Американски учен е изследвал акустичната чувствителност спрямо болката, като е затварял хора в помещение и постепенно е увеличавал силата на звука, докато участникът в опита му махне с ръка да спре. Разполагал с две идентични помещения А и Б със следната разлика: в помещение Б на стената имало червен паникбутон.
Резултатът? Хората от помещение Б понасяли значително по-силен шум. Вицът в цялата работа е, че паникбутонът не работел и не бил задействан нито веднъж. Илюзията сама по себе си била достатъчна, за да вдигне границата на възприемане. Ако сте чели Александър Солженицин, австрийския невролог и психиатър Виктор Франкъл, изпратен в няколко концентрационни лагера, или италианския химик и писател Примо Леви, попаднал в Аушвиц, този резултат не би ви изненадал. Илюзията, че човек все пак може поне малко да оказва влияние върху съдбата си, е давала сила на тези лагеристи всеки ден наново да започват живота си и така да оцелеят.
Ако при пресичане на улица в Манхатън натиснете копчето на светофара, всъщност натискате неработещ бутон. Защо тогава изобщо то съществува? За да даде увереност на пешеходците, че могат да повлияят върху управлението на сигнализацията. Доказано е, че по този начин чакането на светофара се понася по-лесно. Същото е и с бутоните за отваряне или затваряне на вратата в много асансьори, които не са свързани с цялостното управление на асансьорната система. Науката ги нарича „копчета плацебо“. Същото е и с регулатора на температурата в големите офисни помещения: на един му е прекадено горещо, на колегата пък му е студено. Хитри техници използват илюзията за контрола, като на всеки етаж инсталират копче за фалшив терморегулатор. След което броят на рекламациите значително намалява.
Банкерите и икономическите министри обикновено свирят върху цяла клавиатура от копчета плацебо. Че те не работят, се вижда от двайсет години в Япония и от няколко години в САЩ. Но ние оставяме кормчиите на икономиката на тяхната илюзия – и те нас на нашата. Би било непоносимо за всички участници да си признаят, че световната икономика представлява една фундаментално неподлежаща на управление система.
А вие? Държите ли живота си под контрол? Вероятно по-малко, отколкото ви се струва, затова се концентрирайте върху малкото неща на които действително можете да влияете — и от тях последователно изберете най-важните. Всичко друго оставете да се случва от само себе си.
Ролф Добели, от книгата “Изкуството на правилното мислене”
