Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

Връзки

ЛЮБОЗНАТЕЛНОСТТА Е НЕ ПО-МАЛКО ВАЖНА ОТ ИНТЕЛЕКТА

Идеята, че живеем в сложен свят, подразбира факта, че животът преди никога не е бил толкова объркан. Явно тази мисъл намира широка подкрепа, взимайки предвид невероятните скорости на техническите промени и пораждания от нас обем информация (а тези два фактора са взаимосвързани).

И в същото време такива философи като Лайбниц (XVII век) и Дидро (XVIII век) са се оплаквали от информационно претоварване.«Ужасяващото количество книги», за което те говорили, може би е било само капка в морето в сравнение с това, което имаме днес. Само дето днешният обем информация може да изглежда по същия начин незначителен в очите на бъдещите поколения.

Във всеки случай относителните тънкости на различните епохи не са толкова важни за хората, които се опитват да се справят с тънкостите на всекидневния живот. Затова може би е по-уместно да се запитаме не „Коя епоха е по-заплетената?”, а „Защо някои хора успяват по-добре да се справят с тази плетеница?”. Въпреки че сложността на света зависи пряко от контекста, тя също се определя от особеностите на различните хора. В частност, има три главни психологически характеристики, които влияят на нашата способност да се справяме със заплетените ситуации.

1. Болшинството хора знаят, че IQ е коефициент на интелигентност и има пряко отношение към умствените способности. Но доста по-малко са онези, които осъзнават или са готови да приемат факта, че IQ всъщност влияе върху резултата от най-различни дейности в реалния свят. Например върху ефективността на работата или обективния ръст в кариерата. Главната причина за това е по-високото IQ, което помага на човек да учи и решава новите проблеми по-бързо. Сами по себе си тестовете за IQ могат да ни се сторят абстрактни и математически, без пряка връзка с проблемите на реалния живот и в същото време те прекрасно предсказват нашата способност да се справяме със заплетени ситуации. По същество IQ по-добре прогнозира нашата ефективност при разплитането на сложни задачи, отколкото при решаването на прости.


 "СКОРОСТНО ЧЕТЕНЕ" | "СУПЕРПАМЕТ - МНЕМОНИКА"

  "ГИМНАСТИКА ЗА МОЗЪКА"


Сложната обстановка е доста по-плътно изпълнена с данни, което създава по-голямо натоварване върху съзнанието и изисква от нас по-голяма интелектуална мощ и усилие. Ние не можем да излезем от нея на автопилот (или чрез системното мислене 1 по Даниел Канеман, нобелов лауреат по икономика. IQ е измерител на „мозъка”, подобно на това, както мегабайтите или скоростта на процесора изразяват количеството операции, които компютърът е способен да изпълни за единица време. Нищо чудно, че съществува корелация между IQ и работната памет - нашата ментална способност едновременно да се справим с обработката и запаметяването на различна информация. Опитайте да наизустите телефонен номер, докато питате за пътя и държите в главата си списък с покупките и ще получите не лоша представа за това какво представлява вашето IQ. (За съжаление изследванията показват, че тренирането на работната памет не подобрява дълготрайните ни способности да се справяме с трудностите, макар че някои факти свидетелстват за това, че тя отлага във времето дегенерацията на интелекта при възрастните хора съгласно теорията „ползвай или ще загубиш”).

2. Това е емоционалният интелект, който касае нашата способност да разбираме, контролираме и изразяваме емоциите си. EQ се съотнася с ориентацията в сложния свят посредством три начина. Първо, личностите с по-високо EQ са подложени по-малко на стрес и тревожност. Тъй като заплетените ситуации изискват находчивост, най-вероятно те ще предизвикат стрес и безпокойство, но високият емоционален интелект играе ролята на буфер. Второ, EQ е главната съставка на навиците за междуличностно общуване. Това означава, че хората с по-висок EQ по-добре маневрират в сложната организационна политика и при изкачване по кариерната стълба. Дори в съвременния свят, където всеки е свързан с всички, болшинството работодатели гонят не толкова техническите компетенции на сътрудниците си, колкото техните „меки” умения, особено когато иде реч за управленческите или лидерските позиции. И трето, хората с по-високо EQ обикновено са по-предприемчиви, затова са и по-активни при изследването на различни възможности, поемат и въплъщават творческите идеи. Всичко това прави EQ важно качество при приспособяването към неопределена, непредсказуема и сложна обстановка.

3. CQ се разшифрова като коефициент на любознателността и говори за това доколко индивидът е с “гладен разум”. Хората с по-високо CQ са по-любопитни и открити към новите преживявания. Те намират удоволствие в новото и бързо се изморяват от рутината. Те генерират много оригинални идеи и са склонни към нонконформизъм.


 „ИгрУм” – вечерите на интелектуалните и творчески ИГРИ


4. Коефициентът на любознателността не е така дълбоко изучен както IQ и EQ. Обаче има свидетелства, предполагащи, че той е не по-малко важен в разрешението на критични ситуации и ето защо. Първо, личностите с по-висок CQ са по-толерантни към двусмислеността. Такъв нюансиран, изискан и внимателен към детайлите стил на мислене прониква в самата същност на сложния свят. Второ, високият коефициент на любознателност с течение на времето води до по-значителни нива на интелектуалните инвестиции и придобиването на знания особено в сферата на формалното образование, например при естествените или хуманитарни науки (естествено, тук не се измерва изходната мощ на интелекта, както при IQ). Знанията и навиците, както и опитът, трансформират заплетените ситуации в категорията на познати такива и затова CQ в края на краищата става инструмент, с чиято помощ се намират прости решения на сложни проблеми.

IQ трудно може да се повиши чрез тренировки, докато EQ и CQ могат да бъдат развивани. Спомнете си знаменитата фраза на Айнщайн: «Аз нямам особени таланти, просто съм изключително любопитен”.

 

Превод: zenom.pro