Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

5 НАЧИНА ДА РАЗВИЕМ КРЕАТИВНОСТТА СИ

CreativityВеликите идеи могат да ви споходят докато миете чинии, разхождате кучето или дори без да правите каквото и да е. И това има своето научно обяснение.

Познато ли ви е чувството на липса на вдъхновение? Всички идеи, които ви идват наум, ви се струват банални и безинтересни. Чувствате се раздразнени, без енергия и смятате, че сте достигнали тавана на възможностите си. Естествено, подобна нагласа може да ви накара да спрете да вярвате в себе си и собствените таланти.

Добрата новина, по думите на писателя и професор по мениджмънт Дейвид Бъркъс, е, че „ние всички мислим в рамките, които сами сме си установили”. Което значи, че можем да разширим границите на възприятията си и да станем по-креативни.

Събрахме за вас пет спомагателни фактора, които способстват за развитието на творческото мислене и за по-бързото намиране на нестандартни решения. Предупреждаваме ви, че някои от тях ще са доста неочаквани.

Скуката

Развлекателните индустрии и съвременните технологии правят всичко възможно, за да ни отърват от скуката: таблети, търговски центрове, разнообразни курсове – всичко е направено за интересното прекраване на свободното ни време. Парадоксът се състои в това, че „определени нива на скуката могат да увеличат творческия ни потенциал”, смята Бъркъс. Той стига до този извод, позовавайки се на наскоро проведени изследвания. Едно от тях е направено от сътрудниците на Университета на Централен Ланкшир Санди Мен и Ребека Кадман.

Те предлагат на участниците в експериментална група да свършат рутинна задача – да препишат номера от телефонен указател, а след това да измислят колкото се може повече креативни начини за използване на две пластмасови чаши.

В резултат, участниците, които преписвали цифрите от справочника, се справили по-добре с творческата задача, отколкото контролната група, която нямала скучно задание. Главната причина за този резултат, по думите на изследователите, е така нареченият от тях „ефект на мечтателя” или „мечтите наяве”, тоест включването на въображението с пълна сила докато известно време сме заети с изпълняването на рутина.

Прочетете още: МОЗЪКЪТ ТРЯБВА ДА Е ИЗМОРЕН

Подобен експеримент е направен и от тандем учени – Карен Гаспър и Бриана Мидлуд от Университета на Пенсилвания. Те показват на четири групи участници различни видеоклипчета, всяко от които цели да предизвика бодрост, дискомфорт, разпускане или скука. После отново на всички изследвани е предложена творческа задача за решаване. Както и в предишния експеримент, най-добре се справя „скучаещата” група. Мидлуд и Гаспър обясняват, че след рутинните занятия, мозъкът ни усилено търси „развлечения”, т.е. някаква творческа активност, която да ни донесе удовлетворение. Това увеличава мотивацията и разхода на енергия за креативна дейност.

„Когато е нужно да се разработи нов проект, най-вероятно си струва да прекараме известно време, изпълнявайки монотонна дейност, например да изчистим пощата си, да копираме документи или да внесем досадни данни в таблица” - до този извод стига Дейвид Бъркъс. Изпълнявайки безинтересна задача преди да пристъпим към търсенето на нови идеи, ние способстваме за подобряване на креативните способности на ума ни.

ИгрУм 2

Разходките

Всички действително велики мисли идват по време на разходка.

Фридрих Ницше

Много мислители, започвайки с Аристотел, са обичали разходките по време на творческите си търсения. Писателите Джеймс Джойс и Вирджиния Улф пренасят маршрутите на разходките си върху страниците на книгите си и ги правят централната движеща сила на повествованията в „Одисей” и „Мисис Далауей”.

Френският философ Фредерик Грос смята, че най-действеният начин да се потопим в себе си и да разкрием творческите си възможности е бавната съзерцателна разходка. „Вървете сами през планини и гори. Там сте никой, без роля или социален статус, вие сте само тяло, което чувства острите камъни по пътя, докосването на дългата трева и свежестта на вятъра”, пише той в книгата си „Философия на разходката”.

В полза на разходката на чист въздух говорят и резултатите от научни експерименти. Изследователите от Станфорд Мерили Опезо и Даниел Шварц помолили група студенти да направят тест за креативност след седене, ходене по бягаща пътека или бавна разходка. В резултат, изследваните, които били на свеж въздух, се справили по-ефективно със задачите.

Положителното влияние на ходенето може да се обясни с биологичните процеси, както го прави Ферис Джабр в статията „Защо разходката ни помага да мислим”, публикувана в The New Yorker.

Той ни припомня, че по време на разходка мозъкът ни се насища с кислород и твърди, че между ритъма на движенията ни и мислите съществува някаква връзка.

Бавната разходка, за разлика от статичното положение на тялото или бързото бягане, помага да се настроим за продуктивен темп на мислене, който не е нито бавен, нито бърз. Освен това, разхождайки се, ние не се замисляме за самия процес, а просто зяпаме настрани, с което позволяваме на разума ни да се освободи. Съгласете се, че това е прекрасен повод да излезем и да се поразтъпчем малко!

Гимнастика за мозъка 2Зоната на комфорт

Най-вероятно може да си спомните случаите, когато сте били абсолютно отпуснати и сте вършили всекидневните си задачи – миели сте чиниите или сте взимали душ, когато внезапно ви идва наум ясното разбиране за ситуация или неочаквано решение на стар проблем.

