Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

МЪЖКИ И ЖЕНСКИ МОЗЪК - НИЩО СЕКСИСТКО!

men and womenВ резултат на експерименти са открити разлики в онези области от мозъка на двата пола, които контролират голяма част от нашата способност за вземане на решения - в някои свои части е по-дебел при жените, отколкото при мъжете. Има базирани върху пола разлики в лимбичната система, която контролира нашия емоционален живот и медиира някои видове учене. Отчетливи са разликите в амигдалата, която контролира не само генерирането на емоции, но и способността да ги запомняме. Противно на сегашните социални предубеждения, тази облает е много по-обширна при мъжете, отколкото при жените. В покой женските амигдали са склонни да си бъбрят най-вече с лявото полукълбо, докато мъжките си приказват най-вече с дясното. Мозъчните клетки общуват по­средством биохимични вещества, и те също не са се изплъзнали от междуполовите различия.

Особено ярка е регулацията на серотонина. Серотонинът има ключова роля за регулирането на емоциите и настроението (успокоителното „Прозак" действа, като изменя регулацията на този невротрансмитер). Мъжете могат да синтезират серотонин със скорост, около 52% по-висока от тази при жените. Дали тези физически разлики означават нещо?

В общите популации олигофренията, забавеното умствено разви­тие, се среща повече при мъжете, отколкото при жените. Много от тези патологии се причиняват от мутациите на някой от 24 гена в Х-хромозомата. Както знаете, мъжете нямат резервна Х-хромозома. При тях, ако Х-хромозомата бъде увредена, трябва да понесат последствията. Ако Х-хромозомата бъде увредена при някоя жена, тя често може да игнорира последствията. До днес това е едно от най-сериозните доказателства, сочещи, че Х-хромозомите участват в мозъчните функции и оттам - в пове­дението на мозъка.

SpeedReading 6

Медиците знаят от години, че има разлики във вида и тежестта на психиатричните заболявания при двата пола. Шизофренията например нанася по-сериозни поражения при мъжете, отколкото при жените. Жените пък имат почти двойно по-големи от мъжете изгледи да получат депресия - цифрата се оформя веднага след пубертета и се задържа без промени през следващите 50 години.

Мъжете по-често проявяват антисоциално поведение. Жените по-често проявяват тревожност. Повечето алкохолиции наркомани са мъже. Повечето аноректици са жени.

Справяне с травматични ситуации

Серия диапозитиви с ужасна сцена: малко момче е прегазено от кола, докато се разхожда с родителите си. Видите ли веднъж тази сцена, повече няма да я забравите. Амигдалата в мозъка подпомага създаването на емоциите и способността ни да ги помним.

Сигурно сте чували за противопоставянето на ляво и дясно мозъчно полукълбо. Сигурно сте чували, че с него се противопоставят хората с аналитична нагласа спрямо хората с творческа нагласа. Тези приказки са нов фолклор, устна традиция - все едно да кажем, че левият борд на един луксозен лайнер отговаря за това корабът да се държи над водата, а дясната - за това той да се движи през нея. И двете страни участват в и двата процеса. Което обаче не означава, че двете полукълба са еднакви. Дясната половина от мозъка запаметява „ядрото“, „сърцевината" на дадено преживяване, а лявата - подробностите.

Изследователят Аари Кахил е „подслушвал" мъжки и женски мозъци в състояние на остър стрес (прожекция на филм, в който маниак преследва и убива юноши) и е открил следното: мъжете се справяли с емоцията, задействайки амигдалата в дясното мозъчно полукълбо. Лявото останало сравнително безмълвно. Жените се справяли с емоцията с помощта на противоположно полукълбо. Те задействали лявата амигдала, дясната оставала сравнително безмълвна. Ако мъжете задейсхват дясното полукълбо (което запаметява сърцевината на дадено преживяване), това означава ли, че мъжете запомнят по-скоро сърцевината, отколкото подробностите на дадено емоционално преживяване, свързано със стрес? Дали жените запомнят повече подробности, отколкото сърцевина от емо­ционално преживяване, свързано със стрес?

Резултатите, получени от Кахил, се съпътстват от подобии констатации на различии места по света. Други лаборатории са продължили работата му и са установили, че жените си спомнят повече емоционални автобиографични събития, по-бързо и с по-голяма интензивност, отколкото мъжете. Жените неизменно споделят по-ярки спомени от емоционално важни събития като неотдавнашно скарване, първа среща или почивка. Други изследвания са показали, че при стрес жените се съсредоточават върху грижата за потомството си, докато мъжете са склонни да се отдръпват. Тази склонност при жените често бива наричана „обгрижване и обикване".

