Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

ШЕСТ НЮАНСА МОТИВАЦИЯ или къде живее „искам го”

MotivaciaНай-важното е правилно поставената цел

Така твърдят повечето курсове по целеполагане и предлагат различни технологии, които позволяват да се постигне желаното. Тренери и коучове ни призовават да формулираме целта си максимално конкретно, да си определим срокове, да я проверим за актуалност, реалност, постижимост. Целта трябва да бъде споделена с много хора. И колко е хубаво, че съществуват социалните мрежи - неслучайно лентата на фейсбук изобилства с обещания.

В края на краищата идва радостният момент, когато целите са формулирани според правилната технология, проверена е екологичността им, етапите са определени.

 

На старт, внимание, марш. Именно в този момент при повечето хора се случва фалстартът. Целта е и красива, и мамеща, и плановете са бол, и желанията са като за световно. И изведнъж всичко се размива, изпарява, изчезва. След няколко красиво поставени, но непостигнати цели, народът започва да се интересува какво не е наред. Целта е формулирана според всички правила на науката, но все така си остава недостижима. Откъде да вземем енергия, желание, мотивация, за да започнем да се движим към нея. Как да се научим да искаме, какво да направим, за да се появи желанието и да започнем да правим онова, което тъй съвестно написахме на хартия.

Ще поговорим за това къде живее нашето „искам”, защото именно то отговаря за мотивацията на постиженията. Това е подобно на бензина за автомобила - дори най-мощната суперкола няма да помръдне без него. Дори и най-талантливият човек нищо няма да направи без мотивация.

Скоростно четенеТа къде живее „искам”?

Ще започна с отговора, че „искам” живее вътре в човека. „Искам” е опция по подразбиране, с която се раждаме. Погледнете малките деца, те нямат проблеми с мотивацията, всичко им трябва, всичко им е интересно, завират се навсякъде и винаги са активни в стремежа си да задоволят този си интерес. Ако сме откровени, смело можем да кажем, че това поведение угнетява родителите, детето им създава безпокойства, активността на малкото следва да се усмири, то трябва да бъде следено, за да не направи някоя беля. Затова в процеса на възпитанието на нашето „искам” се случват такива трансформации, които по-късно под дърво и камък не можем да намерим. Желанието и интересът са все още вътре в нас, но вече под друга форма. За това и ще поговорим.

PodmqnaВариант първи. Заместване.

Помните ли вица: Майката се показва на прозореца и вика: - Сине, прибирай се веднага. – Защо мамо, гладен ли съм? – Не, сине. Студено ти е.

„Не трябва да искаш онова, което ти се иска. Трябва да искаш онова, което искаме ние.” Именно това е девизът, под който се възпитават много от нас. Казва им се какво трябва да искат и дори кое искане е правилно, а кое – неправилно; какво е правилно да се чувства, а какво не. Подобно възпитание гаси огъня на вътрешните желания на детето и когато то пораства, вътре в него плахото въгленче на „искам” само леко тлее, но не гори.Гимнастика за мозъка

Такива хора не могат да кажат какво искат. Те не чувстват желанията си, вместо тях усещат празнота. Сложно им е да направят нещо за себе си, но могат да имат желание да направят нещо за другите. Този механизъм на отсъствие на желанията е характерна черта за хората със самооценка тип „Аз съм, ако: Аз радвам другите”. За да се появи желанието да се живее за себе си, да се направи нещо за себе си, трябва да се раздуха слабото огънче на „искам”, което все още вътрешно гори. Затова е нужно като минимум да се научим да следваме желанията и интересите си. И още трябва да осъзнаем, че това е един постепенен процес, който да ни научи отново да искаме. Без него няма как мотивацията да се случи.

SizifВариант втори. Сизиф.

Някога запалвали ли сте огън? Ако имате подобен опит, най-вероятно сте започнали не с дървата, а с нещо по-лесно възпламенимо. Например с вестници, които бързо и лесно се запалват, ярко горят, но бързо изгарят. Горенето на хартията много напомня на мотивацията на човек със самооценка тип „Аз съм ако: Аз съм най-добрият”. Бързо запалвайки се, те също бързо и изгарят още преди момента, в който ще се запалят дървата. Започва да ги мъчи въпросът „мое ли е това или не”, да скучаят и да се кахърят, че бързо са изгорели, а огънят така и не е запален. Отличителната черта на „Най-добрия” е, че той иска всичко бързо и веднага, затова търси онова, което да му позволи бързо да постигне резултата. Ако може и без усилия. Ако процесът се закучи, тогава реалността се разминава с очакванията, а резултатът все го няма и вследствие той бързо гасне. Което обаче не му пречи след известно време да си намери нова бързо възпламеняваща се идея.

