Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

АЛТЕРНАТИВНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ КИТАЙСКИТЕ ФИЛОСОФИ

Lao DzhyИсторията на китайската философия е сред най-популярните курсове в Харвард тези дни. С какво ли е толкова занимателна? Нека разберем най-интересните съвети за това как да станем по-добри според Конфуций и други големи мислители и философи на Китай.

Хората често се учудват, разбирайки, че Конфуций, Мен-дзъ, Лао-дзъ и други класически китайски философи не са твърди традиционалисти, които проповядват, че нашето висше благо изхожда от ограничаването на социалните роли. Не са и безметежни мъдреци, които говорят за хармоничното съществуване със света на природата. По-скоро те се отнасят към ярките и радикални мислители, които подронват условностите на своето общество. Те се стремят да направят света едно по-добро място и да разширят границите на човешките възможности.

В средата на първото хилядолетие преди нашата ера времената са толкова бурни, колкото и нашите дни, що се отнася до споровете за това как да се живее, как да се запази нравствеността и как да бъде построено по-добро общество. За разлика от западните философи, които познаваме по-добре, китайските мислители си задават не толкова грандиозни въпроси. Философията им може да бъде наречена прагматична, основана върху въпросите, които може да ни се сторят незначителни, като например: „Как минава всекидневният ни живот?”. Тези философи подчертават, че великите промени се случват, само когато започнем със земното и изпълнимото. Ученията им показват, че много от нашите най-фундаментални убеждения за това как трябва да живеем, всъщност ни въвеждат в заблуда.

На кои идеи държим и какви алтернативи биха ни предложили китайските философи?MNEMONICS 7 smallПрестанете да търсите себе си

Съществува популярният постулат: важното е да погледнеш в себе си, за да разбереш и осъзнаеш истинската си същност. Китайските мислители биха се отнесли скептично към теорията за съществуването на истинския „Аз”. Те разбират, че ние сме многостранни и се развиваме в посока към външния свят, а не навътре. Човешката индивидуалност се формира чрез взаимодействието с другите хора, чрез реакцията на нещата и събитията, чрез заниманията. Ние не се държим по един и същи начин с майките ни, колегите, стоматолога или с близките приятели. Всеки от нас е сложно създание, което постоянно се сблъсква с други сложни същества. Всяка среща очертава различните ни страни. Ние се състоим от модели на поведение и емоционални навици, които са се формирали с течение на времето. А това значи, че в нас са заложени многобройни възможности  за това какви можем да станем.

Да бъдем автентични

Щом намерим своята същност, ние трябва да приемем себе си и да бъдем верни на себе си. Но великият китайски мислител Конфуций, който е роден през шести век преди нашата ера, е размишлявал по друг начин. Той би казал, че проблемът с автентичността е в това, че това не е освобождаване, както бихме предположили ние. Как мислите, кое е това „истинско Аз”, което не можем да намерим в себе си? Това е нашият образ в даден конкретен момент. Ако му останем верни и му позволим да стане наш ориентир, то той би ни спрял и ограничил растежа ни, който ще настъпи, щом признаем, че постоянно се променяме.

Ние преуспяваме, когато признаем колко сме сложни и се учим да работим с това чрез самоусъвършенстване. Растежът започва, например, когато идва разбирането, че не сме скандалджии, само защото сме склонни да мислим за себе си като за избухливи хора, или сме срамежливи, защото се мислим за интроверти. Болшинството етикети са модели на поведение, които са се формирали в нас и се поддават на разрушаване. Ние не сме просто това, което мислим за себе си. Винаги можем да станем по-добрата си версия.

Преструвайте се (извършвайте ритуали)

Противоположната страна на нашата почитана автентичност е способността ни за ритуално поведение, което се нарича „притворство”. Не е ли по-добре да позволим да се изяви „истинското ни Аз”?

Но Конфуций ни учи, че определените ритуали, когато се държим „като че ли”, помагат на човек да се трансформира, понеже чупи моделите на поведение, в които е попаднал. Когато се усмихвате, „като че ли“, не сте ядосани, или си прехапвате езика, за да не бълвате змии и гущери, вие се преструвате. Тези „като че ли” създават миниатюрен разрив от реалността и затова са толкова ценни. Действайки „като че ли”, ставаме други и нашите чувства стават по-зрели. Постъпвайки така, ние се превръщаме в някой по-добър и по-щедър, вместо онзи, който изразява истинските си, но разрушителни чувства. Ние го правим отново и отново, затова тези действия стават ритуали, които позволяват на поведението да вземе връх над чувствата, а не обратното. С течение на времето се променяме, ставаме по-добри.