Вербална комуникация

Бихейвиористката Дебора Танен, изучавала половите разлики във вербалните умения, има някои поразителни постижения в тази облает. Поднесено в максимално достъпна и съкратена фор­ма, откритото от Танен и други за последните над тридесет години гласи: „Жените са по-добри в това“. Макар и често да може да се спори за спецификите, голяма част от емпиричните потвърждения идват от необичайни области, включително мозъчните па­тологии.

От години е известно, че дефектите в говора и четенето са почти два пъти по-чести при момченцата, отколкото при момиченцата. Жените също така се възстановяват от нарушения на речта след мозъчен удар по-добре, отколкото мъжете. Мнозина изследователи подозират, че подобии диспропорции загатват за скрити разлики в познавателните процеси по начало. Те често се позовават на невроанатомични данни, за да обяснят такива различия: Жените използват и двете полукълба, когато говорят и обработват вербална информация. Мъжете основно използват едно. При жените двете полукълба са свързани с дебели кабели. При мъжете тези кабели са по-тънки. Жените сякаш имат резервна система, която липсва при мъжете.

Тези клинични данни са използвани за потвърждение на констатации, забелязани най-напред от педагозите. Докато преминават през училищната система, момичетата са с по-развити речеви умения от момчетата. По-добри са в усвояването и използването на думи и граматически правила, и в скоростта на артикулиране. Когато пораснат, тези момичета са все така шампионки в обработката на вербална информация.

Танен в продължение на много време е наблюдавала и записвала на видео как общуват помежду си момиченцата и момченцата. Първоначално тя е искала да проучи как момчета и момичета на различна възраст говорят с най-добрите си приятели, съответно приятелки, и дали се очертават определени схеми. Когато се очертавали схеми, Танен пожелавала да провери доколко устойчиви са те. Дали схемите, установени при малки деца, ще се проявят и при колежани? Откритите от нея схеми се оказали презсказуеми и устойчиви, независещи от възрастта и географията. Начините, по които разговаряме като възрастни, са преки порождения на начина, по който сме общували с другарчетата от същия пол като деца. Констатациите на доктор Танен се съсредоточават в три области.

Суперпамет мнемоника

I. Укрепване на връзките

Когато общуват две най-добри приятелки, те се накланят една към друга, гледат се в очите и много говорят. Те използват рафинираните си речеви дарби за укрепване на връзката помежду си.

Нищо такова няма при момчетата. Те рядко се гледат лице в лице и предпочитат успоредни или коси ъгли на интеракция. Почти не се гледат в очите, погледите им винаги обхождат помещението. Не използват вербална информация за заздравяване на връзка­та си. Вместо думите, активните действия са като че ли главната валута в социалната икономика на едно малко момче. Вършенето на неща физически заедно е лепилото, което споява отношенията между приятелите.

Мойте синове Джош и Ноа играят на „кой е по-най“ откакто са проходили. Типичен вариант на съревнованието може да бъде надхвърляне с топка. Джош казва: „Мога да я хвърля до тавана" и тутакси го прави. После се смеят. Ноа отговаря, грабвайки топката: „Ами? Аз пък мога да я хвърля до небето“, и хвърля топката по-високо. Надхвърлянето, съпроводено от смях, продължава, докато стигнат „галактиката“ или най-голямата награда - „Бог“.

Танен е проследила този неизменен стил навсякъде, освен при наблюденията над малки момичета.

Женският вариант протича горе-долу така: едната сестра казва „Мога да взема тази топка и да я хвърля до тавана", и веднага го прави. И двете сестри се смеят. Другата грабва топката, хвърля я до тавана и казва: „И аз мога!” После говорят колко е готино, че и двете могат да хвърлят топката еднакво високо. Този стил и при двата пола се запазва и в зрялата възраст. За жалост данните на Танен са получили интерпретацията, че „момчетата винаги се състезават, момичетата винаги си сътрудничат". Както сочи примерът, момчетата са изключително съдействащи. Просто си съдействат чрез състезанието, прилагайки любимата си стратегия на физическа активност.

II. Постигане на статут

Към момента, когато са в началното училище, момчетата най-сетне започват да използват вербалните си умения за нещо - а именно, за да постигнат статут в голяма трупа. Танен е открила, че момчетата с висок статут дават заповеди на останалите в групата, подтиквайки момчетата с нисък статут вербално или дори физически. „Лидерите" поддържат феодите си, като не само издават заповеди, но и гледат заповедите им да се изпълняват. Другите силни членове се опитват да оспорват властта им, така че момчетата, които са на върха, бързо се научават да отбиват атаките. Това често се прави и с думи. В резултат при момчетата йерархията е много ясна. И жес­тока. Едно момче с нисък статут често води окаяно съществуване. Високо се цени независимото поведение, което е характеристика на контролиращата върхушка.

