Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

МЕТОДИТЕ НА СКОРОСТНО ЧЕТЕНЕ ПРИ ЗНАМЕНИТОСТИТЕ

 

 

Диагоналният метод на четене на Максим Горки

По думите на експертите, четенето по диагонал е един от ефективните прийоми на четене. Според възпоменанията на близки на Максим Горки, той просто е плъзгал погледа си страница по страница и като резултат е успявал да „изяде” един литературен журнал само за няколко минутки. По този начин мозъкът на Горки за кратко време е прочитал огромна купчина от списания.

 

 


Прийомите на скоростното четене на монаха Раймонд Лулий

Жител на Средновековието, италианският монах Лулий е изработил своя собствена система за скоростно четене, позволяваща да се чете бързо и продуктивно, но която не намира подкрепа сред народните маси, тъй простичкия народ е бил неграмотен, а мислителите и политическите фигури по онези времена не са били така добри, че да обърнат внимание на неговите находки. Въпреки това, в неговите препоръки са се вслушали такива велики деятели като О. Балзак, Наполеон Бонапарт, А.С. Пушкин, В. И. Ленин, Дж. Кенеди.


Методите на четене на И.В. Сталин

«Бащата на народите» е имал достъп до огромна библиотека, където са били събрани шедьоврите на световната класика, произведенията на руски, съветски автори, събрани творби и избрани издания. Сталин много е харесвал Пушкин и с удоволствие е чел възпоменанията на съвремениците за великия поет. Освен това, на негово разположение са били всичките съветски енциклопедични издания, всякакви справочници и речници, историческа и художествена литература.

Естествено не е било възможно всичко това да се прочете, затова Сталин, внимателно е прочитал само отделни книги, а по-голямата част от библиотеката просто я е преглеждал. Но това не му е пречило да познава съдържанието на книгите и компетентно да разсъждава за произведението и авторът му. А онези книги, които най-много са интересували вождът, Сталин е чел с молив в ръка, правейки бележки по полетата и подчертавайки цели абзаци. Така той е изучавал по няколко книги на ден, а дневната му норма е била 500 страници на ден.


Карл Маркс и отношението му към книгите

Основоположникът на марксизма-ленинизма не е щадил книгите, а любовно ги е наричал свои „роби”. Той безпощадно е прегъвал страници им, а полетата били целите в негови записки.

 

 

 


Франклин Рузвелт и неговата страст към скоростното четене

Едва ли в историята ще се намери друга такава политическа фигура, която толкова да е обичала да чете. Всяка една книга този човек е прочитал от началото до края, както се казва, на един дъх, без никакви почивки. Рузвелт винаги се е интересувал от методите на скоростното четене и не е преставал да усъвършенства собствените си методи в това направление. В своите стремежи той е стигнал до там, че е усвоявал съдържанието на един цял абзац само с бегъл поглед.

 


Оноре де Балзак и неговите методи за скоростно четене

 

По признанията на самия писател, неговите способности за бегло четене са били наистина феноменални. Той моментално е усвоявал информацията на порции по 7-8 реда и неговият мозък е работил със същата скорост с каквато и очите му, които непрестанно тичали по редовете. Той, като никой друг е умеел да намери главното и да махне излишното.

 

 


Николай Чернишевски и неговите способности за скоростно четене

За този човек е било нещо обикновено да диктува на секретаря си някаква статия, като едновременно с това да се занимава с превод от чужд език. Известният руски психиатър Бехтерев е отнасял тази му способност към уникалните свойства на мозъка на този обществен деец, който е бил способен да поддържа едновременно два центъра на възбуждане в мозъка си.

 

 


Адолф Хитлер и неговите методи за скоростно четене

Хитлер много е обичал да чете. Обикновено времето за това любимо занятие не му е достигало, но всяка свободна минута той с удоволствие е четял без да подбира – политическа, художествена, научно-популярна или техническа литература. Представлява интерес това как той е преценявал книгата: първо Хитлер е прелиствал книгата, започвайки от края й. И ако беглото преглеждане на съдържанието го устройвало, то тогава той е прочитал произведението сериозно.

По принцип, в книгите той е търсел потвърждение на своите жизнени убеждения. Както и да е, но девизът на този необикновен читател е бил – нито ден без книга. Хитлер е бил доста странен човек, който е учел само това, което самият той е признавал. Според свидетелства на личният му секретар, библиотеката на Хитлер не е съдържала книги в които главните герои са били човечни, хуманни или духовни. Затова този човек е имал предимно политическа и научно-техническа литература.


В.И. Ленин и книгите

Отново по възпоменания на близките му, Ленин е имал феноменална памет. Дори прочитайки една страничка по диагонал, той е могъл да възпроизведе съдържанието й максимално близо до текста. Благодарение на тази му способност, която Ленин получава по рождение, той съумява да прочете огромно количество книги, журнали и статии.

Степента на напрежение на умствения апарат на Ленин по време на четене била наистина феноменална. Той е запомнял практически на 100 процента от прочетеното, на няколко езика, с равен успех.


Джон Кенеди и неговите навици за скоростно четене

Този политически деятел също е оставил дълбока следа в историята, като една от причините е, че му се е носела славата на виртуозен скоростен читател. Приближавайки компанията за президентски избори Кенеди решава да усъвършенства навиците си на четене и повишава скоростта си от 280 думи в минута до 1000 думи в минута. При това той умело е управлявал скоростта на четене, обръщайки максимум внимание на важните материали, изискващи по-щателно изучаване.

