ЩО Е ТО СЪБЛАЗЪН ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА МОЗЪКА

soblaznАко използваме научните термини, съблазънта може да се определи като явление или обект, предизвикващ мощен отклик в нашата лимбична система – отдел на мозъка, отговарящ за емоциите ни. Този процес се съпровожда с отделянето на всевъзможни невромедиатори – специални биохимични вещества, които осигуряват работата на мозъка. Обектът на съблазън провокира промяната в метаболизма на невромедиаторите допамин и серотонин. Именно некоректната им работа най-често лежи в основата на безволието ни.

Гените са онези, които определят как именно ще работят невромедиаторите ни. И ако сте получили в наследство „неправилния” им вариант, рискувате да ви е много по-сложно да се въздържате от тези или онези съблазни. От гледна точка на еволюцията и „правилните”, и „неправилните” варианти на гените, които определят работата на невромедиаторите, са си съвсем годни, защото позволяват на човек да живее и да оставя потомство. Но в реалността на съвременния свят, с изобилието на всякакви съблазни, човек с гени, които го карат многократно да се поддава на всяко изкушение, страда повече от онзи, който е способен да им устои.

Интересно е, че нито допаминът, нито серотонинът ни дават самото чувство на удоволствие. Допаминът отговаря за чувството на предвкусване на приятното – например когато безброй пъти обновявате страничката си в социалната мрежа в очакване на множество „лайкове”, макар че удоволствието от всеки „лайк” е нищожно малко. Но допаминът успява да излъже мозъка ни и ни кара отново и отново да влизаме във Facebook или Instagram, обещавайки ни, че това ще ни бъде много приятно. Серотонинът ни дава чувството за обща благост – т.е., че всичко ни е наред. Хората, които имат проблеми с работата на този невромедиатор, постоянно изпитват някакъв неясен дискомфорт. За да го потушат, те търсят начини за получаване на порция удоволствие и най-лесният начин е да се поддадат на любимата съблазън, например да хапнат, пийнат или да влязат във Facebook.ИгрУм 1

Не, няма да го ям това или откъде се взема силата на волята

Силата на волята е точно онова умение систематически да се отказваме от моментните съблазни заради дългосрочните си цели. В научните среди такъв талант се нарича способност за контрол на импулса. И в изследванията от последните години се твърди, че мозъкът на хората, които никога не си поръчват десерти, способни са ежедневно и в сняг, и в дъжд да напускат топлото и меко легло, за да направят обиколка на стадиона, могат да гледат само една серия на вечер от сериала и така нататък – та, техният мозък работи другояче в сравнение с онези, които не са способни на подобни подвизи.

Потвърждения за това може да намерим във всяка съвременна невробиологична лаборатория. Например се прави експеримент: в томограф се наблюдават двама  души и им се предлага определена сума пари, която те могат да вземат веднага, или да изчакат два месеца, когато ще получат значително по-голяма сума. По-голямата част от участниците в експеримента предпочитат първото, очевидно неизгодно предложение, като на екрана на томографа ясно се вижда, че в момента на вземане на решение много от зоните на мозъка им работят по по-различен начин отколкото при онези, които са готови да изчакат.

На първо място различията се виждат в работата на лимбичната система, която контролира емоциите и на предфронталната кора, т.е. на най-умната част от мозъка ни, която отговаря за логиката и анализа.

При хората, които са склонни към импулсивно поведение, лимбичната система е толкова силна, че предфронталната кора не е способна да потисне възникващите в нея импулсивни пориви тортата да бъде изядена, да се изпие напитката, да се купи нещо от разпродажбата, да се пропусне днешната тренировката. Разликите в работата на мозъка на волевите и безволевите хора се определят преди всичко от гените им. За съжаление, няма специална мантра за промяна на гените срещу безволието.

Само едно малко парченце или къде се съхранява безволието 

Най-важният проблем е, че лимбичната система по принцип е много по-мощна от предфронталната кора. Това е доста древен отдел на главния мозък, който е станал толкова мощен и бърз, именно защото работата му е била да спасява хиляди поколения от нашите още четирикраки предци. Докато предфронталната кора според еволюционните мерки се появява доста по-скоро. Затова е доста по-слаба и по-бавна, което позволява на лимбичната система често да доминира.

Още една честа причина за безволевото поведение е прекалено активната работа на зоната, отговорна за неприятните чувства. Тя винаги се включва, когато се отказваме от нещо приятно, но за някои възникващият дискомфорт от отказа е толкова силен, че им е по-лесно да се поддадат на въпросната съблазън, вместо да изпитват тези страдания.Gimnastika

Тортичка или сериалче, или видовете съблазън

Всеки човек има своите предпочитани съблазни. Един не може да устои на сериала, друг е спец по тортите. Отдавна е известен общият списък на обектите, които най-често предизвикват прекомерно и силно желание. В днешния свят най-важната съблазън се явява храната.

Ние сме потомци на стотици, хиляди поколения същества, които са водили полугладен начин на живот и нашето желание веднага да изядем достъпната за нас храна, особено ако е сладка или мазна, е закодирано еволюционно. Другата съблазън – сексът, който днес е обусловен от огромно количество усложнения, води до прекомерно пристрастяване и често става проблемен. Къде-къде по-опасно за мозъка, лишен от воля, са парите, социалните мрежи, сериалите, разпродажбите, компютърните игри. Много от игрите са създадени така, че максимално да експлоатират лимбичната ни система и постоянно провокират производството на допамин – например, когато ви е нужно да търсите много някакви предмети, за да минете следващото ниво. Същото нещо се случва и със сериалите: епизодите свършват на най-интересното място, обещавайки нещо приятно и впечатляващо в следващата серия.

