Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

МОЗЪКЪТ ТРЯБВА ДА Е ИЗМОРЕН

Творческият човек трябва да бъде изморен.

Всеки може да подобри работата на мозъка си като използва простички начини.

Мозъкът е един от най-малко изучените човешки органи. При това дейността му е изследвана още от древните египтяни и гърци, а един от първите трудове за мозъка е написан от Хипократ.

Днес ще ви разкрием някои тайни от работата на мозъка и ще ви разкажем в какви условия се пораждат креативните идеи, защо не можем да правим няколко неща едновременно и как можем да забавим времето, без да имаме магически способности.

1. Умората благоприятства за творческото мислене.

Като правило човек се опитва да бъде активен в съответствие с биологическия си часовник. Пикът на активност на чучулигите е в сутрешните часове и именно тогава те са най-свежи и чувстват готовността си да приемат стратегически важни решения и да изпълняват сложни аналитични операции. Същото се случва със совите с тази разлика, че те са активни през вечерните часове.

Последните изследвания обаче доказват, че за творческата работа, за търсенето на нови идеи и нестандартни подходи много повече полза носи умората. Това звучи доста странно, но си има своето логическо обяснение.

Когато сте изморени и ефективността на мозъчната работа спада, вие трудно се концентрирате върху задачите си и лесно се разсейвате от страничните мисли. Освен това в паметта се нарушават връзките между вече известните ви идеи и концепции. Всичко това е отлична предпоставка за творчество: вие се отказвате от шаблоните, изграждате нови връзки, а роящите се в главата идеи могат да ви изведат към съвършено неочаквани и удачни резултати.

Гимнастика за мозъка

2. Стресът намалява размера на мозъка.

Стресът е една от най-разпространените причини за нарушаването на нормалното функциониране на мозъка. Нещо повече – в някои случаи стресът води до това, че мозъкът се свива и размерът му намалява.

В един от експериментите, където са използвани малките на маймуните, се е целяло да се изясни влиянието на стреса върху развитието и дълготрайното психическо здраве. Половината от маймунките са били отделени от майките си и са оставени за 6 месеца сред връстници, докато другата половина са останали с майките си. След изтичане на времето всички били върнати към типичните им социални групи и мозъкът им минал сканиране.

Изяснило се, че при онези маймунки, които били отнети от майките им, областите на мозъка, свързани със стреса, са били увеличени дори и след изминаването на няколко месеца след връщането им към нормалните условия.

Друго изследване показало, че при плъховете, които са подлагани на постоянен стрес, се намалява размерът на хипокампа – онази част на мозъка, която отговаря за емоциите и паметта, или по-скоро за преминаване на информацията от краткотрайната памет към дълготрайната. Учените вече са изследвали връзката между размерите на хипокампа и посттравматичното стресово разстройство, но доскоро не е било ясно дали той наистина намалява вследствие на стреса, или хората, склонни към ПТР, вече имат малък хипокамп. Експериментите с плъховете доказали, че стресът действително намалява размерите на мозъка.

3. Мозъкът практически не може да работи в режим на многозадачност.

Често с цел повишаване на продуктивността се пропоръчва едновременното изпъляване на няколко задачи, но всъщност мозъкът ни фактически не е способен към многозадачност. Когато си мислим, че вършим няколко неща едновременно, в действителност мозъкът ни просто бързо превключва от една задача на друга. При това вероятността за грешки нараства с 50 процента, като трябва да добавим и факта, че за работата се изисква два пъти повече време.

Резурсите на мозъка се разцепват и в резултат ние обръщаме по-малко внимание на всяка задача и най-вероятно не се справяме с нито една от тях. Мозъкът харчи голяма част от ресурсите и времето си за болезненото превключване от единия проблем на другия.

В хода на експеримент, направен в Париж, на доброволците в началото са били дадени две задачи за едновременно изпълнение, а след това била добавена и трета. По време на изпълнението на двете задачи мозъкът на доброволците се разделил и всяко полукълбо отговаряло за една от тях. Натоварването оказало влияние върху ефективността и мозъкът не могъл да работи с пълна мощност. Когато била добавени и третата задача, производителността рязко паднала и участниците започнали да допускат много грешки, да се объркват и да забравят задачите.

Суперпамет мнемоника

4. Харесват ни хора, които правят грешки.

Това е така нареченият ефект на провала, който доказва, че грешките ни правят по-симпатични в очите на другите.

Съвършенството създава дистанция и плаши, докато дребните провали предизвикват съчувствие и сближаване.

Психологът Елиот Арансон направил експеримент, където участниците слушали записи на хора, които отговаряли на въпроси от викторина. В един от записите се чувало как някой изпуснал чашата с кафе. Според направеното допитване симпатиите на доброволците са били на страната на несръчния участник във викторината.

Така че незначителните грешки не ни представят в лоша светлина, често те дори работят в наша полза.

5. Зрението – главното от петте сетива.

По-голямата част от информацията за околния свят човек получава чрез зрението. Ако чуете някаква информация, то след три дни ще помните само 10 на сто от нея. Ако към звуковото съобщение се добави изображение, ще запомните 65 процента. Дори когато виждаме текст, то ние го възприемаме като множество картинки, от които извличаме смисъла.

Ние толкова се доверяваме на зрението си, че дори и най-добрите дегустатори определят боядисаното бяло вино като червено само защото виждат цвета му.

6. Физическите упражнения подобряват работата на мозъка.

Тренировките са полезни не само за тялото, но и за ума. Освен това щастието и физическата активност са тясно свързани.

Хората, които редовно спортуват, превъзхождат пасивните домошари по всички критерии за работа на мозъка: памет, внимание, мислене, способност да се решават задачи.

Физическите упражнения ни правят и по-щастливи. Когато започвате тренировката, в мозъка постъпва сигнал за стрес. В отговор на потенциалната опасна ситуация мозъкът изхвърля хормона ендорфин, който блокира болката и носи чувството за щастие.

Освен това, за да се защити от стреса, организмът активно изработва белтъка BDNF (невротрофичен мозъчен фактор). Този белтък възстановява невроните на паметта, което служи като така нареченото презареждане. Затова след тренировка ние се чувстваме толкова ведро и можем да погледнем на много от проблемите под друг ъгъл.

Скоростно четене

7. Можете да забавите времето, правейки нови неща.

Мозъкът ни получава информация от сетивата ни и я организира по такъв начин, че да можем да я разберем. Само по себе си нашето чувство за време е просто купчина информация в онзи вид, в който ни е предоставена от мозъка.

Когато мозъкът получава нова информация, това не винаги се случва в правилния ред. Тя трябва да бъде реорганизирана и да ни бъде предоставена в достъпна форма. Познатата информация се обработва по-бързо, а когато правите нещо ново, прекарвате в дейността си повече време и ви се струва, че то тече по-бавно.

Интересното е, че за възприятието на времето отговарят едновременно няколко области на главния мозък, докато всяко от петте сетива има своя собствена област.

Друг начин да се забави времето е да се концентрира вниманието. Времето се разтяга при слушане на приятна музика. От друга страна, пределната концентрация се среща в животозастрашаващи ситуации и поради тази причина тяхната продължителност ни се струва много по-дълга, отколкото при нормални обстоятелства.

Колко е важно да си несъвършен.

Правете онези неща, които обичате.

 

превод: zenom.pro