Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

ПАРАЛИЗА НА АНАЛИЗА: «Аз знам прекалено много, за да започна да действам»

Сигурна съм, че и вие сте изпадали в подобни ситуации: прекалено много мислите и анализирате, без никакви последвали действия. Или още по-лошо: дълго размишлявате над някой казус и накрая стигате до извода, че има прекалено много причини защо това няма да се получи.

Къде е лекотата, с която някога взимахте решенията? Струва ви се, че сега върху нея е легнал мозъкът ви със своето необятно туловище, което тежи от всичките получени знания. Те са толкова много, че възниква така наречената парализа на анализа.


"СКОРОСТНО ЧЕТЕНЕ" | "СУПЕРПАМЕТ - МНЕМОНИКА"

"ГИМНАСТИКА ЗА МОЗЪКА"


Какво е това и има ли почва у нас

За по-голяма яснота ще дам пример от поста на ArsTechnica «Знам прекалено много, за да програмирам бързо. Какво да правя?”

„Започнах да забелязвам, че колкото по-опитен ставам, толкова повече време ми отнема изпълнението на проектите и задачите ми. Аз не си губя квалификацията с възрастта. Проблемът е в това, че виждам прекалено много неща, които могат да се прецакат. А количеството потенциални грешки и просто нюанси, за които знам, стават все повече и повече.

Прост пример: преди просто записвах данните във файл. Сега мисля за правата за достъп, за различните файлови системи, многопоточността, фреймуърка, атомарните операции, количеството файлове в директорията, предсказуемите имена на временните файлове, спирането на тока по време на всяка операция, адекватния API за моя код, нормалната документация и така нататък.”

Познато ви е, нали? Мисля, че да.

От една страна, знанието на много информация е нещо страхотно. От друга страна, често виждам, че колкото повече човек знае, толкова по-трудно му е да се размърда. Цялата излишна информация полепва по него като баласт и го спира. В света няма нищо, което да е „еднозначно полезно”.

Ето какво се случи наскоро. Един младеж решава да отвори стоя старт ъп и отива да се посъветва с един бизнес гуру. „Гуруто” от позицията на своя опит му намерил 1001 причини защо неговият старт ъп ще се провали. Момчето решава да не започва своя бизнес.

Буквално след един месец друг мой познат се изстрелва със същия бизнес. Когато ние с него се срещнахме, аз го поздравих и му казах: „Знаеш ли, че наскоро станах свидетел на един разговор, в който „един гуру” назова 1001 причини защо един старт ъп, подобен на твоя, би се провалил. А при теб нещата се получиха. Къде е тайната?”

И той ми отговори: „Сигурно защото не съм знаел всичките тези причини, според които нещата могат да не ми се получат”.

На Алберт Айнщайн му приписват тази яка цитата по темата:

„Всички от деца знаем, че някои неща са невъзможни. Но винаги се намира някой невежа, който тези неща не ги знае. И той прави някое велико откритие”.


 „ИгрУм” – вечерите на интелектуалните и творчески ИГРИ


Защо децата са по-успешни от възрастните

Парализа на анализа още е наричана „информационно претоварване”. Това понятие в теорията по взимането на решения се е появило за първи път преди повече от 50 години – вече тогава хората са започнали да страдат от огромния поток информация, който ги заливал.

Нали помните изречението „Който много знае, бързо остарява”.

Добра демонстрация на изречението прави известната задача на немския психолог Карл Дънкер, който той предлага още през 1945 година. Той помолил участниците в експеримента му да прикрепят една свещ до вертикалната стена само с използването на кутия с габъри и кибрит тип „книжка”.

«За решаването на задачата е нужно да сте наясно, че кутията може да бъде не само контейнер, но и стойка. Възрастните обикновено трудно стигат до тази мисъл, зацикляйки на това, че тя е нужна само за съхранението на габърите. Дори петгодишните деца решават тази задача по-добре от възрастните.

Възрастните по-трудно намират решението, защото са прекалено убедени, че кутийката е само един контейнер за габърите. Петгодишните все още не осъзнават добре главната функция на кутийката и не са сковани от влиянието на стереотипите, затова те могат да предложат нови и необикновени пътища за използването на кутията. В резултат те намират творческото решение” – пише психологът Сайен Бейлок в книгата си „Момент на истината”.

Често „парализа на анализа” възниква и тогава, когато ние прекалено усложняваме всичко и се опитваме да анализираме онези действия, които трябва да се правят автоматически. Ако ние започнем да анализираме под какъв ъгъл да държим коленете си и как да движим краката си, когато слизаме по стълбите, то най-вероятно ще се сгромолясаме.

„Излишъкът на съсредоточеност е опасен! В стремежа си към успеха и желанието да произведем добро впечатление, ние започваме да контролираме конкретните съставящи на нашите действия. Баскетболистът, който има 85 процента успешни наказателни удара по време на тренировки, по време на същия удар, който дели отбора му от победата, изведнъж започва да следи ъгъла на движението на китката си, когато топката излита от нея. Преди това той е направил хиляди подобни хвърляния и излишният контрол разваля всичко. Опитвайки се да „мисли” за своите движения, той нарушава обичайния алгоритъм. Излишната концентрация е непродуктивна ако променя алгоритмът на действията или изпълнението” – казва Сайен.


"СКОРОСТНО ЧЕТЕНЕ" | "СУПЕРПАМЕТ - МНЕМОНИКА"

"ГИМНАСТИКА ЗА МОЗЪКА"


Какво може да се направи

Този пост е написан с идеята „Предупреден – значи въоръжен”. За да се победи „парализа на анализа”, трябва поне да знаем за съществуването й. А да я избегнем ще ни помогне старото добро заклинание Just Do it.

Мой познат бизнесмен Илия – собственик на верига магазини за мобилни телефони, каза за „парализата” нещо много добро: „Много се чувстват парализирани, защото се страхуват да рискуват и да сгрешат. Те пребивават в илюзията, че победата или успехът може да се изчислят по логически начин. Струва им се, че колкото повече знания имат, толкова са по-защитени. Но опитът ми показва, че това не работи.

Забелязах, че количеството грешки, които допускам, вземайки решенията, често въобще не зависи от това колко време и колко щателно съм анализирал пазара или продукта. Разбира се, анализът е важен, но когато той пречи на действията, то той работи подобно на отровен газ. Някой път най-мъдрото е да се направи просто нещо и да се изчака какво ще излезе от него».

Много често няма никакво значение кой път ще изберете. Ако сгрешите, ще станете по-опитни. Ако всичко мине гладко, ще пожънете успех. Но във всеки случай това ще ви даде повече, отколкото безкрайната анализа.

…Когато ме връхлита парализата по време на писането на текстове, аз използвам легендарната техника „Дреме ми”. Ако повече от 20 минути аз не мога да избера кое да напиша от множеството мисли или изречения, които ми се въртят в главата, аз просто взимам първото, дошло ми на ум.

Ето и сега например аз имам 8 варианта как да завърша този пост. И вече 20 минути не мога да разбера кой ще бъде по-идеалният. Така че време е да престана да мисля и да демонстрирам „дреме ми” в действие.

На всички, които са се закучили в „парализа на анализа”, ви давам мантра за подобни ситуации: „Не усложнявайте!”.

 

Л. Парфентиева

 

Превод: zenom.pro