Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

УМЕНИЕТО ЗА УЧЕНЕ – ОСНОВНО КОНКУРЕНТНО ПРЕИМУЩЕСТВО

learning to learnДнес компаниите са принудени не само да се променят постоянно, но и все по-бързо. Отраслите се консолидират, появяват се нови бизнесмодели и технологии, потребителите също променят поведението си. Най-много го отнасят ръководителите в бизнеса. Те са длъжни да разбират как се променя дейността на компаниите им, как се работи днес и трябва да взимат верните решения. Ще цитирам думите на бизнес-теоретика Ари де Гиус:

„Изглежда, единственото сигурно конкурентно преимущество е способността да учиш по-бързо от другите”. Става дума не за усвояване на знанията в удобен фотьойл или по време на традиционнен учебен курс. А за това да се борим с нежеланието да усвояваме новото, постоянно да търсим възможности за развитие, да овладяваме нови навици и то без да се откъсваме от работата си.

Всичко това ще изисква готовността ни да експериментираме, да влезем в ролята на неопитния новак, което за мнозина от нас е почти непоносимо. Впрочем, за толкова години работа с топ-мениджърите от най-различни отрали, аз и колегите ми сме срещали много хора, които лесно преминават през това изпитание.

Ние заедно определихме четири фактора, определящи успеха им: целеустременост, себеразбиране, любознателност и възприемчивост към новото. Тези хора искат да осмислят и усвоят новото и много добре познават себе си. Размишляват и задават точните въпроси. Прощават грешките си, които са неизбежни при обучението. За едни това е природна деденост, за други не. Но, вземайки предвид изследванията от психологията и мениджмънта, плюс професионалния си опит,  ние открихме няколко прийома, с помощата на които всеки от нас може да развие тези четири качества – дори онези, които смятаме за вродени (целеустременост, любознателност и откритост към новото).Гимнастика за мозъка 1

Целеустременост

Целеустремеността веднага се забелязва: вие или искате да научите нови неща, или не; или имате амбиции и мотивация, или нямате. Най-добре се учат онези, които си поставят далечни цели. Това  е важно, защото понякога не ни се учи, а без учене няма как да постигнем целите си.

Спомнете си как компанията ви съвсем скоро пое по новите релси: смени се начинът на отчетност, смени се CRM-платформата, както и веригата от доставки. Дали това ви радва? Съмнявам се. Сигурно сте търсили повод да избягате от ученето на новото. („Това ще отнеме много време. Напълно ме устройват старите методи. Може би новият начин няма да се утвърди”.) По пътя към знанията ние обикновено се спъваме в това препятствие – чакаме неприятности и задоволяваме нежеланието си за учене. Но когато искаме да усвоим нещо ново, нещата се обръщат: мислим за хубавото и си представяме светлото бъдеще, в което жънем плодовете на труда си. С това настроение е лесно да се учи.

Изследванията показват, че ако мислим за плюсовете, а не за минусите, то къде-къде е по-лесно да се справим, дори и с не толкова привлекателни за нас неща. Например, когато Никол Детлинг, психолог от Университета в Юта, работила с акробати и кънкьори и ги помолила да си представят, че печелят медали ако усвоят определени нови навици, те с готовност пристъпили към ученето.

Преди няколко години бях коуч на един директор-маркетинг, който по никакъв начин не успяваше  да започне да учи как се работи с голяма база данни. Болшинството от колегите му вече бяха минали по този път, но той все твърдеше, че просто няма време и че в неговия отрасъл големите данни вече не важат. В края на краищата аз разбрах, че става дума за отсъствие на целеустременост и го помолих да помисли дали маркетингът, основан върху анализа на данните, ще му бъде от лична полза. Директорът призна, че би желал да знае как различните клиентски сегменти реагират на провежданите от неговите подчинени онлайн-реклами в магазините. Тогава го помолих да си представи, че той вече е получил тези данни …и как след една година се е променила работата в отдела му. Погледът му светна: „Ние паралелно тестираме различни онлайн- и офлайн – тактики и знаем кои удрят в десятката; по този начин икономисваме сума ти пари и време, отказваме се от неефективните прийоми”. Аз почувствах как се засилва желанието му да учи. Скоро след това той нае за отдела си аналитик на данните и започна да усвоява материята, като вече прави маркетингови програми от позицията на новите знания.03.10.2017 1