При наблюденията си над момичета Дебора Танен открила съвсем друго поведение. Както при момчетата, и при тях имало и такива с висок статут, и такива с нисък. Но момичетата използвали поразително различии стратегии за генериране и поддържане на йерархия. Момичетата прекарват много време в говорене. Тази комуникация е толкова важна, че видът разговор определя статута на връзката. Онази, на която казвате тайните си, придобива статута „най-добра приятелка". Колкото повече тайни си споделят, толкова по-вероятно момичетата се разпознават една друга като близки. В тези ситуации момичетата отнемат на статута голямото значение, което иначе му се придава. Използвайки рафинираните си речеви способности, момичетата не дават повелителни заповеди отгоре надолу. Ако някое момиче се опитва да командва, този поведенчески стил обикновено се отхвърля: момичето получава неблаговиден етикет и бива изолирано социално. Не че не се вземат решения. Различните членове на групата дават предложения, после обсъждат алтернативи. След време се стига до консенсус.

Разликата между двата пола може да се представи с прибавянето на една-единствена могъща дума.

Момчетата казват: „Направи това“.

Момичетата казват: „Нека направим това".

ИгрУм 1

III. Взряла възраст

Танен е открила, че с течение на времето тези начини да се използва езикът се вкореняват все по-дълбоко, което поражда различна социална чувствителност у двете групи. Всяко момче, което дава заповеди, е лидер. Всяко момиче, което дава запове­ди, е командаджийка. Докато момчетата и момичетата влязат в колежа, съответният стил вече е залегнал дълбоко. И точно тук проблемите стават най-забележими, проявявайки се в работата и в семейния живот.

Двайсет и няколко годишна току-що омъжена жена пътува с приятелката си Емили. Ожаднява. Пита: „Емили, жадна ли си?“ Емили, която през целия си досегашен живот е трупала опит във вербалните взаимодействия, разбира какво иска приятелката й и отговаря: „Не знам. Ти жадна ли си?“ Следва кратко обсъждане на въпроса дали и двете са достатъчно жадни, за да спрат колата и да купят вода.

Няколко дни по-късно младата жена пътува със съпруга си. „Жаден ли си?“ - пита го тя. „Не, не съм“ - отговаря той. Всъщност този ден те се скарват. Тя се ядосва, защото е искала да спрат; той се ядосва, защото тя не си е казала направо, че е жад­на. Този вид конфликти става все по-обичайно явление в хода на брака им.

Със същата лекота подобни сценарии могат да се разиграят и на работното място. Жените, които упражняват „мъжкия" стил на лидерство, са застрашени от опасността да бъдат възприемани като командаджийки. Мъжете, които упражняват този стил, често биват хвалени като решителни. Големият принос на Дебора Танен е в това, че тя показва как горните стереотипи се формират на много ранен етап от социалното ни развитие, вероятно с помощта на асиметричното вербално развитие. Те надскачат географските, възрастовите и дори времевите граници. Танен, чиято първа специалност в университета е била английска литература, проследява тези тенденции в текстове, писани още преди векове.

Как можем да използваме тези данни в реалния свят?

Изяснете си фактите относно емоциите. И за преподавателите, и за бизнес мениджърите голям дял в работата им представляват ситуации, в които се сблъскват мъжки или женски емоции и трябва да се справят с тях. Нека бъде ясно, че:

1. Емоциите са полезни. Те карат мозъка да обръща внима­ние.

2. Мъжете и жените обработват различно някои емоции.

3. Разликите са резултат от комплексни взаимодействия меж­ду природа и възпитание.

Учителката на сина ми в трети клас започнала да забелязва сте­реотип, който с напредването на учебната година се влошавал. Момичетата блестели в часовете по езици, момчета дърпали напред по математика и природознание. Говорим за третокласници! Първото тя можела да си обясни. Но знаела, че няма статистическо потвърждение за твърдението, че мъжете превъзхождат жените по способности в математиката и природните науки. Тогава защо се сблъсква с такъв стереотип?

