МОЗЪКЪТ И ДВЕТЕ СТРАТЕГИИ НА МИСЛЕНЕ –

ПАРАДОКСИ И ХИПОТЕЗИ

BrainBrain1

Съществените разлики в дейността на двете полукълба беше показано с разцепването на мозъка, направено от Роджър Спери и колегите му. Било е очевидно, че функциите ни са РАЗПРЕДЕЛЕНИ между двете полукълба, но е останал нерешен най-важният въпрос: има ли в това разпределение някаква принципна ЗАКОНОМЕРНОСТ?

Може ли да се предложи концепция, която да опише разликите между полукълбата не на ниво отделни феномени, а на ниво теоретични обобщения?

Първите обяснения възникват от само себе си и произтичат от експерименталните наблюдения. Предположението е било, че ЛЯВОТО полукълбо е отговорно за възприятието и производството на РЕЧТА, както и МАТЕМАТИЧЕСКИ и абстрактни символи. На ДЯСНОТО полукълбо е приписвано обработката на всяка образна, НЕВЕРБАЛНА информация. Само че бързо се стигнало до извода, че подобен подход води до многобройни ПРОТИВОРЕЧИЯ:

1. Дясното полукълбо наистина е неспособно за речеизвличане, само че то разбира речта в доста широки граници. То не се справя само със сложните ГРАМАТИЧЕСКИ конструкции.

2. Лявото полукълбо е способно адекватно да оцени музикалния РИТЪМ, а музиката е класически образец на невербална комуникация. Макар че разпознаването на мелодиите остава недостъпно на лявото полукълбо.

3. Увреждането на дясното полукълбо (в резултат на инсулт, травма или тумор на мозъка) води до загуба на ТВОРЧЕСКИЯ потенциал не само при музикантите и артистите, но и при поетите (които оперират само с думи), че дори и при математиците. Поетите не загубват способността си за версификация (т.е. за имитация на стихосложение), но ДУХЪТ на поезията от тези стихове е загубен. Математиците не губят способността си да решават тривиални задачи с ясен алгоритъм на решението, но загубват способността си да решават НЕТРИВИАЛНИ задачи, изискващи създаването на нов алгоритъм на решението.Gimnastika

4. СЪНИЩАТА традиционно са се смятали за типична проява на активността на образното мислене. В тази връзка съвсем основателно очакванията са били, че след разделяне на връзките между лявото и дясното полукълбо пациентите ще загубят представите си за сънищата, защото отчетите се дават само от лявото полукълбо, защото само то владее речта, а цялата образна информация предполагаемо се случва в дясното полукълбо.

В действителност обаче лицата с разделен мозък могат да разкажат за сънищата си, макар и по-рядко, отколкото здравите. Това означава, че най-малко част от сънищата се развиват в пространството на лявото полукълбо. Наистина сънищата в този случай се отличават от привичните такива. Образно казано, различието е като между анимационно филмче от типа „Том и Джери” и филмите на Тарковски или Антониони. Всичките тези филми за разлика от типичните анимационни НЕ СЕ ИЗЧЕРПВАТ само със сюжетната линия и не се свеждат единствено до нея. Но подробно ще говорим за това по-късно.

5. ЕЗИКЪТ НА ГЛУХОНЕМИТЕ не се състои от думи, а от жестове. Известно е, че дясното полукълбо е отговорно за координацията на движенията и въобще за всичко, което е получило наименованието „език на тялото”. Затова е логично да предположим, че и езикът на глухонемите се намира под контрола на дясното полукълбо. Оказало се обаче, че той търпи поражения не при увреждането на дясното, а на лявото полукълбо.

6. Накрая, смята се, че разпознаването на СЛОЖНИ ОБРАЗИ, такива като изображението на човешко лице, е в пълната прерогатива на дясното полукълбо. И това е справедливо, с изключение обаче на онези случаи, когато изображението съдържа отделни, необичайни характеристики и набиващи се на очи черти, например особена форма на носа или асиметричен разрез на очите. В тези случаи разпознаването се случва по-лесно от лявото полукълбо, въпреки че това изображение си остава образ.

По този начин простото противопоставяне на думите и образите не обяснява функционалната асиметрия на полукълбата. Изисква се друг ПОДХОД.