Суперпамет мнемоникаВ допълнение „Най-добрият” се интересува не от процеса, а от резултата. Когато казва, че би искал да създаде свой бизнес, това най-вероятно означава, че би искал да ползва всички блага на успешните бизнесмени - пари, коли, къщи, почивки. Не го интересува самия процес на създаване и водене на бизнес. Ако колите и къщите не дойдат бързо, то той гасне и започва да се оглежда, опитвайки се да определи къде може да получи по-бърз резултат. Често всичко завършва с постоянното преместване от един проект на друг и човек изгаря като хартия, но огънят не е разпален – това е класически вариант за Сизиф. За да избегнем подобна участ, първо трябва да стабилизираме самооценката си; второ – да разбираме своите особености и да се ориентираме повече към процеса, а не към резултата. Резултатът ще дойде.

FogТрети вариант. Мъгла.

Хората често бъркат мечтите и целите. Цел е, когато се намирам в точка А, искам да стигна точка В и имам ясен план и разбиране за това как ще го направя. Мечтите са, когато искам да попадна от точка А в точка В, но нямам представа как. Когато човек няма ясна картина за своето бъдеще, той нищо няма да прави по въпроса. Това е като пътуване в гъста мъгла – не виждаш какво има отпред, пътят не е ясен, затова е най-лесно да спреш и да изчакаш. Или да се залепиш за някой, който вижда нещо. Често виждам как хората наричат цели онова, което в същността си е мечта, формулирана по правилата на целите. Неопределеността предизвиква тревога, която гаси всякакви желания. Затова е необходима ясна картина за бъдещето, ясно разбиране за действията. Най-вероятно ще се наложи да се внесат корекции в процеса на постигане на целите. Но ако нямате начална картина за бъдещето си, най-вероятно няма да мръднете от своето място.

SofaЧетвърти вариант. Всичко ми е наред.

Сложно е да се избира между текущия комфорт и възможните проблеми при движението към целта. Особено ако твоето сегашно положение е действително удобно. Между другото, много често си струва да се спрем и да се насладим на текущите постижения, а не постоянно да препускаме.

Пети вариант.Да се изс…м, без да се напънем”.

Веднъж наблюдавах един треньор по лека атлетика, който на своите възпитаници, които едвам се дотътряха на тренировка, казваше „свещената“ фраза: „Иване, искаш да се изс…ш, без грам да се напънеш”. Грубо, но точно. Има хора, които поставяйки си целта, въобще не пристъпват към нейното осъществяване. Ако целта е да се научи английски – два пъти ще отидат на занятия. Ако искат да стегнат физическата си форма – поне карта за фитнес ще си купят. А после? После трябва малко да се понапънат, да преразгледат разписанието си, нещо да отиде на втори план... Не всички са готови и затова ни засмукват привичните рамки.

ScenariiШести вариант. Сценарен.

Има фраза – инициативата е наказуема. Но в сценарите на много хора съществува нагласата, че желанията са наказуеми. Подобен запис в програмата на човека се появява тогава, когато са го наказвали за това, че като дете е искал нещо или е вървял в посока да осъществи желанието си. Такъв човек стига до разрушителния извод, че желанията са опасни и сам формира своите забрани. Никога и нищо да не иска. В дадения случай трябва да осъзнаем, че това е детска нагласа и подобно на вариант първи, е необходимо развитието на собственото „искам”.

Кратко резюме, че и без това дългите статии никой не ги чете

Първо, необходимо е разбирането за особеностите на собствената ни мотивация. Някои трябва да раздвижат мотивиращата ги сфера, подобно на раздвижването на става след сваляне на гипс.

Второ, трябва да действате. Спомнене си изказването на треньора.

IgrUmТрето, много от нас се губят в стремежа си към бързи резултати. Настройте се за дълъг път.

Четвърто, разберете, че най-сложното е да започнете. Автомобилът се задвижва от първа предавка, която е най-неефективната, но започнем ли от пета предавка, автомобилът няма да помръдне. Ще стигнем до петата, но най-важното е колата ни да не заглъхне още на първата.

Борис Литвак, Директор на международния тренинг-център CROSS

превод: zenom.pro