 


 

ПАМЕТТА И ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ

 

Мнемониката не е изобретение на нашето време – тя е известна още от античните времена. Тогава, от голямо значение е било умението да се говори публично, и се е налагало да се посещават специални обучения посветени на ораторското майсторство. Сред други предмети, то е включвало логика – умението аргументирано да се обясни своята позиция и да се води спор, и мнемоника – като средство за запомняне на информацията. Основната роля на мнемониката в онези времена е била да помогне да се запомни една реч, да се даде като аргумент в един спор някой факт, който е бил упоменат само веднъж (та нали ръкописите в онова време са се преписвали на ръка и те са били малобройни). И ако Аристотел в повдигнал логиката до висините на науката, то на мнемотехниките са били с по-малко късмет

По думите на известният специалист по психология Карл Сишор, средностатистическият човек в обикновеният си живот задейства само една десета от възможности с които разполага неговата памет. Останалите 90 % на този ресурс остават неизползвани, тъй като болшинството от нас не използват заложени от природата принципи на запомняне.

Възможностите на паметта са неограничени. Смята се, че един възрастен може да запомни от двадесет до сто хиляди думи. Има и хора с феноменална памет.

Останали са множество свидетелства от съвремениците на Теодор Рузвелт, които говорят за феноменалната памет на този човек. Той упорито е тренирал паметта си, имал е невероятно силна воля и като резултат успява да се концентрира в най-сложни ситуации. Например, през 1912 година, когато се е провеждала срещата на Републиканската партия, която той оглавява, Рузвелт се е намирал в хотел «Конгрес». На улицата са скандирали множество хора, които викали лозунги в поддръжка на своя кандидат за президент – Рузвелт. Обстановката е била напрегната: постоянно са търчали партийци, тълпата възбудено шумяла, постоянни телефонни обаждания, съвещания, но Рузвелт е оставал напълно спокоен. Той е седял в люлеещият се фотьойл и е чел античните трудове на историка Херодот.

Един друг път, пътешествайки из бразилските джунгли, Рузвелт е поразявал своите спътници, че всяка вечер, стигайки до лагера си е намирал удобно местенце, сядал е на сгъваемо столче, изваждал е трудовете на историкът Гибон, посветени на гибелта на Римската империя. Той е четял толкова задълбочено и съсредоточено, че не обръщал никакво внимание на дъжда, разговорите, виковете на дивите животни. И разбира се, Рузвелт, абсолютно точно е запомнял прочетената информация.

Психолозите ни убеждават, че съсредоточавайки се за няколко минути, ние получаваме по-голям ефект, от колкото разсеяно да размишляваме денонощия наред.

Американският религиозен деец Бичър казва, че един час напрегнат интелектуален труд дава повече, от колкото една година дрямка.

Знаменитият бизнесмен Юджин Грейс разказва, че преди всичко той поставя способността да се съсредоточаваш върху опредена дейност.

Бил Гейтс е помни стотици кодове на създадения от програмен език.

Александър Македонски е помнил имената на всичките си войници.

Академикът Абрам Йоффе е знаел наизуст цялата таблица на логаритмите.

За Моцарт е било достатъчно да чуе едно музикално произведение един път, за да изпълни и запише на хартия. Чул „Мизерере” на Алигери (от 9 части), той по памет записал цялата партитура на това произведение, което е пазено в тайна от Ватикана. При второто чуване Моцарт намира само няколко неверни ноти в записките си.

Силна музикална памет е имал и Сергей Рахманинов.

Диригентът Артуро Тосканини е помнил всяка нота от 400 партитури.

Уинстън Чърчил е знаел наизуст почти целия Шекспир.

Доминик О’Брайън от Великобритания е запомнил разположението на разбъркани карти от едно тесте за 38 секунди.

По времето на Инквизицията мнемониката се е установила като тайно знание, тоест е станала или дяволска или божествена. Човек, който е имал супер-памет е предизвиквал ужас и страх. Имало е монаси (между другото, именно те първи са наричани „идиоти”), които не са могли да четат, и съответно да усвоят Библията. Точно за тях са измислени мнемоническите истории за запомнянето на тежките грехове и типовете прелюбодеяние. Представете си само, колко се е ценил един човек, който е предлагал да обучи всеки, който иска да запомни най-важното – молитви и много други неща, разбира се.

Вероятно ще се учудите, но Джордано Бруно е бил известен с пристрастието си към мнемониката. Той получава подкрепа от крал Анри III, като му разкрива тайните на мнемониката и който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като сред тях е и „Изкуството на паметта“. Благодарение на паметта си той бива приет в Доминиканския орден още 15 годишен (където истинското му име Филипо се сменя с монашеското Джордано) след което е представен на папа Римски, а след това заради прекалената си паметливост изгорен на кладата като еретик. Това което възвисява Джордано, същото го и погубва.

Джордано е бил използван в качеството си на „тежка артилерия” в многобройните спорове с католиците. Като доказателства той цитирал наизуст фрагменти от Библията, посочвайки номерът на страницата и неговата страна често побеждавала. Лесно е било да му се отмъсти – в неговите записи сред други, са намерени драсканици на дяволи, което е послужило за повдигане на обвинение срещу него. Интересна е криминалната история на залавянето на Джордано Бруно, тя звучи като детективен роман. Той дълго е скитал в най-различни страни и не е мислел да се прибира, тъй като е знаел какво го чака. Специално подставено лице кани Джордано да го обучи на мнемоника, обещавайки му голяма сума. Той със свито сърце се съгласява и тайно се връща. След няколко урока ученикът решава, че вече всичко умее и предава Джордано на църквата.

Хората, които използват мнемониката, на стари години практически не страдат от синдрома на Алцхаймер и нямат други ментални проблеми толкова типични за повечето 80-90 годишни.