ИгрУм 2Да видим непостоянството на света

Често ако разглеждаме себе си като стабилна личност, виждаме и света като постоянен. Естествено, ние разбираме, че животът се променя, но в същото време сме склонни да предположим, че светът като цяло е предсказуем и е нужно да определим как можем да се впишем в него. Ако считаме себе си силни в математиката, то продължаваме да следваме този академичен път; ако се считаме за непредсказуеми, ще търсим партньор, който да се присъедини към нашите приключения.

Мен-дзъ, представител на конфуцианската традиция, живял в края на ІV век преди нашата ера, виждал света фрагментарен и непостоянен. Той би ни посъветвал да работим с измененията чрез заобиколните пътища – да използваме случайните разговори, впечатления и общуването за разширяване на живота си.

Подходът на Мен-дзъ означава: не си прави планове за живота, а настройвай траекторията в движение.

Спри да взимаш решения

Знаете ли кое е лошото на жизнения план? Когато планирате живота си, вземате решения за бъдещата си личност, изхождайки от онази индивидуалност, която имате в този момент.

Вземайки важни решения, Мен-дзъ съветвал да се подходи към тях чрез дребни и изпълними крачки. Когато се замисляте за промяна в кариерата, ще ви бъде по-лесно да затвърдите решението си или да го отхвърлите, ако преди това получите нов опит в малък мащаб. Обърнете внимание на реакцията си от получените впечатления, именно тя ще ви поведе в посока на новото направление.

Бъдете слаби

Още една разпространена хипотеза: побеждава най-силният. Винаги са ни учили да бъдем силни и уверени в това, което искаме. Но Лао-дзъ в трактата Лао-дзъ защитава силата на слабостта над очевидната сила. Хората често си мислят, че това означава необходимост от хармония с природата. Някои студенти, които за първи път се сблъскват с ученията на Лао-дзъ, отиват на разходка в гората, за да се слеят с величието на природата. Но пасивността не е точно това, което е имал предвид философът. По-скоро той говори за това, че сме длъжни да забелязваме как всичко в света е взаимосвързано, а не разделено и различно. Това разбиране ни помага да сме в хармония с другите.

Напасването ни позволява да осъществим различни видове влияния. Без прилагането на открита сила, вие виждате как изкусно да промените ситуацията така, че хората да не забележат доминантата във вас.

Не прекалявайте със силните си страни

Изживейте живота си като серия пробиви,

защото това с течение на времето ви променя.

От млади години ни призовават да открием и да усъвършенстваме уменията и талантите си. Ако сте спортен тип, ви изпращат да играете футбол; ако постоянно сте заровени в книгите – да изучавате литература. С възрастта човек развива природните си наклонности, докато те не станат част от неговата личност. Но ако се увлечем по този начин на мислене, можем да спрем да правим всичко останало.

Нашите философи биха ни поощрили да не се съсредоточаваме върху това, което мислим за себе си, а по-скоро да чупим стереотипите. Ако се считаме за непохватен, да започнем да танцуваме. Ако езиците не са ни силната страна – да се запишем на уроци по френски. Целта не е в това да станем най-добрите в новото си амплоа, а в това, да преживеем живота си като серия от пробиви, защото именно подобни ситуации с течение на времето ще осъществят промените с нас.SpeedReading 5Зарежете пасивната осъзнатост

В последно време много чуваме за това колко е важна осъзнатостта. Тя трябва да ни помогне да постигнем мир и спокойствие в забързаното ни ежедневие. Говорят за нея като за инструмент за повишаване на производителността и ефективността в бизнес-школите, корпорациите, дори при военните.

Принципите на осъзнатостта включват идеята да се обърнем към себе си и да приемем намереното с безпристрастие и без осъждане. Само че конфуцианското самоусъвършенстване се отличава от този начин на мислене. За Конфуций изграждането ни като личности и осъзнатостта ни се случва с всяко стълкновение и взаимодействие със света. Той изповядва активен, а не пасивен начин на самовъзприятие, ако искаме да станем своята най-добра версия.

Преосмисляне на традициите и съвременността

Съвременното отношение към всичко предполага, че сме се освободили от репресивния традиционен свят и живеем живота си, като имаме възможност сами да правим изборите си. Но ако смятаме, че традиционният свят е такъв, в който хората пасивно приемат всичко и само се опитват да се впишат в стабилния, предварително определен ред, значи сме традиционалисти. А всъщност знанията, към които се придържаме и считаме за истински, лимитират възможностите ни.

По материали на Theguardian.

Превод: zenom.pro