Как да чуем това, което не се чува?!
Хайде да си представим един японец, който слуша монотонното „рок… рок… рок…“, докато му сканират мозъка. Ако в тази монотонност изведнъж се вклини думичката „лок“, невроните в мозъка му изобщо няма да реагират. И това е един голям проблем за всеки, който изучава чужд език. Това не означава, че японците грешно интерпретират чутото — те буквално не чуват разликата между тези два звука. Според начина, по който мозъкът им възприема езика, думите rock и lock биха могли да се произнасят напълно еднакво. Когато учат английски, всеки от тях се бори със собствения си мозък. Тогава как да постигнем успех в тази нелека задача?
Най-обещаващите резултати в тази област са получени в серия изследвания, проведени в университетите Станфорд и Карнеги-Мелън. Изследователите поканили група японци, дали им малко пари, телефони със слушалки, компютър и им заръчали да седят и да слушат записи на думите rock и lock. Задачата им била: когато чуят „rock“, да натиснат бутона „rock“, а при „lock“ — „lock“. Резултатът бил ужасяващ. Дори след известни тренировки те се справяли зле, а с времето — дори още по-зле.
Но тогава се случило чудо: друга група участници изпълнявала същата задача, но този път при натискане на бутона те веднага виждали резултат на екрана. При правилен отговор — зелена отметка, при грешен — червен хикс. И изведнъж започнали да успяват. След три двадесетминутни сесии те пренастроили възприятието си. По-късно при сканиране на мозъка им се виждала ясна реакция на теста „рок… рок… рок… лок…“. Те се научили да чуват нещо, което преди изобщо не са били способни да чуват.
Японският звук р (среща се в думи като оригами, рамен и темпура) звучи като комбинация от звуците р, л и д, в която има малко повече р от другите два. За американците това е изключително труден звук. Аз самият слушах и повтарях думата „рамен“ цял половин час, само за да направя демонстрационен запис — и все още не мога да различавам и произнасям както трябва този проклет звук. За щастие, когато в японски ресторант поръчвам бира (биру), говорещите японски сервитьори винаги ме разбират. Как успяват? Ами просто в Япония няма нещо, което се нарича „билу“.
Можем да вземем това изследване и да го приложим за своите цели. Rock и lock са класически представители на група думи, наречени минимални двойки. Във всеки език има много такива двойки, които се различават само по един звук. Правил съм подобен „мъчителен“ тест на някои мои студенти от Австрия — с разликата между thinking и sinking, súspect и suspéct, niece и knees. Такива двойки са сърцевината на проблема с разпознаването на звуковете в езика, а тестовете с тях и мигновената обратна връзка са най-добрият начин да натренираш ухото и да пренастроиш мозъка.
От книгата на Wyner G. „Fluent Forever. How to Learn Any Language Fast and Never Forget It“
Изследванията на Стандфорд и Карнеги-Мелън показват нещо ключово:
когато имаме ясна цел + мигновена обратна връзка, мозъкът започва да различава нюанси, които досега не е забелязвал.Тоест: учим се, като коригираме грешките си в реално време.
Как изпозлваме това в нашите обучения?
Всяко занятие започва с нов текст и замерваме скоростта на четене и ниво на разбиране.
мигновената обратна връзка (цифри, прогрес, точност) учи мозъка да се адаптира — да чете по-бързо и работи върху разбирането.Всяко занятие започва със специално упражнение за запаметяване →
проверяваме дали техниките, научени преди това, са овладени: къде има пробойни, къде се допускат грешки, кое е останало неразбрано или има нужда от повече практика.Стъпка по стъпка създаваме нови навици при работа с информацията, по които да се ориентираме бързо и точно.
Ако темата Ви интересува, разгледайте графика с идните обучения.