Такива откровения на подсъзнанието, изникващи в „зоната на комфорта”, когато се чувстваме в безопасност, психолозите наричат период на инкубация или износване. „Тъй като всекидневната работа, изпълнявана в комфортни условия не изисква умствени усилия, ние превключваме на режим „автопилот”. Това освобождава подсъзнанието и мозъкът ни започва да играе на „забранените” игри за свободни асоциации”, пише Лукас Райли, автор на портала Mental_Floss.

Когато превключваме върху осъзнаване на извършваните действия, тоест започнем да мислим за онова, което правим, избликът на озарение угасва доста бързо.

Учените се опитват да разберат как да накараме изплъзващият се поток на креативност да работи за нас във всяка необходима ситуация, отвъд „зоната на комфорта”. Това вече е овладяно от много артисти-импровизатори, например фрийстайл рапърите.

„По време на импровизация артистите проявяват по-ниска активност в онази част на мозъка, която се нарича дорсолатерална префронтална кора”, казват учените от Националния институт по здравето на САЩ. Тази област отговаря за вниманието и организирането на дейности. Понижаването на функциите й води до разсеяност, която включва мисловните процеси без цензурата на разума. Именно те стоят в основата на творчеството.

Прочетете още: ДЕФЕКТ ВЪВ ФАБРИКАТА

Друго обяснение на инкубацията дава невробиологът Елис Флахерти. Тя предполага, че ключовата биологична компонента на творческите изблици е допаминът, хормонът на удоволствието, който се изработва в състояние на абсолютен комфорт. А психологът Джон Кунис от университета на Дрексел твърди, че в болшинството ситуации мозъкът ни не излиза от привичния контекст: прозорецът е част от сградата, кашкавалът е храна, а Австралия е континент. Обаче ако разсеем вниманието си, нещата в главата ни започват да се подреждат в абсолютно неочаквани съчетания. Струва си съзнателно да се учим да отпускаме мозъка си на свобода и да позволяваме на потока на съзнанието да върши работа не само в комфортни условия.

Скоростно четене 3

Бъркотията

Ако безпорядъкът на масата означава безпорядък в главата, какво ли трябва да значи празната маса?

Албърт Айнщайн

Мръсна къща или ателие е един вид особен начин на живот на много от гениалните личности. Айнщайн например, съзнателно претрупвал работното си пространство. Творческа безредица царила и при Марк Твен, а офисът на Стив Джобс изглеждал така сякаш се е случила катастрофа.

Въпросите за взаимовръзката между бъркотията и креативността заинтригуват изследователката от Университета на Минесота Керлин Уос. Заедно с колегите си тя провежда серия от експерименти, където участниците изпълняват творчески задачи в чисти и разхвърляни лаборатории. Оказва се, че изследваните от „мръсните стаи” се справят с тестовете за креативност по-добре, отколкото онези, които са работили в подредена обстановка.

„Съвременният свят култивира иновациите и творчеството, но при това много от работните пространства се проектират в духа на минимализма. Макар че редът безусловно има своите преимущества, прекалено стерилните офиси могат да препятстват потока на вдъхновението”, пише Уос след приключване на изследването си за The New York Times.

Ние не призоваваме да чупите всичко около себе си, за да създадете грандиозен безпорядък, но защо да не експериментирате с разхвърляни вещи за няколко дни? Най-важното е да предупредите колегите и домашните за търсенията си.

Мнемоника 4

Приоритетите

„Трябва да сте предани на делото си. Живеем само един път и животът ни е прекалено кратък, за да го прекараме за нещо, което другите искат от нас”, така смята известният писател, драматург и лауреат на премията Пулицър Кормак Макарти. Миналата година в Twitter се появява новина за смъртта му. След известно време тя е опровергана: „Макарти е жив и продължава да не се интересува от Twitter”, съобщава издателството.

Писателят не се интересува не само от социалните мрежи, той дори рядко дава интервюта и почти не общува с поклонниците си. Той отдавна е избрал творчеството като главен приоритет в живота си, а от всичко останало, включая славата и публичността, е предпочел да се дистанцира. По същия начин драматургът пренебрегва и нормирания график за работа, условните „от 9 до 17”. Макарти счита, че само при такъв подход художникът е способен максимално да разкрие таланта си.

По същия начин стоят нещата и при писателя Чарлз Буковски, представителя на „мръсния реализъм”, известен със своя маргинален начин на живот.

Преди да започне да изкарва пари чрез творчеството си, Буковски прекарва над десет години като куриер в Пощенските служби на САЩ.

По-късно, в писмо към своя издател Джон Мартин, той ще кръсти тази работа „робството, което никой никога не е отменял”.

„Болеше ме да гледам как хората се борят за работата, която не искат да вършат. Но алтернативата ги плашеше повече. Хората просто се опустошават. Превръщат се в наплашени тела с послушно съзнание. Очите им повече не горят. Гласът им погрознява. И тялото. Косите. Ноктите на ръцете им. Обувките. Всичко става грозно.”, пише Буковски за впечатленията, които създава у него наемният труд. Той нарича „истински късмет” факта, че му се е отдала възможност да се сбогува с ежедневието на пощенски служител и да се съсредоточи върху писателството.

Разбира се, не всеки от нас иска или има възможност да си позволи да се откаже от офисната работа, която ни осигурява материални блага. Но ако планирате да разкриете потенциала си в областта на творческата дейност, нека любимото ви занимание стане приоритет поне в свободното ви време. И може би след известно време ще може да изкаравате пари и да разказвате за това колко сте щастливи да не ходите на работа „от 9 до 17”.

Препоръчано четиво: ПОВЕЧЕ ПЪНК - ПО-МАЛКО АД! Или как анархистите и комиците изведоха исландската столица от кризa

А. Варламова

Превод: zenom.pro