Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

Връзки

КОГА СТАРАНИЕТО Е ПО-ВАЖНО ОТ ИНТЕЛЕКТА

Карол Дуек е психолог от Станфорд, която няколко десетилетия доказва, че една от най-големите предпоставки на успешното обучение е способността да се учим от грешките си. За съжаление децата често усвояват точно обратното.

Вместо да бъдат хвалени, че полагат старание, учителите обикновено хвалят вродените им способности (за това, че са умни). Дуек показва, че подобен тип поощрение води до точно обратния резултат – по този начин учениците започват да смятат грешките за признак на глупост, а не за тухличките, от които се гради знанието. Резултатът е плачевен: такива деца няма да свикнат да учат.

Най-известното изследване на Дуек обхваща дванадесет училища в Ню Йорк и в него взимат участие над четиристотин петокласници. Децата едно по едно са извиквани от класната стая и им е даден относително лесен тест, който се е състоял от невербални главоблъсканици. След като детето приключвало с теста, изследователите му назовавали набраните точки от теста, като казвали и една похвална фраза. Половината от децата били хвалени за интелекта им. Изследователят им казвал: «Явно ти много разбираш от такива задачи». Останалите били хвалени за положените усилия: «Ти със сигурност положи много старание».Скоростно четене

След това на учениците им е било предложено да изберат един от последващите тестове. Първият тест бил описван като сложен набор от главоблъсканици, но на децата им се е обяснявало, че ако се опитат да го минат, ще научат от него много. Другият вариант е бил прост тест, подобен на онзи, който децата вече били минали.

Когато Дуек създала този експеримент, тя очаквала, че различните форми на похвала ще имат сравнително незначителен ефект. В края на краищата това бе само една фраза. Но скоро станало ясно: онова как именно бил похвален петокласникът силно повлиява на избора му с кой тест той ще избере да продължи. От групата деца, които били хвалени за положените усилия, 90 процента избрали по-сложния набор от главоблъсканици. А онези деца, които били хвалени за интелекта си, основно избирали по-лесния тест. «Когато хвалим интелекта на децата - пише Дуек, - ние им предлагаме вид игра «Направи се на умен и не рискувай, за да не сгрешиш».

Прочетете и друга статия ДВА ВИДА МИСЛЕНЕ по книгат на Карол Дуек «Новата психология на успеха»

Следващият набор от експерименти, направени от Дуек, показал как страхът от грешки препятства обучението. Тя предложила на петокласниците още един тест. Той бил доста сложен (първоначално е бил предназначен за осмокласници), но Дуек искала да види как децата ще реагират на поставената им трудна задача. Учениците, които били похвалени за усилията си в първия тест, много се старали да решат предложените задачи. «Те бяха много увлечени – разказва Дуек. – Много от тях казваха: «Този тест ми хареса най-много». А децата, които първоначално бяха хвалени заради интелекта им, бързо се предаваха. Неизбежните грешки се възприемаха като знак на съдбата, като свидетелство за това, че може би всъщност те не са никак умни.Суперпамет мнемоника

След като минаха и втория сложен тест, на двете групи ученици им беше предложено да изберат да погледнат резултатите на онези деца, които се справили по-лошо от тях, или да погледнат резултатите на онези, които се справили по-добре. Учениците, хвалени за интелекта си, практически предпочетоха да си повишат самооценката и да се сравнят с онези, които се справили с теста по-зле. Онези, които бяха хвалени за усилията им, напротив, повече се интересуваха от тестовете с по-високите резултати. Искаха да видят грешките си, да се поучат от тях и да разберат как да се справят по-добре.

На последния етап от експеримента децата получиха тест от същото ниво като първия път. Въпреки това учениците, които бяха похвалени за положените усилия, демонстрираха значително подобрение, увеличавайки средния си бал с 30 на сто. Тъй като тези деца искаха да изпитат себе си, дори ако това първоначално би могло да доведе до неуспех, те минаха теста доста по-добре. Резултатът им се оказа още по-впечатляващ, когато го сравниха с показателите на учениците, които по волята на случая попаднаха в «умната» група: оценката им падна средно с почти 20 процента. Преживеният неуспех за «умните» деца се оказа толкова отчайващ, че те фактически регресираха.

Прочетете и друга статия ЛЮБОЗНАТЕЛНОСТТА Е НЕ ПО-МАЛКО ВАЖНА ОТ ИНТЕЛЕКТА

Проблемът с похвалата на вродения интелект се състои в това, че комплиментът «относно ума» изкривява неврологичната реалност на обучението. Той насърчава децата да избягват най-полезния вид обучение – учението от грешките си. Без да изпита горчивината на грешката, мозъкът никога няма да преразгледа моделите си. Невроните ни трябва нееднократно да се сблъскат с провала, преди да постигнат успех. И този усърден процес не може да бъде ускорен.»

 

Превод: zenom.pro