Била е предложена много продуктивната версия, че работата не е в информацията, която обработва мозъкът, а в НАЧИНА на обработката.

Първата хипотеза, предложена в това направление, приписвала на дясното полукълбо способността за ЕДНОВРЕМЕННО синтетично „схващане” на най-различна информация („симултантна обработка”), докато лявото полукълбо последователно преминава от един информационен ЕЛЕМЕНТ към друг, което способства за систематическия АНАЛИЗ. Много факти се представят като доказателство за тази хипотеза, но един от експериментите на американския психолог Полич, изисква нейното преразглеждане и уточнение. Полич показал, че когато всичките елементи на информацията са достатъчно ЕДНОРОДНИ или се отличават само по напълно определен признак, те лесно могат да бъдат формализирани. Тогава ЛЯВОТО полукълбо напълно е способно да обработи всичките тези елементи едновременно, симултантно и дори по-бързо, отколкото дясното полукълбо. Но ако образът е достатъчно СЛОЖЕН и не съдържа ясни и лесно формализирани отличителни признаци (както снимките на обикновени човешки лица, които не са изкривени от прекалено характерни и необикновени черти), то преимуществото в скоростта и комплексната обработка ще има ДЯСНОТО полукълбо.

Изхождайки от този експеримент, аз внасям уточнение в концепцията, която обяснява различните СТРАТЕГИИ на полукълбата при обработката на информацията. Съгласно моята концепция разликите между полукълбата се свежда до различните начини на организация на контекстуалните връзки между предметите и явленията.

И философите, и естествоизпитателите отдавна са стигнали до извода, че нищо на този свят не съществува само по себе си извън връзките с други предмети и явления. Тези връзки могат да бъдат слаби или силни, повече или по-малко разнообразни, но винаги съществуват и определят динамиката на този свят: и физическия свят, и този на човешките взаимоотношения. В естествените условия тези връзки са доста богати и често са способни да си ПРОТИВОРЕЧАТ, създавайки предпоставки за амбивалентни отношения (привличане и отблъскване, любов и ненавист и т.н.). Характерът и особеностите на ВРЪЗКИТЕ често имат ключово значение за разбирането на смисъла на това или онова явление или предмет. Един и същи предмет, например ябълката, има съвсем различен смисъл в зависимост от това дали се намира пред нас на блюдо, привлекателна и апетитна като на картината на Сезан, или е поставена на главата на сина на Вилхелм Тел и той трябва да я уцели със стрела, без да нарани сина си; или това е ябълката, която Ева протяга на Адам; или е ябълката, която пада на главата на Нютон; или в края на краищата е ябълката от стиховете на Сафо:

Сладката ябълка, дето на клона висок червенее,

там, на самия му край, да откъснат забравиха всички.

Всъщност не са я забравили, а да я стигнат не могат.Скоростно2

Различията се определят не от свойствата на ябълката, а от особеностите на ВЗАИМОВРЪЗКИТЕ, реални или потенциални с други предмети и явления, включително въображаемите. За човек, съществуващ в КОНТЕКСТА на определена култура, ролята на такива асоциативни връзки е особено голяма. Те могат да съществуват едновременно, многократно да се пресичат и да правят картината на света извънредно богата и полиморфна. Ето защо в предложената от мен концепция основното внимание пада именно на взаимодействията, връзката между предметите и явленията.

Съгласно този концепция лявото полукълбо от всичкото изобилие на реални и потенциални връзки избира малкото вътрешно НЕПРОТИВОРЕЧИВИ, не изключващи една друга и на тяхно основание създава контекст, който да се разбира ЕДНОЗНАЧНО.

