Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

Връзки

ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА БОРБА

Искам да започна с думите на главния герой от филма „Брат-2”: „Къде се крие силата, братко? Аз мисля, че силата е в истината: който владее истината - той е силният!”. Точно така. Само че всяка проява на силата трябва да бъде подкрепена с интелект. Този проста аксиома, която не изисква доказателства, е подобна на твърдението, в което никой не се съмнява

– сложно е да постигнеш успех в нещо без наличието на определени знания и способности.Заедно с това е прието да смятаме, че кариерата в професионалния спорт, с изключение на шахматистите, се гради на развитата мускулатура, повишената издръжливост или точното хвърляне.

Действително медалите и титлите се получават чрез физическо натоварване и всекидневната работа върху тялото, което трае години наред. Но и физическата сила следва да бъде развивана умно. Много голяма грешка би било да мислим, че спортът е сдружение от хора киборги, играещи с мускулите си, които скачат високо, бягат бързо, „мислят” с краката или юмруците си и са с IQ под 90. Но характеристиката „спортист интелектуалец” далеч не е преувеличение.

Основоположникът на айкидото Морихей Уесиба, японският майстор по бойните изкуства, е писал: „Победата за нас е победата над противоречивия ум в самите нас. Трябва ни такъв ум, който да иска да служи на мира за всеки човек на този свят, а не такъв, който иска да бъде силен и да тренира единствено с цел да повали противника си”.

Философията на съвременните бойни изкуства се състои в усъвършенстване на физическите и менталните аспекти на личността, хармонизацията на характера и душевното състояние. От древни времена сенсеите, обучавайки учениците си на прийомите на борбата, едновременно с това тренирали и гъвкавостта на интелекта им.


 „ИгрУм” – вечерите на интелектуалните и творчески ИГРИ


Джудото, което преведено от японски означава „мек път”, често се нарича интелектуална борба. Да, на татамито трябва да се мисли. Задачата е да надвиеш съперника си, изразходвайки минимум усилия, като го хванеш в пропуск. Ще бъде грешка да разчиташ само на физическата сила както в тази ситуация, така и във всяка друга, тъй като винаги ще се намери някой, който е по-силен, по-бърз, по-ловък. В хода на тренировките, отработвайки прийомите, джудистите се учат да побеждават, използвайки силата на съперника срещу него самия. Тоест, усъвършенствайки техниките си, спортистите едновременно с това развиват и стратегическото си мислене, умението за кратко време да взимат решения, да мислят позитивно, а също така се учат на дихателни техники, които помагат за управляване на тялото и контрол на собствените емоции, за разпускането или на обратното, за бързото съсредоточаване.

Всичко, което извършваме с тялото си, се отразява в нашето съзнание и влияе на мисленето ни. В бойните изкуства с всеки двубой човек развива способността си да се самоанализира, учи се бързо да реагира на настъпващите изменения, да взима решения и най-важното е да си има доверие. Колкото по-високо е майсторството, толкова по-голямо удовлетворение носи преодоляването на трудностите, които се приемат не като препятствия, а като поредното предизвикателство, като шанс отново да се убедиш в своята състоятелност.

По-горе споменах за това, че в бойните изкуства ще бъде голяма грешка да се уповаваме на физическата си сила. Винаги има риск да загубиш от по-слаб противник, който умело ползва не само тялото си, но и ума си – той ще разгадае тактиката на съперника и на стотни от секундата ще изпревари действията му. Затова не е учудващо, че джудист, който тежи по-малко, може да победи „по-тежкия”.

Състезанието е тънка тактическа игра, в която можеш да победиш още преди да си извършил каквито и да било действия, използвайки само съзнанието на съперника си. Позволявайки на съперника да се движи първи, винаги имаш шанс да оцениш силата му и само след това да атакуваш. Едно от правилата на будо (японски бойни изкуства) звучи: „Не се опитвайте да победите, нанасяйки удар. Нанеси удара, когато вече си победил.” Тоест печели този, който действа последен (колкото и безразсъдна да ни се струва тази нагласа), който по-изкусно владее едновременно и тялото и ума, който гъвкаво използва силата на съперника против него самия. Това може да бъде постигнато чрез тренинг на тялото и ума в хармония и единство.

Етичните принципи на джудото повтарят всички основни положения на древния самурайски кодекс на честта бушидо, съгласно който воинът трябва да бъде мъжествен, скромен и да уважава другите. Задачата на треньора и майстора е да възпита своите поверени като благородни и достойни хора. Преди началото на двубоя според традицията спортистите задължително се приветстват един друг чрез поклон, потвърждавайки по този начин готовността да се бият честно и според правилата, а след завършването да се поклонят и благодарят един друг за помощта в изучаването на джудото.

Всичко е започнало преди няколко века с прийоми на воденето на ръкопашен бой, които изучавали воините. Всъщност за родина на бойните изкуства се приема Индия. Древните бойни изкуства са били примитивни и не са се фокусирали върху развитието на свръхвъзможностите на човешкото тяло. С течение на времето те са се разпространили в Китай, Япония, Корея, Виетнам, Индонезия, Тайланд и са се сформирали в най-различни школи, системи и стилове. До ден днешен бойните изкуства се наричат така, защото както към всяка друга дейност към боя със съперника трябва да се подхожда творчески.


 "СКОРОСТНО ЧЕТЕНЕ" | "СУПЕРПАМЕТ - МНЕМОНИКА"

  "ГИМНАСТИКА ЗА МОЗЪКА"


Днес бойните изкуства предполагат особен път, който ще даде на човек духовната свобода и силата да бъдеш себе си.

Използвайки единствено физическата сила и природните си таланти, в джудото, както и във всеки друг спорт, няма да можеш да постигнеш много. Днес няма да си намериш място без нужното образование. Погледнете съвременните треньори. Всички те са много умни хора! За да възпита добър спортист, треньорът е длъжен да бъде и педагог, и психолог, и мениджър стратег, и баща, и майка. Спомням си баща ми, който винаги смяташе, че спортистите наравно с деятелите на науката и културата формират елита на държавата, и изискваше от учениците си не само да помпат мускули в залата, но и да пишат съчинения за смисъла на живота и за героите на нашето време. От момчетата и момичетата, които тренираха в секцията му, той възпита преди всичко порядъчни, целеустремени хора, изградили характер и воля за победа и вече след това работи върху техниката им. Много от неговите ученици впоследствие са създали успешна кариера: някои в спорта, други – в бизнеса или политиката.

В заключение искам да цитирам един от любимите ми афоризми, който взех от harsh-мениджърите: „Победителите не само че не ги съдят – може да се каже, че се страхуват от тях. Освен това ги обичат и уважават, защото прилагат силата си, като използват и ума си.”

 

Михаил Рахлин, заслужил треньор на Русия, главен треньор на отбора на Санкт-Петербург по джудо

 

превод: zenom.pro