Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

УПРАЖНЕНИЯ ЗА УМА, КОИТО ИЗГРАЖДАТ НАШИЯ КОГНИТИВЕН ЗАПАС

CongitionВ огромния, просторен таван на една сграда, намираща се на ул. „Кърни", в центъра на Сан Франциско, млад мъж седи пред компютър. В горната част на монитора се появява капка дъжд и бавно се спуска надолу. Върху капката е написана аритметична задача: 9 + 2. Младият мъж бързо написва числото 11 на клавиатурата и капката се разбива.

Появява се нова капка. Този път на нея пише: 6x1. Той чуква 6 на клавиатурата и капката пак се разбива. Идва нова. На нея пише: 34 + 10. Той бързо нащраква числото 44. Тя изчезва. Капките започват да стават все по-бързи и по-бързи, някои идват отляво, други отдясно. Силно концентриран, той реагира максимално бързо и пресмята верните отговори.

До него седи млада жена, която също гледа в монитора на компютър. Но тя вижда анимирани човечета. Те приличат на клиенти пред щанд за храна и я гледат очаквателно. Тя трябва да си спомни имената и поръчките им. Когато им даде вярното, получава бакшиш.

Скоростно четене 4Не, тези хора не играят видеоигри. Те са част от екип компютърни специалисти и графични дизайнери. Работят по програма за тренинг, изграждаща онова, което учените наричат когнитивен запас. Това е нова идея в неврологията, и то такава, която може да ни помогне да запазим спомените си много пo-дълго.

Неотдавна учените направиха изумително наблюдение: с помощта на техники за невровизуализация те надзърнаха в мозъка на живи хора и откриха, че много от тях имат доста амилоидни плаки - микроскопични абнормности, които водят до заболяване от болестта на Алцхаймер. Но въпреки зловещите снимки някои от тези хора не показват абсолютно никакви признаци за когнитивни проблеми, доколкото би могло да се каже. Те могат да направят баланс на чековите си книжки и да си плащат сметките и не бъркат имената на внуците си. Въпреки промените в мозъка някак съумяват да съхранят паметта си повече или по-малко незасегната.

Как го правят? Учените предполагат, че причината е в стимулирането на интелекта. Подавайки на мозъка си постоянна информация, те са изградили толкова много връзки между мозъчните си клетки, че по-късно последните могат да компенсират загубите. Това се нарича когнитивен запас.

Представете си го като магистрала. Вие минавате по редовния си маршрут, който ви води до целта. Но ако пътят напред е затворен? Полезно ще ви е да знаете дали не съществува обход или няколко алтернативни пътища, по които бихте могли да минете. Нещо подобно се случва и в мозъка ви. Ако загубите някои мозъчни клетки или синапси, е чудесно, ако други клетки или клетъчни връзки могат да предадат посланията ви. Теорията е, че колкото повече връзки имате между клетките с толкова повече възможности разполагатер в случай че нещо започне да функционира зле.

И така, как изграждаме когнитивния си запас? Най-очевидният начин е обучението ни в училище. Да, цялото това време, в което се ровим в книгите, работам на черната дъска, пишем съчинения, решаваме математически задачи и учим за изпити, наистина укрепва връзките в мозъка ни. В действителност голямо изследване на възрастни хора, живеещи в Мемфис, Тенеси, и в Питсбърг, Пенсилвания, показва, че за хората с по-високо образование е по-вероятно да запазят бистротата на ума си на старини в сравнение с хора с ниско образование или с ниски нива на грамотност. Хората с добро образование имат повече „алтернативни маршрута" в случай на нужда.

Гимнастика за мозъка 1

Ето как изглеждат може би нещата от гледна точка на мозъ­ка ви. Излезли сте с приятели и някой ви пита коя е звездата от „Отнесени от вихъра". „Представям си лицето й - казвате вие.

- Но как, по дяволите, беше името й? На върха на езика ми е. Тя беше една от най-прочутите актриси..."

Ако сте гледали филма, може би ще си спомните името на звездата, а може би не. Но ако случайно мозъкът ви е изградил няколко допълнителни връзки? Мозъкът ви внезапно започва да подава всички парченца информация, които е складирал, всяко свързано със следващото. Действието на филма се развиваше в стария американски Юг... Плантацията се наричаше „Тара"... Гражданската война бе в разгара си... Филмът излезе точно преди Втората световна война... Въпросната героиня, как й беше името, беше влюбена в Ашли... Ашли замина на война... Тя изпадна в мизерия и се ожени за Рет Бътлър... Откровено казано, мила моя, изобщо не ми пука... Това беше Кларк Гейбъл.. Кларк Гейбъл и Вивиан Лий... О, да! Това е името й!

Не е особено красиво, но от този миш-маш от представи я излиза името, което търсите. Колкото повече връзки направите, толкова по-вероятно е да си спомните нещата.

Образованието е добро нещо. И все пак не е нужно да имате чак докторска степен по ядрена физика. Независимо какво образование сте имали в миналото, дейностите, които вършите сега, могат да променят картината. В чикагското изследване дори прости умствени дейности, стига да се изпълняват достатъчно често, помагат за предотвратяване развитието на Алцхаймер. Това би могло да означава четене на вестник, книга или списание; решаване на кръстословица; игра на карти или на дама; посещаване на музеи; и дори гледане на телевизия или слушане на радио стига да е нещо, което запалва невроните ви. За период от повече от четири години в Чикаго хората, които са се занимавали с такива дейности, са намалили риска да развият алцхаймер с около две трети в сравнение с хората, които са имали съвсем слаба умствена стимулация.

Всеки участник получавал до десет часа за трениране на паметта, разсъждаването или скоростта на изпълнение на задачи. Някои трябвало да си спомнят списък с думи или да изпълняват други задачи, свързани със запаметяване. На други било възложено да определят модели в поредици от букви или думи (като например: а...в...д...з...к...). Трети пък имали за задача да запом­нят местоположението на предмети, преминаващи за кратко време на монитор и изчезващи след това. Освен това учените по-късно допълнително обучавали участниците.

Суперпамет1

След пет години участниците минали през тест. И наистина били със значително по-остър ум. Колко по-остър? Ами по същество те били способни да противодействат на седем до четиринайсет години остаряване.

Обаче умствената им сила се проявявала най-очевидно в особените области, в които са били тренирани. Ако била тренирана паметта им, те се справяли добре на тестовете за памет. Ако тренирали способността за разсъждаване, се справяли добре на тестове за решаване на задачи. Ако работели за време на реагиране, се справяли добре на тестовете за скорост. Всичко това са отделни умствени функции, така че е разумно човек да изпълнява разнообразии дейности, които да упражняват всички негови такива.

От книгата „Силните храни за мозъка” на Нийл Барнард

(издателство „Изток-Запад”, София, 2014)