Зависимостта от алкохола и цигарите е конструирана по по-сложен начин, където са задействани не само допаминовите и серотониновите съставящи, а при хората, които не могат да спрат да пият или пушат, се наблюдават допълнителни биохимични аномалии. Макар че често водеща роля играят именно проблемите с невромедиаторите, определящи волевото поведение. В последно време стана популярно твърдението, че любовната зависимост по своята природа е сходна с останалите, но това не е така. Най-често в подобна зависимост попадат жените, като това е свързано най-вероятно с факта на отсъствието на самостоятелност или стереотипните убеждения, че една жена винаги трябва има мъж до себе си. „Истинските” зависимости също имат своята гендерна специфика. Например, жените по-често стават зависими от храната, а мъжете – от секса и компютърните игри.SpeedReading 6

За всичко са виновни нервите или как стресът влияе на силата на волята

Стресът увеличава шансовете за това, че ще се държим безволно и ще се поддадем на съблазънта. Той възниква в еволюцията като механизъм за мигновено реагиране на внезапните и потенциално опасните промени в обкръжаващата ни среда. В такива обстоятелства е необходимо да се действа максимално бързо. Предфронталната кора работи бавно, затова при стрес се налага организмът да я изключи и властта се предава на лимбичната система. Заради това, когато сме в състояние на стрес, ние сме особено способни към импулсивни постъпки и сме податливи към всевъзможни съблазни – от тортички до съобщаването на всички пароли и ПИН-кодове на картата си, за да ни прехвърлят „печалбата от лотарията”.

Особено пагубен в този смисъл е хроничният стрес, който държи предфронталната ни кора „приглушена”. И за да намалим импулсивността си, трябва да се отървем от него. Например дългият път от къщи до работа в тесния и шумен градски транспорт си е един пълноценен източник на стрес, който провокира отделянето на хормона кортизол и включва останалите механизми за отговор в ситуацията на стрес. Ако не искате постоянно да се разстройвате от факта, че пак сте си изпуснали нервите и сте си позволили нещо приятно, но вредно, просто се преместете да живеете по-близо до работата си или поне част от времето си работете от вкъщи.

Повече никога няма да ям преди сън или защо не се изработва имунитет срещу съблазните

Има хора, които никога не пият алкохол. В организма им ензимите, които преработват алкохола, не се справят с работата си и в резултат тези хора имат много силен махмурлук. Генетичните варианти, кодиращи „дефектните” ензими, се наричат защитни – това са ярките спомени за мъченията, които държат тези хора далеч от желанието да си сипят. Този принцип може да се приспособи за борбата с всякакви други видове съблазън. Например един от пионерите в изследването на силата на волята – американският психолог Уолтър Мишел, пушел през целия си съзнателен живот, макар че прекрасно осъзнавал вредата от навика си. Един път той видял в болницата свой роднина, който имал рак на белия дроб и лежал на болничното легло, напълно безпомощен с отвсякъде стърчащи някакви тръбички. Мишел живо си представил как той с лекота би могъл да бъде на негово място и емоционалното отхвърляне на тази перспектива прекъснала всякакво желание да запали отново. Силните негативни преживявания често ни карат да се откажем от каквото и да било, което в момента ни е приятно, но заплашва дългосрочните ни планове. Докато обвиненията по собствен адрес за съблазънта са напълно безсмислени: самобичуването провокира чувството на вина, което е източник на стрес и предизвиква желанието за незабавното задоволяване с нещо вредно.Суперпамет мнемоника

Моята приятелка се научи да не яде сладко преди сън или може ли да се борим със съблазните

Даже хората, чийто мозък лошо се съпротивлява на импулсните пориви, са напълно способни да се откажат от съблазните. Само дето е необходимо да го правят не „пряко”, а по „заобиколен начин”. Един от действащите съвети е да си осигурим външно изкуствено принуждаване. Например да платим на треньор, вместо да си купим поредната абонаментна карта за фитнес клуб и никога да не стъпим там. Много по-трудно е да не дойдеш на тренировка, ако някой те чака в залата. Освен това, той ще те кара да правиш лицеви опори и клякания, дори това да ти тежи. Без външни заповеди, повечето от нас зарязват подобни неприятни занимания след 2-3 повторения.

Отказването от съблазънта по същество е намерението да станем по-добри, по-красиви и по-здрави. Проблемът е в това, че хората, които се отличават с безволево поведение, по-често имат първоначални проблеми с вътрешната мотивация, тъй като тя се определя от работата на допамина. Важната, но мъглява и далеч във времето цел не може да даде такъв стимул за мозъка в сравнение с отделянето на допамин в резултат на моменталната съблазън. Но все пак имаме предфронтална кора – макар че тя не може директно да се съпротивлява на лимбичната система, ние сме длъжни да работим върху себе си. Знаейки правилните стратегии на взаимодействие с „безволевия” мозък, можем да живеем също толкова ефективно, както и щастливците, които по начало са способни да се съпротивляват на импулсите си.

И. Якутенко, научен журналист, автор на книгата „Воля и самоконтрол. Как гените и мозъкът ни пречат да се борим със съблазните”

Превод: zenom.pro