3-ТЕ СИСТЕМИ НА МОЗЪКА НИ: ЗАЩО СМЕ ТАКИВА И НЕ СМЕ ДРУГИ

3 systems brainСъгласете се, че доброто познаване на едно устройство ни позволява да разберем как работи то и ако нещо не е наред да знаем как да го поправим. И обратното, когато не знаем начина на работа на нещо, все по-често ще имаме повтарящи се негативни резултати.

По същия начин стои ситуацията и с нашия мозък – когато знаем как работят системите му, познаваме характерните му особености и разпределение на отговорностите, ние по-добре ще разберем себе си, природата си и същността на поведението си. Тези знания биха ни дали по-дълбоко ниво на осъзнаване, ефективен контрол над поведението ни и съответно, възможността да получим желаните резултати.

Представата как функционира човешкият мозък ни дава знанието за това къде той може да ни бъде съюзник, а къде, колкото и да е странно, може да спира движението ни напред. Изучавайки навиците на мозъка, разбирайки взаимодействието на системите му в контекста на нашата тема, ние получаваме ключ към разбирането защо много хора не могат да постигнат мечтата си и как може да бъдат избегнати напразните усилия при реализирането й. 

3-те системи на мозъка ни са:

- рептилен мозък – мозъкът на бозайника;

- лимбична система – „емоционалният мозък“;

- визуален мозък /кората на главния мозък, неокортекс – лявото и дясното полукълбо/;

Лично за мен сведенията за трите системи на мозъка ми дадоха пълна яснота в разбирането на онова как работи коучингът, защо сме именно такива и не се държим по друг начин. Да разберем как работи този улей!

Мозъкът на всички хора се състои от три системи, които включват ретикуларния (рептилен) мозък, емоционалния (лимбичен) мозък и визуалния мозък (кората на главния мозък, неокортекса)

Mnemonics 9

1. Рептилният мозък (R-комплекс)

Той съществува 100 млн. години и е най-древният. Има фундаментално влияние върху поведението ни, отговаря за безопасността на вида и управлява базовото поведение. Има инстинкт за размножаване, за защита на територията, агресията, желанието да притежава и контролира, да следва шаблони, имитира, лъже, бори се за власт, стреми се към йерархични структури, ритуални поведения, контролира малцинството.

Характеризира се с хладнокръвно поведение, с отсъствие на съпреживяване, безразличие към последствията на действията ни спрямо другите хора. Ако използваме езика му, ще кажем „победителят получава всичко”, „по-силният има правото”, „победителите не ги съдят”. Неслучайно наричаме убийците „хладнокръвни”, а философът Николо Макиавели провъзгласява принципа „да отгледаш звяра в себе си”. 

Също не ми дава мира мисълта, че рептилният мозък ярко се проявява в поведението на политиците ни и „властимащите” по принцип.

Функциите му са достатъчно прости: „бягство – бой – замръзни”. Той е много полезен при незабавните реакции. Първо е реакцията, след това идва осмислянето. В този смисъл това е нашият „автопилот”, който не можем да управляваме съзнателно.

Главната му задача е да защитава тялото ни, той е нашата отбрана, винаги е „на стража” и е в търсене на потенциалните опасности. Следователно той винаги възприема света като нещо негативно, пълен със заплахи и уловки.

Рептилният мозък вижда света по съвсем друг начин. В него живеят следите от първобитните „рептилни” страхове, които децата проявяват без всякакви видими причини, щом се научат да говорят. Може би неслучайно звукът „п-с-с-с!”, който обикновено издаваме, призовавайки към тишина или за да привлечем вниманието на някого, напомня на съскането на нашите предци-рептили? Освен това този комплекс действа в сънищата ни, където все още можем да чуем тропота на динозаврите.

Не можем да го подминем или игнорираме, но еволюцията се е погрижила за това да понижаваме прекалената активност на рептилния  мозък, създавайки център за потискане в темпоралния ни лоб. Денем активността на R-комплекса се потиска от неокортекса, но по време на сън той може отново да се активира и тогава преживяваме първобитните си страхове – страхуваме се да паднем или падаме, преследват ни и се спасяваме с бягство, изпитваме сексуални желания. 

Функцията на рептилния мозък безусловно е полезна за оцеляването в случай на реални опасности. Но ако оцеляването се превръща в същност на живота ни, ние ставаме негови пленници. Именно рептилният мозък на първо място става обект на външни манипулации с цел да ни бъде вкоренен страхът „че няма да оцелеем”, като ни тъпчат с информация за кризите, за ръста на цените, войните, катастрофите, авариите, насилието, с провеждането на болезнени реформи и много други, с които съвременното общество ни плаши от люлката до гроба. 

