Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

НЕ ИСКАМ НИЩО ДА РЕШАВАМ: ЗАЩО ИЗБОРЪТ НИ ИЗМОРЯВА

IzborНие не си даваме сметка за това, че всеки ден ни се налага да се сблъскваме със стотици решения. Какво да отговоря на служебния имейл? Да се съглася ли с предложението на колегата? Къде да обядвам (въобще да излизам ли за обяд)? Да гледам ли трейлъра на новия филм още сега или може да изчака докато се прибера?

И всичко това без да броим истински глобалните въпроси: щастлив ли съм с партньора си и дали ми подхожда тази форма на отношения? Струва ли си да си сменям работата или да откликна на тази яка свободна позиция? Да остана ли да живея в този град и тази страна?

Затова не е учудващо, че към края на деня, когато ние сме пред избора да отидем на фитнес или да изядем за вечеря парче пица, предпочитаме последното. Изследователите смятат, че за всичко това си има логическо обяснение: силата на волята ни не е безкрайна и се изморяваме от постоянното вземане на решения, както от всяка друга дейност, черпеща от енергията ни – понякога просто не ни стигат ресурсите за упражняване на съответната дейност.

Какво представлява умората от взимането на решения?

Терминът «decision fatigue», тоест „умората от вземането на решения” е измислен от специалиста по социална психология Рой Баумайстер. В края на миналия век Баумайстер започва да изучва силата на волята и вземането на решения и стига до извода, че силата на волята, която ни помага за самоконтрола, не е безкрайна. Тя може да бъде сравнена с мускулите, които се изморяват от дългото натоварване: най-вероятно, ако сте тичали пет километра, ще ви бъде по-трудно от обикновено да се качите по стълбите на десетия етаж – картината със силата на волята е същата.

Теорията е потвърдена от последвалите експерименти. В лабораторията на Баумайстер е направен опит с участието на две групи студенти. Учените купуват от разпродажба няколко символични подаръка, като в началото на първата група  предлагат да си изберат каквото им харесва от покупките. Свещта или тениската? Ако е свещта, то с какъв аромат? Ако е тениската, то червената или черната?Гимнастика за мозъка 2

Втората група не прави никакви избори: те просто гледат вещите и разказват колко често биха ги ползвали през последните шест месеца.

След това всички участници се включват в задача за самоконтрол: трябва да държат дланите си в ледена вода толкова дълго, колкото могат. Ако първата група средно издържа 28 секунди, то втората, която не е правила предварителен избор, издържа по-дълго – средно 67 секунди. Участниците в експеримента, които дълго са избирали от подаръците, остават без сили за вземането на други решения.

Към подобни изводи стигат и други учени. Според данните на изследванията от 2014 година, лекарите по-често изписват грешно антибиотици към края на работната седмица – това е най-лесният и безопасен път за изморения специалист.

Друго изследване показва, че съдиите с по-голяма вероятност ще дадат условно предсрочно освобождаване сутрин и след обедната почивка, отколкото преди обяда си, през деня или вечерта. Може да се каже, че става дума за лошото настроение, глада или умората на съдията, но не всичко е толкова просто. Отказът за условно предсрочно освобождаване е по-безопасният и по-лесен път: съдията нищо не рискува и просто отлага решението си за по-късно – при желание винаги може да си смени мнението и да го даде.

Когато изборите са прекалено много

Американският психолог Бари Шварц, автор на книгата «The Paradox of Choice» и едноименната лекция в TED, говори, че ние сме свикнали да смятаме огромния избор за еднозначен плюс, макар да има сериозни недостатъци. Големият избор не само ни дава свободата да взимаме решения, но може и да ги парализира: вариантите са толкова много, че хората не могат да се решат.

Като пример Шварц посочва изследванията на своята колега, която изучава как сътрудниците на една голяма компания избират пенсионни планове и разбира, че когато количеството на програмите, които работодателят предлага, се увеличават до десет, то броят на хората, които ги избират намалява с два процента.IgrUm8

Обяснението е доста просто: сътрудниците се загубват в количеството варианти и отлагат вземането на решения за по-късно (а понякога въобще не могат да се решат и да направят избора си), като дори се лишават от всички възможности.

