Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

КОГАТО ПО-ДОБРОТО Е ВРАГ НА ДОБРОТО

Seals“Морските тюлени” от военноморските сили /ВМС/ на САЩ имат специално упражнение: връзват на човек ръцете зад гърба, връзват му краката и го хвърлят в басейн, дълбок 3 метра. Задачата му е в течение на 5 минути да оцелее.

По-голямата част от новобранците се провалят по време на тренировките. Много от тях изпадат в паника и започват да крещят да ги извадят от водата. Някои се опитват да плуват, но потъват и тогава се налага да ги спасяват. В годините на подготовка нееднократно е имало и смъртни случаи.

Но някои хора успяват да се справят със задачата си и това, което им е помагало, е знанието на доста противоречиви правила.

Първото правило е парадоксално: колкото повече се опитвате да държите главата си над водата, толкова по-голяма е вероятността да се удавите.

С вързани ръце и крака е невъзможно в рамките на пет минути да останете на повърхността на водата. Нещо повече, безпорядъчните ви движения само ще ви накарат да потънете още по-бързо. Фокусът се състои в това да си позволите да потънете и да стигнете до дъното на басейна. След което със сила да се отблъснете с крака от него и когато стигнете до повърхността, бързо да си поемете въздух и да започнете целия процес отначало.

(Когато бях на 8 години, преди да знам за съществуването на „морските тюлени” от ВМС на САЩ, аз оцелях в морето по този начин. Изпуснах любимата си надуваема топка и започнах да потъвам в дълбокото. Стигах до дъното и се отблъсквах с краката нагоре в посока към брега. Така с подскоци стигнах до плиткото.)

Колкото и да е странно, но този прийом не изисква нито свръхусилия, нито особена издръжливост. Дори не е необходимо да можете да плувате, по-скоро обратното, по-добре е дори да не се опитвате да го правите. Не се съпротивлявайте на законите на физиката, а ги използвайте, за да спасите живота си.SpeedReading 7

Вторият урок е по-малко очевиден, но също толкова парадоксален: колкото е по-голяма паниката, толкова повече кислород ще изразходвате като увеличавате вероятността да загубите съзнание и да се удавите. Упражнението обръща инстинкта ви за оцеляване срещу самите вас: колкото по-интензивно е желанието ви за дишане, толкова по-малко възможности ще имате за това. И колкото по-силна е волята ви за живот, толкова се увеличават шансовете да умрете.

Това упражнение не е за физическа сила и не е за силата на волята. То е насочено към умението да владеем себе си в критична ситуация. Ще може ли човек да потисне инстинктивните си импулси? Ще може ли да се отпусне пред лицето на потенциалната смърт?  Ще може ли да рискува живота си в името на някаква по-висша задача?

Умението за себеконтрол е много по-важно от умението да плуваш. То е по-важно от физическата сила, издръжливостта или амбициите. То е по-важно от ума, образованието и това, колко добре изглеждаш в разкошния си италиански костюм.

Това умение е способността да не се поддаваш на инстинктите – един от най-важните навици, който всеки човек може да развие в себе си. И не само за службата във флота, а просто и за живота.

linear curve BGПовечето от нас допускат, че положените усилия и възнаграждението се намират в пряка зависимост. Смятаме, че ако работим два пъти повече, то и резултатът ще бъде два пъти по-голям. И ако обръщаме два пъти повече внимание на любимите си, то те ще ни обичат два пъти по-силно. Ако викаме два пъти по-високо, то думите ни ще станат два пъти по-убедителни.

Предполага се, че по-голямата част от това, което се случва в живота ни, се описва от линейна графика и че на „единица” усилие се полага „единица” възнаграждение.

Позволете ми да ви кажа (аз, който се надявах, че ако изпия два пъти по-голяма енергийна напитка, ще приключа статията два пъти по-бързо), че така почти никога не става. По-голямата част от нещата в света никога не се случва по линейни закони. Линейната зависимост се спазва само в най-примитивните, еднообразните и скучни неща – при карането на кола, при попълването на документи, при чистенето на банята и т.н. Във всичките тези случаи, ако извършвате дейността два часа, ще получите два пъти по-голям резултат, отколкото ако извършвахте дейността само един час. Това е свързано с факта, че тук няма какво да мислите или изобретявате.