Себеразвиване

Много ръководители вече осъзнават, че е важно да развиваме себе си. Те признават, че е важно да се знае мнението на околните за нас и да се виждаме отстрани. Но когато става дума за необходимостта да се учи, нашата самооценка (това, което знаем и умеем, а не което не знаем и не умеем) често се оказва плачевно погрешна. В хода на своето изследване психологът Дейвид Даннинг от университета Корнел моли преподаватели от висши учебни заведения  да оценят качеството на работата им и 94 % от тях си поставят оценка „по-висока от средното”. За всички е ясно, че самозалъгването пречи на хората да се усъвършенстват. Само 6 % от преподавателите си признават, че имат още много да учат, за да повишат професионалното си ниво.

Най-точно се оценяват хората, които признават, че гледната им точка може да е некоректна и се стараят да отчетат и мнението на другите, за да могат да се видят обективно. Тук важното е да се проследи доколко справедливо разсъждавате за себе си. Да допуснем, че началникът ви е недоволен от работата на подчинените ви и смята, че трябва по-добре да оценявате квалификацията им и да им помагате да се развиват. Сигурно веднага ще си помислите: „И таз хубава! При мен всичко си е наред!”. В отговор на критиката повечето от нас минават в отбранителна позиция. Но щом осъзнаете, че това е автоматичната ви реакция, помислете: прав ли съм? Възможно е да признаете, че може би началникът ви има право, или че поне истината е по средата: често вършите работата на няколко от подчинените ви, като единият вечно изостава със сроковете, но пък другите двама се справят перфектно. Важно е да чуете вътрешния си глас: той като един „справедлив свидетел” ще ви помогне да определите къде е нужно да натиснете педала.

Един генерален директор смяташе себе си за идеалния управленец и роден лидер. Той наистина добре познаваше материята, чувстваше как се развива бизнесът и съветът на директорите признаваше достойнствата му. Но той се вслушваше само в онези колеги, които го подкрепяха, другите, които го критикуваха – отстраняваше. Когато накрая той се замисли за справедливостта на оценките си („Действително ли всички в екипа ми работят на 100 %? Ако ли не, длъжен ли съм да ръководя хората си по друг начин?”), разбра, че му е нужно да се развива професионално и да отчита мнението на другите за себе си. Осъзна, че добре изградената стратегия не е всичко в един бизнес: нужно е посланията ти да стигат до ушите на подчинените ти, да изслушваш критиката им, след което да формулираш ясно приоритетите, на всеки три месеца да определяш целите за екипа и за всеки един в него, проследявайки процеса и ликвидирайки грешките навреме.SpeedReading 5Любознателност

Децата неуморно усвояват новите знания и навици. Както пише Джон Медина в книгата си „Правилата на мозъка”, „жаждата за изследване формира опита им; някои учени дори я наричат движещата сила, близка до глада или секса”. Най-добре учат онези, които са запазиали детския си ентусиазъм или онези, които отново го намират, водейки вътрешен монолог със себе си. Без да зациклят в нежеланието си да пристъпят към новата тема, те пробуждат в себе си любопитството, задават си сложни въпроси и го подкрепят с реални действия.

Психологът Каръл Сансоне разбира, че хората могат да ускорят готовността си да изпълнят важна задача, обмисляйки как да я направят по-интересна, тоест от „това е толкова скучно” да преминат към „интересно, дали ще мога да?...”. Що се отнася до работата, обърнете внимание на думите, които употребявате, когато мислите за нещо интересно („Как? Защо? А може би?..”) и опитайте да ги казвате, когато искате да разпалите любопитството си. След това прочетете статия, питайте някой специалист, намерете преподавател, присъединете се към група – изберете най-простото.

