Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

ТВОЯТ ТЕМПЕРАМЕНТ – ТОВА СА ТВОИТЕ ХОРМОНИ

Brain HormoneИнтервю на Елисън Биард с Хелън Фишър, която работи със структурите на мозъка, отговарящи за характера, вкусовете и привързаностите ни. Трудовете й се цитират в академични списания, на конференциите TED и дори на сайта за запознанства  Match.com. Днес идеите й се ползват и от бизнеса.

Как минахте от анализ на личните взаимоотношения към изучаването на професионалните такива?
Вече бях известна с работата си, свързана с личните особености, когато Дейв Лебно, с когото тогава още не се познавах, чу мое интервю по National Public Radio, след което ми се обади и каза: „Хелън, ти не изучаваш любовта – ти изучаваш взаимоотношенията”. Тогава веднага разбрах, че той е прав! Моят тест за подбор на двойки е приложим към семейства, приятели, колеги и клиенти. Дейв дълго време е в този бизнес, познава всички тестове за личността и осъзнава, че съм намерила нещо новаторско.

С какво Вашият тест е по-добър от другите?

Той се основава на химията на мозъка. Създавайки въпросите, аз се опирах на работата на невробиолозите, а при валидизацията, заедно с колегите ми, използвах данните на функционалната магнитно-резонансна томография.

Личността на човека се определя от два взаимодействащи фактора: културата (норми, привнесени от възпитанието) и темперамента (който се определя от гените, хормоните и невромедиаторите). Аз изучавам темперамента. Отговорът на въпроса защо се влюбваме в един или друг човек, започнах да търся в неврологията. Две години изучавах литературата по темата и все повече се убеждавах, че всяка черта на характера е свързана с една от четирите хормонални системи:

  • допамин/норадреналин
  • серотонин
  • тестостерон
  • естроген/окситоцин.

Тази закономерност се проявява не само при човека, но и при маймуните, гълъбите и дори гущерите.MNEMONICS 7 smallИ как са свързани помежду си?

Експресията на определените гени на допаминовата система предизвиква любознателност, креативност, импулсивност, енергичност и гъвкавост на съзнанието. Такива хора обичат риска  и новото.

Онези, които имат високи нива на серотонин, (или които приемат селективни инхибитори на обратния захват на серотонина като антидепресанти) са общителни и лесно се социализират. Те са консервативни и не се стремят да изследват света.

Експресията на тестостерона прави човек упорит, праволинеен, решителен, скептичен и напорист, склонен към строгите дисциплини: инженерство, ИТ, механика, математика и музика.

И накрая, преобладаването на естроген/окситоцин е характерно за интуитите и емпатите – замислени, имащи въображение и склонни да се доверяват на окръжаващите ги.

Как постигнахте точност на резултатите си?

Направих две изследвания с магнитно-резонансна томография: с възрастни и млади двойки, където участниците отговаряха на въпроси. Оказа се, че хората с високи резултати по „допаминовите” въпроси имат повишена активност на допаминовите пътища. При серотониновите личности интензивно работи областта, отговаряща за възприятието на социалните норми. Тестостероновите участници демонстрираха максимална активност в структурите, отговарящи за визуалното възприятие и математическото мислене, а също и в зоните на влиянието на феталния тестостерон. И накрая, при получилите високи точки по естроген/окситоцин усилено  работят огледалните неврони, онези, които отговарят за емпатията, а също зоните на влиянието на феталния естроген.

С това моят тест се отличава от другите: той измерва именно онова, което е заявено.

Това значи ли, че другите тестове не са нужни?

Аз не съм против признатите системи, които се основават върху психологията, лингвистиката или дори интуицията, но предполагам, че те са по-малко точни: те не използват строгия научен метод.

Например, теста Майерс-Бригс оценява четири параметъра:

  • екстраверсия/интроверсия
  • интуиция/конкретна информация
  • чувстване /мислене
  • възприятие/съждения

При чувстване/мислене се противопоставят черти, които са свързани с естроген/окситоцин и тестостерон. Възприятие/съждение е избор между допаминови и серотонинови черти. Дотук тестът е изграден вярно. Но противопоставянето на интуицията и здравия смисъл „сблъсква” естрогена и серотонина, докато в мозъка тези структури не се противопоставят.

Относно екстраверсия/интроверсия, самата Изабел Майерс някога каза, че този параметър определя как човек получава енергията си: намирайки се в компания или оставайки насаме. Само че в този раздел също така се определя факторът доколко човек е затворен или пък е общителен, а това вече е нещо съвсем различно. Например, аз, както и много други, се отнасям към общителните интроверти: ние обичаме да си бъбрим с приятели, но за да се „презаредим”, имаме нужда да останем насаме.

Друг проблем на този и много други тестове е стремежът хората да бъдат разпределяни по категории. Но мозъкът не може да бъде категоризиран. Да, моят тест определя доколко са ви присъщи чертите, които са свързани с всяка невросистема: едни могат да се проявят по-силно, други – по-слабо, като става дума за степен на проява.

SpeedReading 5Но и Вие, и други институции определяте човека с една доминираща система. Каква е ползата от такава оценка?