Учителката отгатнала, че част от отговора се крие в начина, по децата вземат участие в час. Когато учителят зададе въпрос, детето, което отговори първо, става невероятно важно. В часовете по езици първи отговаряли неизменно момичета. Другите момичета реагирали инстинктивно, присъединявайки се към първото („и аз!“). От страна на момчетата обаче реакцията била йерархична. Момичетата обикновено знаели отговора, момче­тата обикновено не го знаели и реагирали така, както обикно­вено постъпват онези с нисък статут в йерархията: отдръпвали се. Така бързо се оформила драстична разлика в активността по време на часовете по езици. В часовете по математика и приро­дознание вероятността да отговорят правилно била еднаква и за момчетата, и за момичетата. Но момчетата използвали присъщия им съревнователен стил, когато вземали участие в клас, стремейки се да установят йерархия на базата на знанията. Това включвало бой по всеки, който не стигне до върха - включително момичетата. Смутени и объркани, момичетата се отдръпнали от участие в тези часове. Отново се оформила драстична разлика в активността.

Учителката свикала събрание на момичетата и проверила наблюденията си. После помолила да решат заедно какво да правят.

Момичетата решили, че искат да учат математика и природознание отделно от момчетата. Учителката, която по-рано силно подкрепяла смесеното обучение, се замислила на глас дали ще има резултат. Все пак, разсъдила тя, ако момичетата започнат да губят битката по математика и природознание още в трети клас, те надали ще наваксат през следващите години. Учителката се съгласила. Само след две седмици разликата изчезнала.

Може ли да приложим същото в класните стаи в цял свят? Всъщност този експеримент не е резултат. Той е коментар. Тази битка не може да се спечели, като се тества само една класна стая само една учебна година. Ако ще водим битката както трябва, редно е да тестваме стотици класни стаи и хиляди ученици от всички житейски поприща, в продължение на години.

Гимнастика за мозъка 1

Използвайте представители и от двата пола в екипи си

Един ден беседвах на тема пол с група директори, обучаващи се в Центъра по лидерство на компанията „Боинг" в Сейнт Луис. След като ги запознах с някои от данните, установени от Лари Кахил - относно запомнянето на сърцевината и на подробностите, - аз казах: „Понякога обвиняват жените, че са по-емоционални от мъжете, като се почне от дома и се свърши с работата. Според мен жените не са по-емоционални". Обясних, че тъй като жените възприемат емоционалния пейзаж с повече пиксели (подробности) и го виждат в по-висока резолюция, те просто разполагат с повече информация, на която са способни да реагират. Ако и мъжете възприемаха същия брой пиксели, ве­роятно и те щяха да имат толкова многообразии реакции. Две жени в дъното на залата тихо заплакаха. След лекцията ги попитах защо са реагирали така, боейки се, че може би съм ги обидил. Вместо това отговорът ме порази. „За първи път - каза едната - изпитах чувството, че няма нужда да се извинявам, задето съм такава, каквато съм“.

И нейните думи ме наведоха на размисъл. В хода на еволюцията на човешкия вид ние сме успели да завладеем света, защото сме разполагали с екип, който едновременно възприема сърцеви­ната и подробностите на дадена стресова ситуация. Защо светът на бизнеса да бъде лишен от това предимство? Ако разполагат с екип от ръководители, които виждат едновременно и гората на емоциите, и дърветата на един стресиращ проект като например сливане на компании, вие бихте могли да се облагодетелстване максимално. Това би се отразило дори върху крайната печалба.

Бизнес компаниите често правят обучения за мениджъри, при които се симулират ситуации. Би могло да се вземат смесен екип и еднополов екип, които да се впрегнат заедно в работа върху някакъв проект. Вземете втори комплект от два екипа, но първо запознайте членовете им с известните разлики меж­ду половете, преди да ги въвлечете в проекта. Имате четири потенциални резултата. Дали смесените екипи ще се справят по-добре от монополовите? Дали осведомените групи ще се справят по-добре от неосведомените? Дали показаните от групите резултати ще бъдат без промяна след, примерно, шест месеца? Може би ще откриете, че мениджърските екипи, в които съотношението „сърцевина/подробности" е балансирано, най-силно повишават продуктивността. Най-малкото това означава, че и мъжете, и жените имат равни права да се намират край масата за вземане на решения.

Бихме могли да създадем среда, където половите различия едновременно се забелязват и зачитат - вместо да се игнорират и маргинализират. Ако това беше сторено по-рано, днес можете да имаме повече жени в природонаучните и инженерните специалности. Можеше да сме строшили архетипичния стъклен таван (негласна практика в големите корпорации да не се издигат жени над определени равнища в длъжностната йерархия) и да сме спестили на бизнеса куп пари.

От книгата "12-те правила на мозъка" на Джон Медина

на издателство „Изток-Запад”, София, 2011