НАРЦИСЪТ в арсенала си има 2 фази:
– идеализацията, когато жертвата се поставя на пиедестал;
– обезценяването, когато жертвата полита от пиедестала към ада;
В стадия на идеализацията нарцисът е много добре настроен към жертвата си: предугажда желанията й, харесва му да я ухажва, да я покорява и да я дарява с вниманието си. Показва най-добрите си страни (персоната си, лъжовното си Аз), харчи за жертвата от ресурсите си (времето, парите). Затова жертвата вярва, че той е истински – толкова прекрасен, добър, щедър.
За разлика от психопата, нарцисът потиска и унижава по-скоро морално, отколкото физически. Прави го тънко, скрито и неявно. Жертвата само ще се чуди, че „нещо не е наред”, но какво именно?
Че нали ТОЙ е толкова галантен, уважителен и харизматичен. Именно затова за жертвата на нарциса фазата на обезценяването настъпва винаги внезапно: до вчера ме гледаше в очите, а сега се муси.
Девизът на нарциса в отношенията е: добре ми е с теб, стига да живееш заради мен.
ПСИХОПАТЪТ се различава от нарциса по това, че при него няма фаза на идеализация и че е по-опасен. Психопатът практически веднага си казва: ти си никой, нищо не струваш, само създаваш проблеми; само ако се промениш, ще мога да бъда с теб. Т.е. психопатът по всички фронтове обезценява другия още в началото.
Той няма да се прави на добричък пред жертвата си; няма нужда от нейното одобрение и похвали, както нарциса. Все му е тая какво мислите за него.
Интересите на психопата са примитивни: храна, сън, секс, материални блага. Психопатът заплашва физическото здраве на жертвата ясно и открито. Когато е до него, жертвата не се чувства в безопасност. Страхува се за здравето си и/или за живота си. Битовият психопат е класическият насилник, който ще се заяжда дори за това как жертвата диша и/или как се храни.
Девизът на психопата в отношенията е: с теб ми е зле, но първи няма да те напусна.
Кое е ОБЩОТО между тях?
Психопатът и нарцисът са майстори на промяната на реалността за жертвите около тях. Партньорите им в най-скоро време престават да си вярват и започват да възприемат света през очите на насилника. „Да, той е прав: аз за нищо не ставам, нищо не мога, без него ще умра, все пак той прави за мен всичко по силите си…”
И двата типажа НЕ могат искрено да обичат и с емпатия да се отнасят към хората, защото мозъкът на психопата и личностната структура на нарциса не са способни на това.
