Съществува разпространен мит, че ако разберем какво ни е необходимо, ще можем да вземаме правилни решения, да правим това, което „трябва“, и да живеем осъзнато.
Практиката обаче показва друго. Дори когато ясно сме осъзнали какво е правилно да направим и сме взели съзнателно решение да постъпим по този начин, мозъкът често отново избира старото и познатото поведение. Това не е слабост на характера. Това е резултат от еволюционна оптимизация.
Изборът не го правим „ние“, а мозъкът
Мозъкът изразходва около 20% от цялата енергия на тялото, въпреки че съставлява едва около 2% от телесната маса. Това го прави най-енергоемкия орган в човешкия организъм.
Изследванията на мозъчния метаболизъм показват, че дори при интензивна умствена дейност разходът на енергия се увеличава с едва около 5% в сравнение със състояние на покой. Поради това мозъкът е програмиран да пести ресурси.
През 1977 г. Уолтър Шнайдер и Ричард Шифрин разделят психичните процеси на автоматични и контролирани. Автоматичните изискват минимално внимание и енергия, докато контролираните са изключително „скъпи“ от енергийна гледна точка. Мозъкът системно избира пътя на най-малкото съпротивление — автоматизмите.
Механизмите, които работят срещу осъзнатостта
В човека са заложени механизми, които действат срещу осъзнатостта и в полза на автоматичните реакции. Това не е дефект, а еволюционно предимство.
Изследванията показват, че при автоматични действия (например тичане — проста и добре усвоена активност) броят на нервните импулси в сензомоторната кора намалява с до 30% в сравнение със съзнателно контролирани, по-сложни движения. Това води до значително пестене на енергия и позволява усилията да бъдат поддържани за по-дълъг период.
Поради тази причина мозъкът автоматично избира познатите поведенчески модели, дори когато съзнателно сте решили да постъпите по различен начин.
Защо мозъкът „саботира“ решенията ни?
Когато се опитвате да правите осъзнати избори, префронталната кора — зоната, отговорна за контрол и планиране — се уморява бързо.
Изследванията на Ърл Милър и Джонатан Коен показват, че това е най-енергоемката зона на мозъка при упражняване на когнитивен контрол, тоест когато мислите съзнателно и целенасочено. Това явление е известно като „изтощение на егото“ или умора от вземане на решения.
Матю Гайлиът и Рой Баумайстер установяват, че продължителният самоконтрол понижава нивото на глюкоза в кръвта. Мозъкът буквално „огладнява“ от вземането на решения и преминава в автоматичен режим, за да запази енергия за потенциално критични ситуации.
Еволюцията е на страната на автоматизмите
Автоматизмите представляват фундаментален механизъм за оцеляване. За нашите предци е било жизненоважно да реагират мигновено на опасност, без да губят време в размишления.
Експериментите на И. П. Павлов показват, че условните рефлекси се формират именно с цел пестене на енергия. Вместо всеки път да анализира ситуацията, мозъкът използва готов поведенчески отговор.
Изследвания при примати допълват тази картина, като показват, че при изграждане на навици мозъкът оптимизира невронните мрежи и намалява енергийните разходи с 40–60%.
Какво означава това на практика
Когато „решавате“ да направите нещо, решението в действителност се взема от мозъка въз основа на енергийната ефективност. Ако автоматичният път е по-лесен, мозъкът ще го избере — дори когато съзнателно сте си поставили друга цел.
Ан Грейбил показва, че мозъкът буквално Ви насочва към автоматизмите, тъй като те са по-изгодни от гледна точка на оцеляването. В този процес дендритите на невроните играят ключова роля, като позволяват висока ефективност при ограничени ресурси.
Мозъкът ни не е враг, а оптимизатор
Мозъкът не избира автоматизмите от инат, а за да съхрани енергията за критични моменти. Осъзнаването на това е първата стъпка към работа със системата, а не срещу нея.
Ако желаете да промените поведението си, не е необходимо да воювате с автоматизмите. По-ефективният подход е да създадете нови автоматизми, които да станат по-изгодни за мозъка
