Ако ви кажех, че синът ви ще има прекалено дълга горна част на тялото, твърде къси крака, огромни длани и стъпала тънки и дълги ръце, едва ли ще подскочите от щастие. Обективно нито една от тези дадености не звучи като нещо „добро“. Когато обаче за тези дадености чуе опитният треньор по плуване, той ще види единствено олимпийско злато.
Майкъл Фелпс би трябвало да бъде смятан за един от „Х-Мен“ – мутант със свръхчовешки способности. Физически съвършен ли е той? Съвсем не. Фелпс не може да танцува. Дори не тича много добре. Всъщност като че ли не е създаден да се движи по сушата. В свои материали за „Ню Йорк Таймс“ обаче Марк Ливайн и Майкъл Соколов представят комбинацията от чудатите му черти като нещото, което го прави уникално подходящ кандидат за ненадминат плувец. Да, той е силен и жилест, но за височината си от 193 см пропорциите му не са нормални. Има къси крака и дълго тяло – все едно е кану. И несъразмерно големи длани и стъпала – по-скоро „плавници“. Ако изпънете ръце встрани, разстоянието между върховете на пръстите на едната и на другата ръка би трябвало да е колкото височината ви. Не и при Фелпс. Неговият „размах на крилете“ е малко над 200 см. По-дългите ръце означават по-мощни удари в басейна. Фелпс се присъедини към олимпийския отбор на САЩ на 15-годишна възраст – нещо, което не беше правено от 1932 година. Най-голямото предизвикателство за него като плувец? Гмуркането. При скачането си той е по-бавен от повечето плувци, Фелпс просто не е създаден за движение извън водата. И това чудовище е повече от обещаващо – той е спечелил повече олимпийски медали от всеки друг за всички времена.
В правилната среда лошото може да бъде добро, странното – прекрасно.
От книгата „Истини и митове за успеха“ от Ерик Баркър
