Днес сме свикнали да гледаме на паметта като на нещо чисто практично. Помниш парола. Телефонен номер. Къде си оставил ключовете. Или пък се ядосваш, че забравяш имена и срещи.
Но в продължение на по-голямата част от човешката история паметта е имала много по-важна роля.
В свят без книги, без интернет и без външни носители на информация знанието е съществувало дотолкова, доколкото някой е успявал да го запомни и предаде нататък. Закони, история, митове, медицина, философия — всичко е трябвало да бъде съхранявано в човешката памет.
Ако едно знание бъде забравено, то буквално може да изчезне.
Може би именно затова древните гърци не са гледали на паметта като на обикновена способност. Те я превърнали в божество — титанидата Мнемозина.
Тя не е случаен персонаж в гръцката митология. Според Хезиод от съюза между Зевс и Мнемозина се раждат деветте музи — покровителките на историята, музиката, поезията, астрономията и останалите изкуства и науки.
В тази идея има нещо много интересно: древните гърци сякаш са разбирали, че без памет няма култура.
Няма история без съхранено минало. Няма музика без ритъм и повторение. Няма знание без способност то да бъде подредено, запазено и предадено нататък.
Но гърците забелязали и още нещо — паметта винаги върви заедно със забравата. В техните митове съществува и Лета — фигура, свързана със забравянето. Смятало се е, че душите пият от реката Лета, за да забравят предишния си живот.
Така паметта и забравата били разглеждани като две взаимно свързани сили. Да помниш означава да съхраниш опита и знанието. Да забравиш — да ги изгубиш.
Любопитното е, че съвременната когнитивна психология достига до сходен извод. Забравянето не е просто „дефект“ на мозъка. То е част от начина, по който психиката филтрира и организира информацията.
Днес все по-голяма част от паметта ни се изнася към външни системи — телефони, търсачки и облачни архиви. И въпреки това въпросът за паметта остава важен, защото тя не съхранява просто информация. Тя участва в начина, по който мислим, учим и изграждаме собствената си идентичност.
Именно от името на Мнемозина по-късно произлиза и думата „мнемоника“.
Обучението по „Мнемоника“ е посветено на паметта, асоциациите и начините, по които хората са се опитвали да организират знанието още от Античността.
Вижте актуалния график с предстоящите обучения и заповядайте.