Помнете: с подобно програмиране се цели  да бъдем  “заключени” в рептилния ни мозък, за да можем лесно да бъдем контролирани. Всичко, което се иска от нас, е да ни е страх!

Той също така бърка въображаемата опасност с реалната такава. В такива ситуации рептилният мозък буквално взима разума и тялото ни в свои ръце. В праисторическите времена той добре е охранявал тялото ни, но сега често забавя трансформационните ни процеси, докато не се убеди, че нищо не заплашва организма ни. Сигурно ще си спомните, моментите в живота ви, в които рептилният мозък е надделявал над разума ви и вие сте „пререагирали” в дадена ситуация? В някакъв смисъл рептилният ни мозък все още изпълнява функциите на древните динозаври в нас или на далечните ни и диви предци.Скоростно четене 4

2. Лимбичната система – „емоционалният мозък”.

Той е на възраст 50 млн. години и е наследство от древните бозайници. Отговаря за оцеляването на индивида, самосъхранението и самозащитата; управлява социалното поведение, майчината грижа и възпитанието. Участва в регулацията на функциите на вътрешните органи, обонянието, инстинктивното поведение, преживяванията, паметта, съня, будуването и др. 

Този мозък на 98% е идентичен с бозайниците. Между другото, може би затова толкова обичаме домашните си любимци? Емоционалният мозък се счита за главния генератор на емоциите, свързва емоционалната и физическата дейност. Тук се пораждат страхът, веселието, смяната на настроенията.

Между другото, именно лимбичната система е подложена на въздействието на психотропни вещества. Нарушенията в работата й могат да предизвикат необясними пристъпи на ярост, страх или чувствителност.

Емоционалният мозък ни дарява с „живот с чувства”. Важно е да знаем, че това е „еднообразен мозък”, който обича комфорта и рутината, стреми се към безопасност и постоянство. За емоционалния мозък безопасността означава, че днес ще правя онова, което правих вчера и ще правя същото утре. Сътрудничи си с рептилния мозък, пренася уроците от миналото към сегашния момент и не мисли за бъдещето. С други думи, той свързва всичките ни спомени по такъв начин, все едно събитията се случват в настоящия момент и тогава преживяваме чувствата и емоциите от миналия си опит.

В стремежа си да запази онова, което вече притежава, „гравитацията” на емоционалния мозък се проявява в съпротивата срещу промените, тя удържа и ни дърпа назад в така наречената „зона на комфорта” – status quo. Всякакви наши опити да излезем от нея за емоционалния ни мозък са стрес. Запомнете понятието „зона на комфорта”, то е крайно важно за разбирането на поведението ни, когато взимаме решение да предприемем промени.

Може да се каже, че това е нашият „грижовен родител, който стои на стража”. Харесват му познатите неща: “манджите на мама”, всичко което ни е радвало от самото детство, привичното обкръжение, поведение и обстановка. Всяко решение, което мислим да предприемем, минава през филтъра му: „Доколко това е добре за мен? Безопасно ли е за семейството ми? Няма ли заплаха в това?”. И ако нещо ни заплашва, ние отхвърляме този избор. С други думи, когато емоционалният мозък взима решения, той се опира на онова, което ни е близко и познато.

Когато чувстваме съпротива за осъществяване на промените, това означава, че в този момент емоционалният мозък управлява разума ни.

Неговите черти са:

- живее в настоящето

- аудиалност (комуникира с помощта на звуци и тонове)

- ориентира се към живота в групата, приоритети за него са оцеляването на групата, семейството, клана

- не познава вариациите, знае само „да” и „не”, „добре-зле”, „това или онова”

- асоциира всичко с определен момент от живота – когато мислим за нещо, влизаме в образ и изпитваме определени чувстваG za M 3

Емоционалният мозък не различава заплахата за нашето тяло от заплахата за нашето его. Затова започваме да се защитаваме дори преди да сме разбрали същността на ситуацията. Когато наранят чувствата ни, той отделя адреналин, стимулира приток на кръв към големите ни мускули, мигновено концентрирайки мислите ни да тръгнем да се защитим от нависналата заплаха.

