Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

КАК ДА УЧИМ: ДВА МОДЕЛА ЗА РАЗВИВАНЕ НА НАВИЦИ

Learn to learnВ тази статия ще разгледаме принципите на обучението и тренировките, които ще ни помогнат по-бързо да усвоим нужните ни навици, да определим нивото си на майсторство и по-малко да се притесняваме за дребните несгоди по пътя на усъвършенстването.

Науката за това как се усвояват новите знания може да стане една от най-важните приложни дисциплини на днешния ден. 

Всеки от нас в продължение на целия си живот усвоява множество навици и умения. Колкото и да се различават тези навици - от приготвянето на торта и търсенето в Google до изпълняването на сонати на Бетовен и писането на научни статии, в основата им лежи набор от общи принципи. Разбирането на тези принципи би направило обучението по-разбираемо и по-малко болезнен процес.

Психологията още от основаването си се приближава към формулировката на тези принципи. Кривата на Ебинхаус, която показва с каква скорост се забравя новата материя, е открита още през 1885 година като една от първите такива закономерности. Днес знаем много повече за механизмите на обучението, макар и това да не е достатъчно.

Моделите на усвояване на навика не само ще ни помогнат да разберем как е устроен процесът на обучение, но и ефективно да планираме собствените си занимания, да избегнем излишните трудности и да получим най-добрия резултат за по-малко време.

Тези знания, разбира се, няма да ни дадат най-важното – редовна и осъзната практика. Тази част от работата ще се наложи да я направим сами.

1. ГЛАВНИТЕ ПРИНЦИПИ НА ОБУЧЕНИЕТО И ТРЕНИРОВКИТЕ: КАК ДА НАУЧА ВСЯКО НЕЩО ЗА 20 ЧАСА

В книгата си „Първите 20 часа” Джош Кауфман, автор на бестселъра „The personal MBA”, предлага модел на обучение, с помощта на който ще може да усвоите всеки навик само за 20 часа съсредоточена практика.

За да може обучението да не е неразбираем хаотичен процес на събиране на впечатления, при овладяването на всеки навик можем да дефинираме 4 основни етапа:

1 етап: Разбиване на навика на по-малки елементи;

2 етап: Последователно изучаване на всеки от тези елементи;

3 етап: Отстраняване препятствията и разсейващите фактори, които ни пречат на заниманията;

4 етап: Редовно упражняване на основните елементи на навика;

Ако искате да се научите да свирите на китара или да практикувате йога, най-вероятно не си струва да започнете с джазови импровизации или да тренирате позата лотос. Започнете с базовото разположение на ръцете, свиренето на прости гами и акорди. Изберете си конкретно произведение, което искате да свирите през близките 20 дни и се упражнявайте всеки ден по 1 час. В началото ще е полезно да се запознаете с някаква литература: теорията е важна, защото позволява да овладеете някои знания и да коригирате грешните си представи за практиката.

Тези занимания няма да ви направят музикант, но ще можете много скоро да получите удоволствие от свиренето, а може би дори да го доставите и на другите.

Съществува убеждението, че зад всяко добро владеене на един конкретен навик стоят много години съсредоточена практика. Какво изобщо можем да научим за някакви си 20 часа, ако професионалистите през целия си живот продължават да трупат опит? Наистина, за да станем експерти в някаква област, ще ни трябва много повече време. Много изследвания, направени в най-различни професионални сфери – от шахматистите и музикантите до лекарите и научните работници, показват, че човек става истински специалист след около 10 хиляди часа съсредоточена практика, което е около 6 години занимания по 5 часа на ден.ИгрУм 5

И това е доста благоприятна прогноза. Психологът Андерс Ериксон нарича това „осъзната практика” (deliberate practice), която изисква огромна концентрация на усилията. Музикантите, например, могат да правят подобна осъзната практика само около час и половина на ден. Този формат на занимания предполага, че ние напълно сме съсредоточени върху онова, което правим и получаваме обратна връзка за действията си – тоест може да видим, кое ни се получава добре, а кое не толкова. И това не е лесна работа.