Скоро работих с един юрист от корпоративния свят. Фирмата му предложи повишение, но новата длъжност предполагаше знания за трудовото законодателство, което тя считаше за „най-скучния раздел на правото”. Аз не започнах да я разубеждавам, а я попитах какво и защо я влече. „Танците в стил суинг,  ми отговори тя. – Обожавам ги. Интересна ми е историята им, откъде са тръгнали. В тях има толкова много радост”. Обясних й, че със същите думи може да се говори за трудовото законодателство. „Че на кой това може да му е интересно?”, се усмихна тя. Отговорих й, че този въпрос е едно добро начало. Тя започна да мисли на глас как би отговорила на своето питане („Вероятно, някои юристи го разглеждат като начин да защитят и сътрудниците, и компанията…”), а след като помисли още малко, изстреля няколко „любопитни” въпроса („Ако знам повече по темата, дали ще стана по-добър юрист?”). Скоро след това тя се свърза със свой колега - експерт по трудовото законодателство. Попитала го с какво го привлича то: отговорите му породили нови въпроси… През следващите няколко месеца тя разбра всичко, което й бе нужно за новата й длъжност.

Следващия път, когато в работата ви предложат да научите нещо ново, или когато почувствате, че изоставате, запитайте се: „С какво това може да ми е интересно? Как тези знания ще ми послужат в работата ми?” – и си отговорете. За да ви стане любопитно, е достатъчно да намерите някоя кукичка в скучната тема.

Хората, които се трудят в своите семейни фирми, печелят средно с 4,5% по-малко от  онези, заети в несемейните бизнеси. Първите обаче са много по-доволни от живота си, отколкото другите, които получават горе-долу толкова. Изследването е проведено в 14 страни. «Job Satisfaction and Wages of Family Employees,» by Jorn H. Block, José María Millán, Concepcion Roman, and Haibo Zhou

Суперпамет мнемоникаВъзприемчивост към новото

Когато сме специалисти в дадена област, навярно ще искаме да държим летвата високо и в други области. Затова хората се плашат от факта, че отново няколко седмици или месеца ще са в ролята на новаци без опит, ще се чувстват неловко, ще буксуват, ще задават глупави въпроси, ще казват „пак не разбрах” и ще търсят помощ. Способността за учене изисква свободата отново да се почувстваме новаци, стига да съумеем да укротим вътрешния си монолог. Обикновено, опитвайки нови неща и претърпявайки неуспешни опити, ние се терзаем от ужасни мисли: „Бях кръгла нула. Нищо не ми се получи”. Съсредоточеността на мозъка върху негативното му пречи да учи. Идеалната нагласа е откритостта, златната среда между оптимизма и песимизма: „Да, първоначално няма да ми се получава, но с времето всичко ще потръгне”.

Изследователите Робърт Уд и Албърт Бандура в края на 1980-те години установяват, че онези, които са посъветвани съзнателно да очакват грешки и да се учат от тях докато овладяват нови знания, демонстрират „по-голям интерес, настойчивост и резултат”. Познавам топ мениджър в продажбите от САЩ, който получи пост в азиатско-тихоокеанския офис на компанията. Той трудно се адаптираше към живота в другото полукълбо и към работата с колеги от страни с друга култура – и започна да се защитава от всички чрез професионалните си умения. Помогнах му да разбере, че така избягва проблема. Вътрешният му диалог бе: „Колко ми е неприятно всичко това – по-добре е да се съсредоточа върху това, което вече добре познавам”, но с времето диалогът се промени към: „Добре е да разбера тези азиатски особености. Способен съм и бързо ще ги усвоя”. По-късно ми каза, че така му паднал камък от сърцето: признавайки, че много неща не знае, престанал да се чувства като идиот.  Започнал да си задава въпроси и съвсем скоро вече го считали за открит и общителен човек, а той започнал по-добре да разбира новата си среда.

КОГАТО СВЕТЪТ СЕ ПРОМЕНЯ ТОЛКОВА БЪРЗО, умението бързо да усвояваме новото става залог за успех. Ако засега не ви стига целеустремеността, ако все още не разбирате себе си, ако не сте любознателен и още не сте открит за новото - това ви пречи да учите добре. Описаните прости прийоми могат да ви помогнат да преуспеете по избрания път.

Ерика Андерсен (Erika Andersen) — партньор-основател на Proteus International и автор на книгата «Growing Great Employees», «Being Strategic», «Leading So People Will Follow» и «Be Bad First».

превод: zenom.pro