Една забавна история за равин, велосипед… И сериозен извод за човешкото поведение.
„Отива един човек при равина и казва:
— Рави, миналата седмица някой открадна велосипеда ми!
Равинът, след кратък размисъл, предлага решение:
— Ела на службата следващата седмица, седни на първия ред и когато започна да изреждам десетте Божии заповеди, се обърни и погледни към хората. Когато стигнем до “Не кради”, обърни внимание кой ще се посрами да те погледне в очите — това е човекът, когото търсиш.
След седмица, след службата, равинът среща мъжа и го пита:
— Е, проработи ли?
— Всичко стана чудесно! — отговаря човекът. — В момента, в който казахте „Не прелюбодействай!“, си спомних къде съм оставил велосипеда. 
Проведохме експеримент в университет в Лос Анджелис. Взехме 450 участници и ги разделихме на две групи. Първата половина помолихме да си припомнят и запишат десетте библейски заповеди, след което симулирахме ситуация, в която могат да измамят. Другата половина помолихме да се опитат да си спомнят всякакви десет книги, прочетени в училище, и после получиха същата възможност за измама.
В групата, която си припомни десет книги, наблюдавахме обичайно, умерено ниво на измама.
А в групата, която си припомни десетте заповеди — нивото на измама беше почти два пъти по-ниско.”
Този експеримент показва нещо много по-широко:
Когато мозъкът ни по-лесно си припомня важната информация, ние:
Всичко, което правим — работа, отношения, цели —
разчита на качеството на нашата памет.
Паметта е ресурс, който можем да губим пасивно…
или да подобрим активно 

И добрата новина: тя се тренира на всяка възраст.