В книгата на Кауфман има два основни списъка. В първия от тях се описват главните принципи на бързото усвояване на навика:

  1. Изберете привлекателен проект
  2. Съсредоточете се на един навик
  3. Определете нивото на търсеното майсторство
  4. Разбийте навика на съставящите го елементи
  5. Пригответе всичко необходимо за заниманията
  6. Отстранете препятствията за заниманията
  7. Отделете специално време за заниманията
  8. Създайте си бърз начин за обратна връзка
  9. Упражнявайте се според разписанието, с кратки интензивни интервали
  10. Обърнете внимание на количеството и скоростта

Всеки от принципите може да има решаващо значение. Ако не си изберете нужното ниво на майсторство или проект, които да са ви интересни, рискувате безцелно да похабите времето си, без да научите нищо конкретно. Без редовни занимания ще сте принудени постоянно да се връщате към основите. Без обратната връзка няма да можете да коригирате и подобрявате действията си. И така нататък, и така нататък.

Вторият списък, който съдържа принципите на ефективното обучение, също се състои от 10 точки. Обучението се различава от практиката, но то не е по-малко важно. Преди да пристъпим към самата практика, ще е полезно да си спестим усилията и да направим предварително проучване. По този начин ще можем да разберем как хората са се справяли със същите проблеми преди нас, ще икономисаме от времето си и ще имаме по-малко поводи да вдигнем ръце от отчаяние, когато нещата няма да ни се получат. Ето го и този списък:

  1. Разберете за навика, за който иде реч и за нещата, свързани с него.
  2. Признайте си, че нищо не разбирате.
  3. Определете менталните модели и мисловните  аналогии.
  4. Представете си резултат, обратен на желания.
  5. Говорете с хора, които вече правят такива неща, за да знаете какво ви очаква.
  6. Махнете от обкръжението си всичко, което може да ви разсее.
  7. За да запомняте, използвайте интервалния преговор и закрепяне на материала.
  8. Създайте поддържаща структура (шаблони, по които се строи всяка задача) и контролни списъци. 
  9. Формулирайте и уточнете прогнозите. 
  10. Уважавайте организма си.G za M 2

Менталните модели са начините да оперираме с онези проблеми, с които се сблъскваме в някаква специфична област. Ученият ще мисли с термини и концепции, програмистът – с променливи и алгоритми, музикантът – с нотни интервали и партитури. Усвояването на всеки навик често изисква изучаването на цял отделен език. Даже ако в избрана област не сме се придвижили по-високо от нивото на тригодишно дете, това все пак си е голям прогрес.

Ако вече се занимавате с отработването на някакъв навик, тези принципи най-вероятно ще са интуитивни понятия за вас. Но разбирането ще идва само когато се сблъскваме с грешки. Този списък е нужен именно за това да се опазим от прекомерно количество такива грешки, които в крайна сметка могат да ни лишат от всякакво желание за учене.

Кауфман казва, че двадесет такива принципа правят на пръв поглед сложната задача напълно осъществима. И в това няма никаква тайна:

„Просто всеки ден посвещавах около един час за заниманията с избраната дейност, но тези занимания бяха разумни. Навиците първо ми се струваха пълна загадка, но след няколко дни или дори часове ставаха все по-ясни. Всеки навик изискваше малка теоретична подготовка, плюс около 20 часа фокусирана, целенасочена практика.”

2. ОТ НОВАК ДО ЕКСПЕРТ: ШЕСТТЕ СТЪПКИ НА МАЙСТОРСТВОТО

Един от най-известните модели на усвояването на навик е разработен в началото на 1980-те години от братята Стюарт и Хюбърт Дрейфус от университета на Калифорния в Бъркли. Този модел за първи път е описан в статията „Моделът на петте стъпки на умствена дейност, задействан в целенасоченото усвояване на навици” и днес често се среща в научната и научно-популярната литература.

Най-важното, което може да ни даде този модел, е разбирането на коя стъпка се намираме в момента.

Медицинските сестри преди бяха само инструмент за изпълняване решенията на лекаря. Моделът на Дрейфус показва, че в тази професия е необходимо голямо ниво на автономия.

Съгласно допълнения модел на Дрейфус, усвояването на всеки навик се дели на шест етапа:

Новак

Продължаващ

Компетентен

Специалист

Експерт

Майстор

НОВАКЪТ винаги следва правилата – за него те са със статут на неизменен закон. Когато започваме да усвояваме новия навик, правилата са много важни: само с тяхна помощ можем да се ориентираме в материала и да получим необходимия опит. Освен това, в много от случаите правилата са напълни достатъчни. Не е задължително да си кулинар, за да приготвиш прилична торта и да зарадваш роднините си – достатъчно е да прочетеш рецептата и последователно да изпълняваш инструкциите.Скоростно четене 5

За ПРОДЪЛЖАВАЩИЯ правилата вече са ситуативни: в едни ситуации е приложимо едно, в други – по-добре е да се използва нещо друго. ПРОДЪЛЖАВАЩИЯТ може да прави не една торта, а няколко и той няма да прави ваниловата, така както прави шоколадовата. Това вече е крачка в посока на неговата компетентност.