Най-често линейната зависимост не се спазва, именно защото еднообразните механични действия представляват по-малката част от живота ни. По-голямата част от дейността ни е сложна и изисква умствени и емоционални усилия.

diminishing returns BGПо този начин повечето видове дейности се случват по кривата на намаляващата доходност. 

Законът на намаляващата възвращаемост гласи, че от един момент нататък увеличаването на инвестициите няма да носи еквивалентен доход. Класически пример са парите. Разликата между доход от 2000 и 4000 долара е огромна, тя напълно променя живота. Разликата между 120 000 и 140 000 долара означава само, че автомобилът ви ще има по-приятно подгряване на седалките. Разликата между 127 020 000 и 127 040 000 долара се намира в пределите на статистическата грешка. 

Концепцията за намаляване на възвращаемостта е приложима към болшинството събития, които са сложни и нови. Колкото по-често взимате душ, колкото повече ядете по време на обяд, колкото по-дълго се придържате към ритуала на ежегодните пътувания до бащината къща – толкова по-малко значимо е всяко следващо такова събитие (да ми простят нашите родители).

Друг пример: изследванията на производителността показват, че най-ефективно и истински работим през първите четири-пет часа от работния си ден. След това настъпва рязко понижаване на производителността – до такава степен, че няма разликата между 12-часов и 16-часов работен ден (без лишаване от сън, разбира се). 

Същото правило важи и по отношение на дружбата. Единственият приятел винаги е жизнено важен. Двама приятели са винаги по-добре отколкото един. Но ако към 9-ма приятели добавим 10-ти, то никакви особени промени няма да настъпят. А 21-ят приятел, вместо 20, ни носи само объркване на имената. 

MNEMONICS 7 small

Концепцията на намаляването на възвращаемостта работи и е приложима към секса, храната, съня, употребата на алкохол, тренировките, четенето на книги, планирането на бизнес срещи, ученето, видеоигрите и мастурбацията – примерите са безгранични. Колкото повече правим нещо, толкова по-малко възнаграждение получаваме с всяко последващо действие. По силата на закона на намаляване на възвращаемостта работи почти всичко.

inverted curve BGСъществува и още една крива, която сигурно никога не сте виждали и не сте чували – това е обратната (инвертирана) крива на доходността.

Обратната крива на доходността демонстрира случаите, когато усилието и наградата имат отрицателна корелация, тоест, колкото повече усилия прилагате към нещо, толкова по-малко ще постигнете.

Именно този закон действа в примера с „морските тюлени”. Колкото повече усилия полагате да се закрепите на повърхността, толкова е по-голяма вероятността да претърпите провал. По същия начин – колкото по-силно е желанието ви да дишате, толкова по-вероятно е да се задавите.

Може би си помислихте, че тези знания не са за вас. Нямате намерение да се гмуркате в басейн с вързани ръце и крака! Какво ви интересуват инвертираните криви? 

Действително, в реалния живот малко неща работят по този закон. Но тези малко неща са изключително важни. Даже мога да твърдя, че всичките най-важни преживявания и събития в живота ни работят именно по закона на инвертираната крива. 

Усилията и наградата се намират в пряка зависимост при изпълнение на примитивните задачи. Усилията и наградата работят по закона на намаляване на възвращаемостта, когато действията са сложни и многомерни.

Но когато става дума за психиката ни - за това какво се случва само в нашето собствено съзнание, връзката между усилието и наградата е обратна. 

Преследването на късмета ни отдалечава от него. Търсенето на емоционалното спокойствие само по-силно ни изкарва от равновесие. Желанието за повече свобода често ни кара да се чувстваме по-несвободни. Потребността да сме обичани ни пречи ние самите да обикнем себе си.

Олдъс Хъксли веднъж написа: „Колкото по-често се насилваме да вършим нещо против волята си, толкова по-рядко постигаме успех. Знанията и резултатите идват само при този, който е изучил парадоксалното изкуство да вършиш нещо без да правиш нищо, съчетавайки релаксацията с дейността”.

Фундаменталните съставни на психиката ни са парадоксални. Свързано е с това, че когато ние съзнателно се опитваме да предизвикаме определена нагласа в себе си, мозъкът автоматически започва да се съпротивлява.

