Много хора смятат, че е нормално с възрастта паметта да отслабва. Четеш книга, гледаш филм или се запознаваш с нов човек, а след няколко дни почти нищо не е останало.
„Преди помнех какво трябва да свърша през деня. Сега, ако не си го запиша, сякаш никога не е съществувало.“
„Едно време учех стихотворения наизуст, а днес забравям защо съм влязъл в стаята.“
Така лесно се ражда мисълта, че паметта постепенно изчезва, но съвременната невронаука подсказва нещо много по-интересно.
Неврологът Дейвид Игълман използва една красива идея за мозъка – той не е статична машина, а жива система, която непрекъснато променя собствената си структура според начина, по който живеем.
Нека си представим мозъка като огромен град с милиарди жилища. Това е може би най-скъпата недвижима собственост във Вселената. Вътре живеят около 86 милиарда неврона, свързани помежду си с трилиони връзки. А в този град има едно много важно правило: Няма празни имоти. Ако една зона престане да се използва, съседите постепенно я завземат.
Така, когато спрете да учите чужд език, мозъкът започва да отделя по-малко ресурси за него. Когато вече не помните телефонни номера, защото всичко е записано в телефона, мозъкът ни разбира, че тази функция вече не е толкова необходима. Когато години наред не се налага да учим наизуст, мозъкът честно пренасочва усилията си към други задачи. Това не означава, че сме „загубили паметта си“. Означава само, че тя е получила друга работа.
И тук идва добрата новина. Същият механизъм работи и в обратната посока. Ако започнете да учите нов език, да свирите на инструмент или просто да тренирате запаметяване, мозъкът отново започва да строи нови връзки. Той буквално пренарежда собствената си архитектура. Няма значение дали сте на двадесет или на шестдесет години. Разликата е само, че на възрастния човек му трябва повече внимание и постоянство.
Всъщност една от най-големите заблуди е, че паметта е талант. Науката все повече показва, че тя прилича повече на мускул. Не защото „се износва“, а защото се приспособява към начина, по който я използваме. Ако години наред разчитате телефонът да помни вместо вас, мозъкът ще спре да инвестира енергия в тази задача. Но ако започнете отново да му поставяте предизвикателства, той ще се адаптира. Защото в мозъка няма празни апартаменти. Въпросът не е дали ще има наематели. Въпросът е кого ще настаните там.
Ако никой досега не ви е показвал как всъщност се запомня, вероятно използвате същия метод, който използват повечето хора – четене и безкрайни преговори. А това е само един от многото възможни инструменти за работа с информацията.
Ако искате да се запознаете с техники, които от векове се използват за по-бързо и по-трайно запаметяване, можете да разгледате обучението “Мнемоника – система за учене и памет“.