Например, наскоро работих с един мъж, който като мен има високи нива на допамин. Но серотонинът му, отговарящ за риска, беше много по-висок от моя. И когато възникна проблем, аз бях сигурна в преценката си на ситуацията, а той започна да се колебае. Ако не знаех химията на мозъка му, бих сметнала, че той се е заинатил. Но аз разбирах, че в него говори неговият серотонин. Съмненията му са предизвикани не от мен лично и не от нашия проект, а от неговата натура. Това знание ми помогна да изгладя назряващия конфликт и да се сплотим. Сега вече виждам ползата от серотонина му за нас.

Тоест, нужно е не само да определим личностните особености на сътрудниците ни, но и да се адаптираме към колегите си?

Разбира се. Можем да изменим формата на преподнасяне на информацията, да преформулираме отговорите на въпросите и дори да поработим върху езика на тялото си, така че хората с друг характер да могат по-добре да възприемат думите ни. Още един пример. Един от партньорите на Deloitte, който присъстваше на моите лекции, планираше да прави презентация пред свой важен клиент. Когато екипът му приключва с подготовката на презентацията, вече е след полунощ и всички имат намерение да се прибират. Но изведнъж той осъзнава, че в представянето му има много теория и малко конкретика, а неговите слушатели – топ-мениджъри от международна банка, най-вероятно ще бъдат хора от серотониновия тип. Всички се връщат на работа и преправят цялата презентация, като в резултат сключват милионна сделка. Умението да намираме подход към човека ще ни позволи да можем да се сработим и с клиента, и с шефа, и с подчинения си.

А можем ли да променим характера си и начина си на мислене?

Да, но не напълно. Например, способностите към математиката са свързани с нивата на тестостерон. Аз, обаче, ги нямам. Ако съм от семейство на физици и архитекти, бих се справяла с математиката по-добре, но все пак никога нямаше да постигна високи резултати.

Или да кажем, мога ли да стана по-упорита? Едва ли. Понякога съм принудена да действам непоколебимо, но това предизвиква в мен дискомфорт. Спомням си, след моя лекция в института „Смитсън“ при мен дойде една жена - ръководител и ми се оплака: „В работата си аз съм решителна и авторитарна, докато вкъщи мъжът ми ме иска мека и нежна. Аз мога да бъда такава, но това силно ме натоварва”. В края на краищата те се развеждат. Да, всеки от нас може да върви срещу своя характер, но това много ни тежи. Ние в NeuroColor молим преминаващите теста да отговарят на въпросите по два пъти: първо с оглед на работните си взаимоотношения, а после без да ги имат предвид. Това е отличен критерий за искреност: къде ви е по-лесно да бъдете себе си?

Ще могат ли тестовете да подсказват решенията при наемането и назначаването на служители, при формирането на колектив в бъдеще? Например, серотониновите – за счетоводството, а допаминовите – за отдел модернизация?

Не мисля, че си струва подобно сортиране на хората. Но аз, разбира се, бих отчела тази информация: тя би помогнала да се изгради един добър колектив. Четирите стила на мислене и поведение неслучайно са се формирали в хода на еволюцията.

Представете си: първобитните хора си търсят място, където да пренощуват и изведнъж намират гъби. Ако сред тях има само допаминови типове, те ще се нахвърлят да пробват гъбите и има вероятност да се натровят. Трябва да има и серотонинови представители, които да им кажат: „Чакайте, ние не ядем такива неща”, и тестостеронови, които да им предложат да изпробват гъбите първо на кучето, както и естрогенови, които да се опитат да разберат кой какво знае за гъбите.

Ние мислим по различен начин, за да може заедно да намираме оптималните решения, затова в колектива трябва да има различни типове личности. Днес много говорим за необходимостта от расово, полово и културно разнообразие, но забравяме за вариативността на мисленето. Отлична идея е, когато в една компания има и жени, и всякакви малцинства – но ако всички са с еднакъв темперамент, то разнообразието далеч не е така голямо, както може би изглежда.

IgrUm4Провеждали сте тестове по целия свят. Има ли някакви различия между страните?

Шефът на Match един път ме попита дали моят въпросник работи и в други страни. Отговорих му, че аз не изучавам американците, а хората изобщо и ако някъде тестът ми се провали, то ще можем да обявим неговата непригодност. Днес тестът се използва в 40 страни.

Обаче разбрах за някои регионални особености. Например, сред китайците и японците много от хората са от серотониновия тип. Когато разказах за това на Ли Силвер - генетик от Принстън, той не се учуди. Оказва се, че съществува ген, който отговаря за съблюдаването на социалните норми, който е особено разпространен в Китай и Япония. Има и „допаминов” ген, характерен за жителите на басейна на Амазонка. Възможно е любознателните допаминови личности да са дошли тук от Африка, когато континентите  все още не са били разделени. А може би в условията на Амазонка са оцелели само този тип личности. Така че темпераментът влияе на цели култури и организации.

Тестостерон и естроген са полови хормони. Вашата методика не внася ли полови стереотипи?

Да, тестостеронът по-често се проявява при мъжете, а естрогенът - при жените. Но всеки от нас е комбинация от чертите на характера си. Аз съм „естрогенна” - в един колектив съм неконфликтна и умея да слушам. Но когато работя сама, в мен акцентира допаминът - ставам креативна и съсредоточена. Тестостеронът в мен се реализира в по-малка степен - не съм инатлива и лошо се справям със смятането. Но въпреки това мога да мисля логично. Хубаво е да отчитаме всичките аспекти, така разбирайки как те са балансирани в човека, можем да видим личността в целия й обем.

Alison Biard, HBR

превод: zenom.pro