Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

СПОСОБНОСТТА ЗА УЧЕНЕ – УНИКАЛНА ЗА ЧОВЕКА

Study abilityПри раждането човешкият мозък тежи около 300 грама, или приблизително една пета от крайното си тегло. Теглото на мозъка на новородените човекоподобни маймуни е почти същото или малко по-малко, някъде между 200 и 300 грама, но то се равнява на цели две трети от крайното му тегло.

Средният човешки мозък тежи 1360 грама, но често достига 2000 и дори 2231, както е при Кромуел, или 2238, както е при Байрон. Мозъкът на възрастна горила, шимпанзе или орангутан тежи от 300 до 500 грама.

Човекът трябва да бъде опазван и обучаван, а малкото човекоподобно маймунче се изправя пред реалностите на жи­вота скоро след раждането си

коментира сър Артър Кийт в книгата си „Човешкото тяло“. Този коментар предполага, че зад еволюцията стои нечия насочваща ръка или ум. Много по-малко спорно и съответстващо на фактите би било, ако кажем, че колкото тежестта на мозъка е по-близка до тази на възрастното животно, толкова способността за функциониране веднага след раждане е по-близка до тази на възрастното животно.

В това отношение човешкото дете заема уникално поло­жение. От всички животни то се ражда с най-малка част от крайното тегло на възрастния мозък. Именно това е и най-значимата разлика между човека и другите животни.

IgrUm

Животните, родени с мозък, по-близък до този на възрастен, идват с „готови“ реакции към външните стимули и към повечето стимули, които вероятно ще срещнат в живота. Поведението им е рефлективно, изградено от комплексни едновременни или последователни рефлекторни реакции. Тези реакции са унаследени, налични още от раждането или скоро след него, отговарящи на общи за всички предходни поко­ления стимули. Поради това поведението на тези животни е физиологичен процес, доколкото заобикалящата среда остава същата като онази, при която рефлекторната реакция се е развила. Ако средата се промени твърде рязко, рефлекторната реакция може да се окаже гибелна за индивида по същия начин, по който тя му е служила. Само ако средата се променя съвсем постепенно, с миниатюрни стъпки, ще има постепен­но изменение на реакцията на индивида.

Колкото по-близък до зрелостта е животинският мозък при раждане, толкова по-стереотипно е поведението. Тогава има голямо сходство в движенията, стойката и реакциите като цяло, както и между отделните индивиди.

В най-общ смисъл ученето представлява придобиване на други реакции към дадени стимули. Ето защо, тъй като са родени с готовите реакции на почти зрели мозъци, животните имат малък капацитет за учене. Придобиването на нова реак­ция е възможно само при премахване на вродената реакция. Това НЕ Е невъзможно, но е изключително трудно. Ритмичната многократна поява на старите реакции и изплуването на повърхността на всички останали техни възможности следват законите, установени от школата на условните рефлекси.

Скоростно четене

За такова поведение може да се каже, че е резултат от уче­нето на вида като цяло. И след като е установено генетично и завещано на зрелия мозък, не остава много място за бързи пренастройки от страна на отделните индивиди. Ако би имало животно, родено с напълно възрастен мозък, вероятно то не би било способно изобщо за никакви адаптации, а реакци­ите му биха били напълно стереотипии и предвидими.

Колкото мозъкът при раждането е по-близък до крайния си размер, толкова по-запълнени са пътищата и веригите нанервната система и толкова по-завършени са взаимните им връзки. Такъв е случаят при животните. При раждането си те могат да правят практически всичко, което възрастното може, но с по-малко сила, точност и сигурност. Нищо фундаментално различно няма да се случи в индивидуалния им живот.

Но човекът, чийто възрастен мозък е няколко пъти по-тежък, отколкото при раждането, притежава по-малко готови реакции към външни стимули. Нервната му система расте в същото време, в което до нея достигат външните стимули. Следователно външната среда има по-голямо влияние върху нервната му система, отколкото при всички други животни. В това отношение количествената разлика е толкова голяма между човека и животното, че можем да я приемем като ново качество.

Всички висши животни произвеждат звуци. Те са едни и същи, независимо дали бозайниците израстват сред себеподобни или в пълна изолация. Животните унаследяват не само мускулите, нервите и нуждата да произвеждат звуците, но и схемата на връзките, относителната сила на различните мускули и т.н. У човека гласните струни и нервните връзки не са наследствено свързани с никаква определена схема и дете, израснало в пълна изолация, не би могло да говори на друг човек. Следователно средата и личният опит играят много по-голяма роля при формирането на човека, отколкото при всички други животни.

Гимнастика за мозъка 2

Птиците в Япония пеят почти по същия начин като птиците от съответния вид във Великобритания. Песента им е генетично унаследена, вродена дейност, формирана въз основа на древен модел, развил се заедно с вида.

При хората няма генетично унаследяване на езика, походката или друга мускулна активност и всяка група създава свои собствени. Някои сходства в мускулната активност, например при речта, напомняща тази на родителите, могат бъдат обяснени с наследената анатомична структура, благоприятстваща, заедно с родителите, предпочитание към определен тип вокална активност измежду всички възможни. Следователно, личният опит е много по-важен при хората в сравнение с всички други животни.

Накратко можем да кажем, че човешкият мозък е такъв, че ученето, или придобиването на нови реакции, да бъде за него нормална и свойствена дейност. Способен е да функционира с всяка възможна комбинация от нервни взаимовръзки до момента, в който личният опит не формира онази, която ще бъде предпочитана и активна.

От книгата „Тяло и зряло поведение” на Моше Фелденкрайс

(издателство „Изток-Запад”, София, 2017)