КОМПЕТЕНТНИЯТ вижда не толкова правилата, колкото лежащите в основата им принципи и модели. Той започва повече да се обляга на собствените си представи и опит, а не на набора инструкции. На този етап действаме по-свободно и можем гъвкаво да се нагаждаме към ситуацията. Тук започва зоната на личната отговорност за постигнатите резултати – зоната, която много хора така и не успяват да достигнат.

СПЕЦИАЛИСТЪТ върви още по-надалеч и леко встрани. Неговите действия във все по-малка степен се основават на принципите и във все по-голяма степен – на интуицията му. СПЕЦИАЛИСТЪТ се досеща как е нужно да постъпи в дадения момент и изборът му често се оказва верен. На мястото на множеството разпокъсани части започва да се проявява единното цяло, „разчетите и рационалният анализ все едно се топят пред очите”.

ЕКСПЕРТЪТ действа още по-интуитивно, когато е на своя територия: той просто прави нещо и то сработва. Ако го попитате защо е взел това или онова решение, отговорът ще му се струва толкова очевиден, че ще му бъде трудно да го формулира.  Като това няма да бъде самонадеяно поведение, характерно за нивото на НОВАКА, а ще бъде дълбокото умение на навика, усвоен почти до нивото на рефлекс. За това са необходими много дни и месеци практика: опитът на експерта е толкова голям, че всяка конкретна ситуация на интуитивно ниво незабавно му диктува правилните действия.

МАЙСТОРЪТ е експерт, който работи на най-високото ниво на своите възможности. Той не само интуитивно знае какво и как трябва да се направи, но го прави в свой собствен стил. Всеки майстор се отличава със своята дълбока индивидуалност. Малцина стигат до този етап. Всеки майстор обикновено е знаменитост и забележителен авторитет в своето поприще. Ако видите един МАЙСТОР, то най-вероятно веднага ще разберете, че този човек е потопен в работата си изцяло.

Искаме да отбележим, че границите между нивата са подвижни – между тях няма ясна градация. Освен това, придвижването нагоре по тази „стълба“ невинаги означава нещо хубаво. Например, експертът невинаги ще е добър учител, а човекът, който се намира на предишното стъпало, може да се чувства по-комфортно в тази си роля.

Интуицията не е това, от което имате нужда при избора на професия

Моделът на Дрейфус е създаден по материали от изследвания на авиопилоти и шахматисти и в основата му лежат няколко философски предпоставки, свързани с феноменологията (един от братята Дрейфус по-късно е станал известен с монографията си за творчеството на Хайдегер). Оттук следват и най-съществените му ограничения: прекалено голямо внимание се отделя на интуицията и прекалено малко на осъзнатото усъвършенстване.

Интуицията невинаги заслужава онова, което й се полага

Както показват по-късните работи на психолозите-бихевиористи и на първо място на нобеловия лауреат Даниел Канеман, авторът на знаменитата „Мисли бавно… действай бързо”, интуицията е приложима там, където има устойчиви правила и закономерности. Важна е за лекарите, шахматистите или шофьорите, но не и за анализаторите на фондовите пазари. Когато контекстът става непредсказуем или прекалено сложен, по-добре е да се откажем от интуицията и да използваме ясни алгоритми. Уви, човешките възможности не са безгранични. Какъвто и опит да имаме, винаги ще има място за грешки.MNEMONICS 7 small

Двата модела за усвояването на един навик, които ви описахме в този материал, много добре се допълват един друг. Джош Кауфман предлага достъпни и ясни принципи, които облекчават обучението и правят регулярните тренировки по-ефективни.  Ако държите под ръка този модел, бързото усвояване на новия навик вече няма да ви се струва толкова сложно и плашещо занимание.

Моделът на Дрейфус ни позволява да видим същото от другата страна. Той ни помага да определим на какво ниво на майсторство сме сега и кои крачки е необходимо да предприемем, за да продължим. Конкретни съвети тук не ни дават, но ни подсказват възможните перспективи и потискат излишната самоувереност. Преди да се наречем компетентни специалисти в дадена сфера, е полезно да се замислим какво означава това.

О. Матфатов

Превод: zenom.pro