Това е Законът за обратното: очакването на положителния резултат само по себе си се явява като негативен фактор; готовността към отрицателен резултат е положителен фактор. G za M 2

Това се разпространява и върху повечето (ако не върху всички) аспекти от психическото ни здраве и отношения:

  1. Контролът. Колкото повече се опитваме да управляваме чувствата и поривите си, толкова повече преживяваме по повод невъздържаността си. Емоциите ни са непроизволни, често неуправляеми, а желанието да контролираме всичко още повече ги засилва. И обратното, колкото сме по-спокойни по отношение на чувствата и импулсите си, толкова повече възможности имаме да ги насочим в нужното русло.
  2. Свободата. По ирония на съдбата, постоянният стремеж към повече свобода поставя все повече бариери пред нас. Готовността да приемем свободата в определените граници ни позволява самостоятелно да определим тези граници.
  3. Щастието. Стремежът да сме щастливи ни прави по-малко щастливи. Това, което ни прави щастливи, е примирението с неуспехите ни.
  4. Безопасността.  Желанието да се почувстваме в безопасност поражда в нас неувереност. Примирението с неопределеността ни позволява да се чувстваме в безопасност.
  5. Любовта. Колкото повече се опитваме да накараме другите да ни заобичат, толкова по-малко те ще са склонни да го направят. И нещо още по-важно, толкова по-малко ще се обичаме ние самите. 
  6. Уважението. Колкото повече уважение изискваме, толкова по-малко ще ни уважават. Колкото повече ние уважаваме другите, толкова повече уважение ще получим от тях. 
  7. Доверието. Колкото повече увещаваме някой да ни има доверие, толкова по-рядко ни го гласуват. Колкото повече се доверяваме на другите, толкова повече доверие ни се връща. 
  8. Увереността. Колкото повече се стараем да се почувстваме уверени в себе си, толкова повече се вълнуваме и притесняваме. Готовността да признаем недостатъците си, ни позволява да се чувстваме комфортно в собствената ни кожа. 
  9. Самоусъвършенстването. Колкото повече се стремим да се усъвършенстваме, толкова по-остро чувстваме колко недостатъчно сме направили. В същото време готовността да се приемем такива, каквито сме, ни позволява да растем и да се развиваме, защото в този случай ние сме прекалено заети да обръщаме внимание на второстепенните неща. 
  10. Значимостта. Колкото по-значим е животът за нас, толкова по-повърхностен е всъщност той. Колкото по-голямо значение отдаваме на живота на другите хора, толкова по-важни ставаме ние за тях. 

Всичките тези вътрешни, психологически преживявания работят по закона на инвертираната крива, защото всичките се пораждат в една и съща точка: в нашето съзнание. Когато желаете щастие, мозъкът ви едновременно се явява и източник на това желание, и обект, който да го почувства.

Когато се стигне до високи, абстрактни, екзистенциални разсъждения, мозъкът ни заприличва на куче, което гони опашката си. За кучето тази гонитба е съвсем логична – след като досега кучето е получавало всичко необходимо чрез преследване на кучешкото си щастие, то защо сега нещата биха стояли по друг начин? 

Само че кучето никога няма да може да хване опашката си. Колкото по-бързо тича, толкова по-бързо му се изплъзва опашката. На кучето не му достига широчината на погледа и не вижда, че то и опашката са едно цяло.

Задачата ни се състои в това, да отучим мозъка си да гони опашката. Да се откажем да преследваме смисъла, свободата и щастието, защото те могат да бъдат почувствани само тогава, когато спираме да ги гоним. ИгрУм 3

Научете се да постигате целта си като се откажете да я преследвате. Покажете на себе си, че единственият начин да стигнете повърхността, е да си позволите да се отпуснете.

Как можем да го направим? Да се откажем. Предадем. Капитулираме. Не заради слабостта, а заради разбирането, че животът е по-широк отколкото нашето съзнание. Да признаем крехкостта и ограничеността си. Че сме ограничени в безкрайния поток на времето. Този отказ от опитите да контролираме говори не за слабост, а за сила, защото вие решавате да се откажете от онези неща, които са извън властта ви. Смирете се с това, че невинаги и не всички ще ви обичат, че в живота има провали и че не всеки ще намери подсказката какво трябва да прави по-нататък. 

Откажете се от борбата със собствените си страхове и неувереността и когато помислите, че скоро ще се удавите и стигнете дъното, ще можете да се отблъснете от него и така да намерите спасението си.

Mark Manson

Превод: zenom.pro