употребявано е второто значение. Ние питаме: „Какъв е смисълът на това събитие?”, имайки предвид „Каква е истинската природа или същност на онова, което се случва?” Ако намираме удовлетворяващо обяснение, разбиране на живота, някой от неговите аспекти или отделно събитие, смятаме, че сме намерили смисъла. Именно намерили, постигнали, разбрали, а не изобретили, конструирали или измислили.

По този начин за нас има смисъл онова, което сме обяснили или разбрали. Онова, което е непонятно и не подлежи на обяснение - просто няма смисъл, то е безсмислено.

Няма смисъл да ходя от вратата до прозореца и обратно осем часа подред. Ще бъде безсмислено до момента, до който не намеря обяснение за извършваните действия. Ако ходя напред-назад, за да натрупам сила на волята или да докажа на някого, че мога да извършвам такива работи (например, съм се обзаложил), това занимание спира да е безсмислено. Сега вече има много дълбок смисъл. 

Човек по принцип не може да се чувства добре, ако не се занимава с нещо, в което да вижда смисъл. Известни са резултатите на експеримент, в който изпитваните хора, срещу добро заплащане, е трябвало да изпълняват рутинна безсмислена работа в продължение на известно време. Как мислите, какви начини са намирали участниците, за да излязат от тази нееднозначна ситуация? Първо те се задоволявали с обяснението на поведението си с това: „Правя го за големи пари, които ми плащат за тази работа”. Но по-късно това обяснение вече не стигало. Наложило се да намерят смисъл в рутинната работа. Практически всеки, който участвал в експеримента, придал смисъл на безсмислената си работа. Извън експериментите ние или се отказваме от безсмислените дела, или мъчително търсим смисъла им. Всичко в човека се бунтува срещу безсмислеността. Той използва всяка възможност, за да разбере смисъла на важните или несменяеми съставящи на света.

Нещо повече, човек е здрав до момента, в който е способен да свързва със смисъл изолираните елементи на опита си. Ако някакви важни елементи по никакъв начин не са свързани, човек чувства психологически дискомфорт, някаква душевна тревога – липса на цялостност. Човекът е здрав, ако  има една картина, в която мирно се вплитат спомените, мислите, чувствата, образите от въображението. Потребността от помощ (от лекар, психотерапевт и прочее) имат хората, които по някакъв начин са загубили тази цялостност. Да напомня, че свързващата нишка на тези различни елементи на човешкия опит е именно смисълът.Скоростно2

Виктор Франкъл преди повече от половин век е предложил термина „ноогенна невроза”, с която обозначава главния човешки проблем – загубата на смисъла на живот. Докато има смисъл, не е прието да се говори за него или да се подлага на анализ. Но щом се загуби, човек преживява тази загуба като някаква празнина вътре в себе си. Тази празнина не може да се запълни нито с удоволствия, нито с най-големите жизнени блага. Това място – мястото на смисъла трябва да се запълни именно със смисъл.

Днес вече е доказано, че продължителността на живота, честотата и тежестта на заболяванията зависят от съществуването или отсъствието на смисъл в живота. Наличието на смисъл оказва положително влияние на чувството на удовлетвореност от живота, преживяването му като наситен и значителен. Усещането на живота като безсмислен води до задоволяване на ниските потребности, до болести, намаляване на продължителността на живота. Известно е, че самият Виктор Франкъл в свързвал факта на оцеляването си в концентрационен лагер с това, че животът му продължавал да има смисъл – да остане жив, защото пред него стояли цели и задачи за бъдещето. Онези, които нямали подобни цели, не могли да преживеят тежестта на катастрофата.

И в нашето мирно, макар и не просто време, е жизнено необходимо да знаем и да разбираме какво точно се случва с нас днес и какво ще се случва утре. Това ни осигурява радост и спокойствие. Да живеем умно и осмислено и ще се чувстваме чудесно!

Л. Шербина, доктор на психологическите науки, доцент

Превод:zenom.pro