Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

ЩОМ ДЕТЕТО СТАНЕ НА 6 ГОДИНИ,

ЖИЗНЕНИЯТ МУ СЦЕНАРИЙ Е ОПРЕДЕЛЕН

ScenaryТова са думи на Ерик Берн - автор на знаменитата концепция за сценарното програмиране и теорията на игрите. В основата им лежи трансактният анализ, който сега се изучава по целия свят. Берн е бил сигурен, че животът на всеки човек се програмира до петгодишна възраст и всеки от нас живее именно по този сценарий. В нашия материал ще намерите подбор на цитати на този велик психолог за това как мозъкът ни бива програмиран.

1. Сценарият е постепенно разгръщане на жизнения план, формирал се в периода на ранното детство, най-вече под влияние на родителите. Този психологически импулс с голяма сила бута човек напред към съдбата му, често независимо от съпротивата му или свободата на избора.

2. Първите две години поведението и мислите на детето се програмират най-вече от майката. Тази програма формира първоначалната конструкция на сценария му, „първичния протокол” за това кой да бъде, тоест да бъде „чука” или „наковалнята”.

3. Когато детето навърши шест години, жизненият му план вече е готов. Свещениците и учителите от Средновековието много добре са знаели това и казвали: „Оставете ми детето до шест години, а после си го вземете обратно”. Добрият предучилищен възпитател може да предвиди какъв живот очаква детето, дали ще бъде щастливо или нещастно, дали ще стане победител или ще бъде неудачник.Скоростно четене 44. Планът за бъдещето се съставя най-вече според семейните инструкции. Някои от най-важните моменти могат бързо да се определят още в първия разговор с психотерапевта, когато той ви попита; „Какво са ви казвали родителите за живота, когато сте били малки?”

5. От всяко указание, в каквато и косвена форма да е формулирано то, детето се старае да извлече императивното ядро. Така то програмира жизнения си план. Ние наричаме това програмиране, тъй като въздействието на указанията започва да става постоянно. Детето възприема желанията на родителите като команда, която може да остане неизменна за цял живот, стига в живота на човека да не настъпи драматичен обрат или събитие. Само големите преживявания, като войната, например, или неодобрената от родителите любов, могат да дадат мигновено освобождаване. Наблюденията показват, че жизненият опит или психотерапията могат също да дадат освобождаване, но значително по-бавно. Смъртта на родителите невинаги сваля заклинанието. Обратното, в повече случаи дори го прави по-здраво.

6. Несъзнателното планиране в зряла възраст, а най-често именно детските решения определят съдбата на човека. Каквото и да мислят, и казват хората за живота си, впечатлението, което създават в околните е, че някаква мощна сила ги кара да се стремят нанякъде, което рязко се разминава с онова, което пише в автобиографиите им или трудовите книжки. Онези, които искат да правят пари, ги губят, докато другите са неудържимо богати. Онези, които заявяват, че търсят любовта, събуждат ненавист дори у онези, които ги обичат.

7. В живота на човека сценарният край се предрича и предначертава от родителите. Само че той ще остане недействителен до момента, в който детето не се съгласи да го приеме. Разбира се, приемането му не се съпровожда от фанфари и тържествено шествие, но въпреки това един ден детето може да заяви пред всички с цялата си откровеност: „Когато порасна, ще бъда като мама” (което съответства на: „Ще се омъжа и също ще родя толкова деца”) или „Когато порасна, ще стана като татко” (което съответства на: „Ще бъда убит по време на война”).

8. Програмирането се случва основно в негативна форма. Родителите набиват в главите на децата си много ограничения. Но понякога им дават и разрешения. Забраните затрудняват приспособяването спрямо обстоятелствата (не са адекватни), докато разрешенията предоставят възможността за избор. Разрешенията не водят детето към беда, ако не се съпровождат от принуда. Истинското разрешение не е едно просто „може”, подобно на разрешението за риболов. Момчето никой не го кара да лови риба. Ако иска – лови, ако не иска, си тръгва с въдиците до момента, в който му хареса и му позволят обстоятелствата.

9. Разрешението няма нищо общо с възпитанието на всепозволеност.

Най-важните разрешения са разрешенията да обичаш, да се променяш и да се справяш успешно със задачите си.

Онзи, който има подобни разрешения, веднага бива забелязан, подобно на онзи, който е вързан с всевъзможни забрани. („На него са му разрешили да мисли”, „Било й е разрешено да е красива”, „Разрешено им е да се радват”).MNEMONICS510. Да подчертаем: да бъдеш красива (както и да имаш успех) не е въпрос на анатомия, а на родителско разрешение. Разбира се, анатомията оказва влияние върху миловидността на лицето, но истинската красота на дъщерното лице може да разцъфти само в отговор на бащината или майчината усмивка. Ако родителите виждат в сина си глуповато, слабо и нескопосано дете, а в дъщерята – уродливо и глупаво момиче, то те такива и ще бъдат.

превод: zenom.pro