Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

КАК МОЗЪКЪТ ИЗБИРА МУЗИКАТА

Музиката, която ни харесва, въздейства не само на центъра на удоволствието, но и стимулира работата на мозъка.

Всеки има своите музикални предпочитания – някой предпочита класика, друг тежък рок, трети предпочита народно пеене.

Въздействието, което музиката оказва върху нашия мозък, се изследва в продължение на много години. Известно е, че слушането на любими композиции предизвиква у нас отделянето на хормона допамин, тоест се предизвиква същата реакция у нас, подобно на хапването на вкусната храна, секса, чувството за комфорт.

Допаминът по естествен начин се изработва в големи количества по време на позитивния, според нашите представи, опит. А как мозъкът определя какво ни харесва и какво – не?

Изследванията под ръководството на Робърт Заторре от Института по неврология в Монтреал направили следващия експеримент. Деветнадесет доброволци на възраст от 18 до 37 години (10 жени и 9 мъже), които предварително съобщили за музикалните си предпочитания, трябвало да чуят и да оценят 60 музикални трека. Важно условие било изпитваните да не са чували преди тези произведения. Участниците в експеримента оценявали харесалите им парчета по принципа на аукциона, като трябвало да платят от собствените си средства някаква сума – 0.99, 1.29 или 2 долара, за да могат в края на експеримента да получат диска с избраните композиции. По време на експеримента всеки участник е бил включен към апарат за функционално магнитно-резонансна томография, така че експериментаторите могли да наблюдават как мозъкът реагира на конкретното музикално произведение. И макар че продължителността на всеки трек била само 30 секунди, това се оказало достатъчно мозъкът да определи дали му харесва музиката, или не. В отговор на харесаната музика, в мозъка се активирали няколко зони, но най-чувствителен се оказал определен участък в мозъчната кора, наречен нуклеус акумбенс – област, която се активира, когато нещо оправдава нашите очаквания. Този участък влиза в така наречения „центърът на удоволствието” на главния мозък и проявява активност при наркотично или алкохолно опиянения и при полова възбуда.Мнемоника 4

Този ефект е познат на всеки, който е избирал книга или филм. Като правило, ние бързо можем да разберем само по няколко странички или минутки от екранното време дали ни харесват. Нашият мозък е способен да предугажда чувствата, основавайки се на наличните данни: ако термометърът показва -10, значи навън е студено. По същия начин стоят нещата с абстрактните естетически очаквания. Обаче често подобни предсказания се опират на минал опит и затова любителите на рока най-вероятно ще започнат да скучаят, слушайки народно пеене. Но в онзи случай, ако мелодията, която слушаме за първи път, оправдае нашите очаквания, се отделя допамин, който носи и чувството на удоволствие.

„Учудващ е фактът, че човек очаква с нетърпение и се възбужда от съвършено абстрактни неща, например звук, който ще чуе. Нуклеус акумбенс при всеки човек има индивидуална форма, заради което работи по особен начин. Също трябва да отбележим, че поради постоянното взаимодействие на няколкото мозъчни зони, при всяка мелодия ние получаваме собствени емоционално наситени асоциации”, така коментира един от авторите на изследването, доктор Валори Салимпур, резултатите получени при експеримента, публикувани в списанието Science”.

Нуклеус акумбенс е свързан с други зони на мозъка, а в случая със звуците се задейства и слуховата кора. Колкото повече ни харесват звуците, които чуваме, толкова по-силно е това въздействие и толкова повече невронни връзки се образуват, които, както знаем, съставят основата на нашите когнитивни способности. Но, за да прогнозираме коя именно мелодия ще предпочете всеки конкретен човек, е необходимо да знаем музикалния му вкус, за който отговаря темпоралният лоб. В най-близко бъдеше учените имат намерение да изследват връзката между него и нуклеус акумбенс.

„Това е много интересно, защото всяка една мелодия се състои от отделни звуци, които по отделно нямат никаква ценност и не носят удоволствие. Но когато слушаме комбинацията на тези звуци, тоест музика, зоните на нашия мозък, отговарящи за разпознаването на образи, прогнозиране и емоционално възприятие, започват да взаимодействат помежду си и ние получаваме естетическа наслада”, коментира работата си Робърт Затторе.Скоростно четене 4

Анализирайки мозъчната дейност, учените се опитват да разбера за какво мислят хората, да разберат хода на разсъжденията им, мотивите и в края на краищата, да могат да предскажат поведението им.

По материали на Montreal Neurological Institute and Hospital