Важно е да знаем, че преди момента, в който в нас започват да се случват някакви трансформационни процеси, емоционалният мозък е длъжен да разбере, че цялата група, семейството или кланът ще са в безопасност. Мисленето му работи така, че той винаги ще търси прояви на сходство. Например при общуването с нови хора ще почувства безопасността на „зоната на комфорта”, когато се убеди, че новият човек прилича на нас. Така той изпълнява функцията си „свой-чужд”. Задачата на разума ни е да го убедим в това.

„Всичко, което желаете, се намира веднага след зоната ви на комфорта” – казва Роберт Ален, съавтор на книгата „The One Minute Millionaire”.

Рептилната и емоционалната система на мозъка съществуват заедно вече 50 млн. години и добре си взаимодействат. Затова е толкова важно разбирането, че тези две силно свързани системи могат да поемат контрола над разума и тялото. За рептилния мозък заплахата може да бъде физическа, а за емоционалния – емоционална.

Например, загубата на любов, страхът от неизвестното или промените, случващи се в живота на един човек. Емоционалният ни мозък може да отхвърли всичките ни усилия, например в опитите да отслабнем. Вместо да наблегнем на правилния режим на хранене, ние забелязваме, че неосъзнато храната ни влече. И заслуга за това има емоционалният ни мозък – той е фокусиран върху „сегашния момент” и зорко следи за желанията ни в дадения момент, като незабавно реализира всичките ни привички. Който е спазвал режим на хранене, той знае: само за малко да изгубим контрола и вече излишните калории се топят в устата ни.

Как да преодолеем „внимателната загриженост”, навиците на най-древните ни мозъчни структури и да постигнем онова, което искаме съзнателно? Необходимо е да разберем как да използваме визуалния си мозък.

3. Визуалният мозък (кората на главния мозък, неокортекс – ляво и дясно мозъчно полукълбо)

Това е рационалният ни разум – най-младата структура, която е на около 1,5-2,5 млн. години. Той е така нареченият разсъдък: размишленията ни, умозаключенията, способността за анализ, тук се случват познавателните процеси и пр. Има пространствено мислене, тук възникват визуалните картинки, мисленето в бъдеще, изследването и анализът му.

Има 16 трилиона съединителни неврони и заема по-голямата част на черепната ни кутия. Човешкият мозък съдържа около 10 на 13-та степен синапси. Синапсите са мястото на контакта, цепнатината между невроните.

Ако се опитаме да запишем броя възможни комбинации (варианти на връзките) между невроните, то ще се наложи 75 години да пишем нулите! Това ни дава невероятната пластичност на мисленето - колосални възможности за виждане на бъдещето и жажда за знания.

С негова помощ можем да си представим всичко, което пожелаем! Това е и нашата „мислебъркалка” с около 60 000 мисли на ден!Effective Studing

Този мозък може да:

- определи какви действия е нужно да предприемем

- си постави цели и състави план

- обсъжда целите и мечтите ни

- се вдъхновява и за кратък промеждутък от време да стане причината за действие 

- с помощта на логиката да приема или отхвърля идеи и цели

Важно е да помним, че съзнателният мозък не отговаря за действията в дългосрочен план. Днес неврологията доказа, че съзнателният мозък отговаря за целите ни в перспектива само на 2%. За останалите 98% е отговорно подсъзнанието ни.

Пол Мак-Лин, който е автор на моделите на структурите и еволюцията на мозъка, казва: „Ние трябва да погледнем на себе си и на света с очите на три съвършено различни личности, две от които дори не могат да говорят“. Човешкият мозък, смята Мак-Лин, е ”равнозначен на три взаимосвързани биологични компютъра”, всеки от които има „свой собствен разум, свое собствено чувство за време и пространство, собствена памет, двигателни и други способности”.

Автор: Людмила Домбровская

Превод: zenom.pro

Забележка на преводача: 

Моля 3-те модели на мозъка да не се възприема буквално, а като илюстративен и лесен за разбиране образен пример. Мак-Лин има много интересни догадки, но като цяло структурата, която дава е много примитивна и безусловно следва да се обнови.

- Мозъкът на влечугите и птиците не състои само от базални ядра и дори не ги доминира.

- Емоциите, а по-точно афектите, не са изобретени от бозайниците и дори ги има в мозъчната кора.

- Лимбичната система а е с много по-фина организация, отколкото Мак Лин е смятал.

- В частност, всичките известни роли на хипокампа никак не са свързани с лимбичната система.

- Бозайниците не са произлезли от влечугите.

Мак-Лин създава теорията си в началото на 40-те години, но неговия magnum opus е напечатан само през 1990, когато теорията му вече е остаряла и същата тази година списанието Science я критикува.