Казват, че „мълчанието е злато“, но има една специално създадена стая в Минесота, САЩ, която е толкова тиха, че след известно време престоят в нея става просто непоносим. Тя блокира 99,99% от всички външни звуци и досега никой не е могъл да издържи повече от 45 минути вътре в нея.
Най-тихото място в света според Книгата на рекордите на Гинес се намира в южен Минеаполис, в лабораториите „Орфийлд“ (Orfield Laboratories). За да се постигне тази изключителна тишина, в помещението са използвани еднометрови акустични панели, двойни стени от изолирана стомана и 30-сантиметров бетонен слой.
Основателят и президент на компанията, Стивън Орфийлд (Steven Orfield), разказва, че когато тишината стане толкова абсолютна, слухът започва да се адаптира.
„Колкото по-тихо е, толкова повече неща започвате да чувате. Започвате да чувате как бие на сърцето ви, понякога движението на белите дробове или къркоренето на стомаха. В анехоичната (безеховата) камера вие самите се превръщате в звук“, обяснява той.
Орфийлд допълва, че отсъствието на звуци е изключително дезориентиращо и кара човек да остава неподвижен. Обикновено се ориентираме по звуците, които чуваме, докато ходим. В анехоична камера липсват всякакви сигнали, които да помагат на тялото ни да пази равновесие и да се движи. „Ако попаднете тук за половин час, по-добре останете седнали на стола“, съветва той.
Тази камера се използва от редица производители за тестване на шумовите нива на своите продукти — например сърдечни клапи, звукът на дисплеите на мобилни телефони или превключвателите по автомобилните табла. Служи и за проверка на качеството на звука.
За човека обаче подобно място може да се превърне в истинско изпитание. След няколко минути престой започвате да се адаптирате към отсъствието на звуци и да улавяте все по-слабите шумове. В по-тежки случаи това „изключване на сетивата“ може да ви изтощи напълно. Астронавтите на НАСА, които тренират, поставени в резервоар с вода в подобна стая, след време започват да халюцинират — тялото се опитва да „създаде“ звуци от нищото.
При изгасени светлини, най-дългото време, което човек е успял да издържи в тази камера, е 45 минути. Самият Орфийлд е успял да остане само половин час. По думите му, не шумът, а тишината е това, което най-много разсейва човека.
В реалния живот никога не сме в идеална тишина — винаги има разговори, телефони, уличен шум, съседът с бормашината или просто движение около нас. Вместо да се борим за изолирана среда, в курса по скоростно четене тренираме способността на мозъка да се адаптира към шумовете и да запази концентрация въпреки тях. Това е естественото състояние на човека — да може да мисли, чете и запомня дори когато светът звучи.
Тишината може да изглежда идеална за фокус, но, както видяхте, тя кара ума да се вслушва в себе си прекалено много. Истинската концентрация идва не от изключването на външните звуци, а от управлението на вниманието — да можеш да държиш мисълта си стабилна, докато светът около теб не спира. Именно това развиваме чрез практиките в скоростното четене: уравновесен ум в неидеална среда.