Чудесен пример на такъв контекст е текст, написан в хубав учебник по естествени науки. В основата на този контекст лежат установените еднозначни причинно-следствени отношения между предметите и явленията. Благодарение на еднозначния контекст се постига пълното разбиране между хората в процеса на тяхната дейност и затова формирането на този контекст е толкова тясно свързан с речта. Еднозначността осигурява също така логически АНАЛИЗ на предметите и явленията, последователния преход от едно ниво към друго. Ако имам много други връзки, те могат да усложнят и да объркат картината, да я направят по-малко определена и не дай Боже може да се стигне дотам, че вътрешните противоречиви връзки ще бъдат безжалостно ОРЯЗАНИ. Така картината на света вече няма да е картина в пълния смисъл на думата, а ще бъде сресана и подстригана от машината на логическото мислене, като се превърне в един модел, който обаче е удобен за използване. Цялото училищно ОБРАЗОВАНИЕ в условията на западната цивилизация е насочено към развитието на лявото полукълбо, т.е. формирането на еднозначен контекст.

Дясното полукълбо е заето с точно противоположната задача. То „улавя” реалността в цялото й БОГАТСТВО, противоречивост и нееднозначност на връзките и формира многозначен контекст. Прекрасен пример за такъв контекст са сънищата на здравите хора. Обичам този пример, защото той е адресиран към вътрешния опит на всеки човек. На всички нас ни е познато чувството на безпомощност, когато се събуждаме след ярък и лично значим СЪН и се опитваме да го преразкажем, за да предадем чувствата си. С учудване разбираме, че макар съня да го помним ясно и с всичките му детайли, при преразказа УБЯГВА нещо изключително важно, при това не само за слушателите, но и за самите нас. Онова, което можем да изразим с думи, е само бледната сянка, скелета на онова, което всъщност сме видели. И работата не е в това, че не ни стигат думите, а в това, че с думи не можем да предадем онзи многозначителен контекст на съня, който се формира от обилието на пресичащи се връзки между отделните му образи. Речта във всеки случай, онази, която не е поетична, принципно не е предназначена за предаването и изразяването на такъв контекст, тъй като се построява по законите на мисленето на лявото полукълбо. Именно поради това ние казваме: „Мисълта, казана на глас, е ЛЪЖА”.

Това касае и описанията на произведенията на ИЗКУСТВОТО. Опитайте да предадете впечатленията си от картина или филм, които са ви въздействали дълбоко. Каквото и да кажете, думите ще звучат като слабо подобие, опитвайки се да доближат онова, което искате да кажете: многозначният контекст на изкуствата адекватно се предава само чрез многозначния контекст на същото това изкуство. И сега вече разбираме, че абсолютно същото се отнася и при опита да се опишат ЧУВСТВАТА и междуличностните отношения, които при нормалните, психически здравите хора винаги са многозначни.Суперпамет мнемоникаИ двете полукълба изпълняват еднакво важни функции. Лявото полукълбо опростява света, за да можем да го анализираме и съответно да му ПОВЛИЯЕМ. Дясното полукълбо обхваща света такъв, какъвто е, като преодолява ограниченията, наложени от лявото. Без дясното полукълбо ние бихме се превърнали в високоразвити компютри, в сметачни МАШИНИ, напразно опитващи се да приспособят многозначния и движещ се свят към своите ограничени програми. Всичко опити за създаването на изкуствен интелект се оказват недостатъчно успешни именно защото авторите представят мозъка единствено като едно ляво полукълбо и се опитват да го моделират. Отчасти това е свързано с прекаленото лявокълбие на самите специалисти по изкуствен интелект. И в тази връзка искам да завърша тази статия с една поучителна история, която се случи с мен преди много години в Тбилиси по време на първия симпозиум, посветен на изкуствения интелект.

Организаторите на симпозиума, увлечени от идеята за изкуствено възсъздаване на човешкия мозък, си мислеха, че са вече близо до реализиране на мечтата си. Те поканиха за участие един от най-забележимите физиолози на онова време, специалиста по естествения мозък академик И. С. Бериташвили, и разгърнаха пред него невероятната перспектива как да се моделира мозъкът и как да бъдат разкрити всичките му ТАЙНИ. Академикът внимателно и мълчаливо ги изслуша. В края на симпозиума ентусиастите кибернетици го попитаха какво мисли за предложените перспективи. И Бериташвили според мен отговори гениално. „Аз съм стар човек - каза той - и моята младост мина още преди революцията. В това време се публикуваха много порнографски романи. Тяхната отличителна особеност беше, че ги писаха най-често стари моми, чиято бурна фантазия не беше ограничена от личния им опит”.

В. Ротенберг

Превод: zenom.pro