Освен това, всеки избор има своите недостатъци: вариантът, от който сме принудени да се откажем, също има своите плюсове и именно заради тях онова, което сме избрали, може да изглежда по-малко привлекателно в очите ни.

Например, ако сте изморени и сте решили да останете вкъщи вместо да отидете на парти, може да мислите за това, колко хубаво бихте си изкарали ако бяхте отишли на гости и настроението ви да посърне – дори ако всъщност този вариант ви устройва по-малко. Колкото повече опции имате, толкова по-лесно е да съжалите за взетото решение и толкова по-лесно е да си представите, че някъде съществува един идеален вариант, който не сте успели да намерите. Ако изборът ви се окаже „неидеален” (в така поставените условия той няма как да бъде „идеален”), вие започвате да се корите за грешката си, защото можехте да постъпите по-умно.

„Умората може да породи постоянен натиск от страна на етикетите: сякаш всеки избор, който правим, ни определя какви сме, диктува ни що за хора сме – отбелязва психологът Яна Филимонова. – Например, за разлика отпреди тридесет или шестдесет години днес в магазините имаме голям избор на дрехи. Но вече няма единно понятие за „модерно” или „демоде”, „красиво” или „грозно”. Сега всяка избрана вещ все едно казва нещо за купувача: за доходите му, вкуса, субкултурата, самопрезентацията му.

Получава се така, че избирайки есенния чифт обувки, аз все едно избирам идентичността си. Дали съм младо момиче, което преди всичко иска да бъде модерно, или съм млада жена, която търси преди всичко удобството и пет пари не дава за мнението на околните?”.Eff study

Психологът отбелязва, че възможностите за избор, макар да са нараснали, с новите варианти сякаш ограничават човека. Тя ни съветва да не се отнасяме към изборите си толкова сериозно: нито един от тях не ни определя като личност.

Ако мислите, че не сте като съдията или лекаря и умората от взимането на решения не ви заплашва, имаме лоши новини за вас. В епохата на общодостъпния интернет и социалните мрежи изборите са повече от всякога: всеки ден ние избираме между прозореца на служебната поща, фейсбук и например таблиците на Excel (би било чудесно, ако не е в полза на втория вариант). Рано или късно силата на волята няма да ни достигне – тези от вас, които дори само веднъж са поръчвали скъпа вещ в онлайн магазин, без да се усетят как се е случило това, при положение, че до следващата заплата са брояли стотинките си, знаят за какво говоря.

За някои хора безкрайният избор може да има още по-тежки последствия. Ред изследвания показват, че умората от вземането на решения е един от факторите, които им пречат да излязат от тежкото си икономическо положение. На онези, които изпитват финансови затруднения, им се налага по-често да правят своя избор и да приемат повече решения – например, в супермаркета те не могат просто да вземат първия продукт, а всяка покупка изисква щателно премисляне. Журналистът Джон Тирни смята, че стереотипният начин на живот на семействата с нисък доход, които се хранят с хамбургери и макарони, се обяснява с умора от вземането на решения - всяка покупка изисква прекалено много усилия и щом стигнат до касите, им е трудно да устоят на опаковката с бонбони или шоколад.

На хората, които харчат всичките си ресурси за да оцеляват, не им остава сила на волята за учене, работа и други действия, които да помогнат за подобряване на положението имSpeedReading 5

„Според мен темата за взимането на решения е тясно свързана с две други: темата за свободата и отговорността за живота, както и неговото авторство. Колкото повече свобода (а значи и отговорности за самите нас) има един човек, толкова повече решения му се налага да приема. 

Това се случва както на ниво глобални жизнени избори, така и на ниво всекидневни решения, отбелязва Филимонова. – Например, ако имам свободен график и частична заетост, всеки ден съм длъжна да решавам кога и с какво да се заема. Мога ли да го отложа или да го направя веднага? Или да го делегирам? Да взема ли още един проект или вече няма да смогна? Как това ще се отрази на отношенията с колегите ми, с клиентите ми, на дохода ми и в резултат – на бъдещето ми? Получава се, че от такива малки ежедневни избори в края на краищата се състои животът ни”.

По мнението на специалистите, с времето това осъзнаване може да започне да ни притиска, особено ако сме склонни към тревожност и свръхотговорност: може да почувстваме умора и желание повече нищо да не решаваме. „Полезно ще е да си спомним, че макар човек да притежава много свобода, той не е отговорен за всичко на света. Ако смятате, че като цяло правите достатъчно и дори да допуснете грешка или вземете неправилно решение – ще получите ценен опит, който най-вероятно ще ви бъде полезен за в бъдеще”, продължава Филимонова.

Как да се справим с това

Добрата новина е, че можем да се справим с умората от вземането на решения – или поне да построим живота си така, че да имаме сили за по-важните въпроси. Например, мозъкът, подобно на другите органи, има нужда от енергия, така че е вероятно да не ви достига глюкоза - необходимо е да хапнете или да си починете.

Още един начин да си облекчите живота, е да планирате. Важните решения да ги взимате сутрин, когато още не сте се изморили от другите задачи и въпроси, което касае и отговорните работни проблеми. Рутината също помага: ако планирате, че ще ходите да спортувате всеки вторник и четвъртък, няма да има нужда всяка вечер мъчително да решавате – ходи ли ви се на тренировка или не.

MNEMONICS 7 small

Може да вземете пример от Марк Зукърбърг или Стив Джобс и да минимизирате най-маловажните решения – да избирате за всеки ден горе-долу еднакви дрехи, което ще ви помогне да спестите енергия. Ако това е прекалено радикално за вас, може да обърнете внимание на капсулния гардероб или да прегледате как дрехите ви се съчетават едни с други и да си съставите готови сетове.

Съществува дори терминът «предупреждаващ дизайн», с който се обозначава дизайнът, който ни помага да се освободим от ежедневните дребни решения. Например, когато отидете на кафе, алтернативата на дългото седене и четене на менюто е системата сама да ви подскаже коя напитка би ви паснала – в зависимост от времето на деня и предпочитанията ви (примерно както баристът ви пита «Както обикновено ли?»).

Има и по-малки прийоми: ако трябва да вземете някакво важно решение, може да си поставите времеви лимит; ако чувствате, че мислите за някакъв въпрос прекалено дълго, пребройте до три и действайте. Може да се опитате да намалите количеството варианти: помислете какво е важно за вас и обърнете внимание само на тази характеристика. Например, ако не може да изберете къде да отидете на почивка, помислете от кое повече имате нужда: ако искате релаксираща, пасивна почивка, без да се налага да мислите за нищо, надали си струва да разглеждате ски-курортите.

Рой Баумайстер казва: „Ключът към това да се справим с умората от вземането на решения, не е в това постоянно да разчитаме на силата на волята си, а в това да знаем кога именно тя би ни подвела и да избягваме подобни ситуации. Даже най-мъдрите хора не могат да взимат добри решения ако са изморени и имат ниски нива на глюкоза, отбелязва той. – Затова истински мъдрите хора не вземат решения за преструктуриране на компанията в четири часа през деня. Те не поемат сериозни ангажименти по време на коктейл. А ако се случи така, че трябва да вземат решение в края на деня, знаят, че е по-добре да не го правят на празен стомах.”

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: КАК СРАВНЕНИЯТА НИ ОБЪРКВАТ

Другите изследвания, изучаващи самоконтрола, смятат, че всичко е още по-просто: ако силата на волята ви се изморява, подобно на мускул, това означава, че може да я тренирате, както всеки друг мускул. С други думи, след като вече две седмици щателно водите дневник на храненето си, ще ви е много по-лесно да направите избор в полза на балансираното хранене, а след един месец тренировки – по-лесно ще излезете от вкъщи. Най-важното е да поставим началото.

А. Савина

Превод: zenom.pro