Бюлетин

Абонирайте се за нашия бюлетин
Email:
Име:
Tекст:
За да проверим, че не сте робот, моля отговорете на въпроса: Коя година хан Аспарух основава България?

Връзки

«Нашият мозък е ленива гадина» или как да предотвратим застиването и деградацията на разума

Забелязвате ли, че колкото по-възрастни ставате, толкова с по-малък хъс се заемате с онази работа, която ви е непривична или е свързана с голяма концентрация на вниманието и усвояването на нови навици?

Ще ви открехна една малка тайна. Четенето на любими вестници (автори), работата, свързана с добре позната специалност, използването на майчиния език и общуването с приятели, които ви разбират, храненето в любимо заведение, гледането на любим сериал… - всичко това, което ни е толкова любимо, води до деградация на мозъка.

Вашият мозък е ленива гадина (тъй както и вие) и затова се стреми да понижи харченето на енергия за една или друга дейност, чрез създаване на своеобразни «макроси» - програми, които изпълнявате по шаблони.Гимнастика за мозъка 1

Биологът Ричард Симон в началото на миналия век нарича тези програми «енграми» - физически навици или следи на паметта, оставени от повтаряно въздействие на дразнителя. Енграмите могат да бъдат представени като пътечки, които невроните «прокарват» в нашия мозък, изпълнявайки едно и също действие. Колкото по-дълго време го изпълняваме, толкова по-малко енергия за това харчи мозъкът ни.

Понякога тези пътечки се превръщат в пътища, а след това и в магистрали, като например, при китаеца, който събира тестето карти по-бързо от робот: 

.

От една страна това е изключителна суперспособност – наистина, за какво да харчим излишно енергия за осъществяване на еднотипни действия? Обаче обратната страна на тези способности е понижаване на пластичността на мозъка ни.

Работата е там, че колкото повече енграми използваме, толкова по-малко работят базалните ганглии в мозъка ни. Тяхната основна функция е изработване на невротрансмитера ацетилхолин, помагащ на невроните да «прокарват» нови пътечки сред информационния шум на нашия мозък (нещо, което се случва и при вас, след прочитането на това изречение).

Спомнете си пътя, който използвате, за да стигнете до работа или университета. Ако пътувате по един и същи път повече от половин година, то действията ви до такава степен стават автоматизирани, че паралелно вече можете да изпълнявате и други действия – четене, слушане на музика, отговаряне на имейли. В любимия си ресторант не ви се налага да цедите ацетилхолина си и да мислите над онова какво да си поръчате за обяд, защото менюто го знаете наизуст. Зад фалшивата усмивка на приятеля си веднага ще разпознаете тревожността и няма да има нужда да се напрягате, за да разшифровате тези комуникативни сигнали.

Може би си мислите, а защо е нужно всичко това да се променя? Ами защото целият ни живот е непресъхващ източник на промени, които не се поддават на нашият контрол. Към по-голямата част от тях на нас ни се налага да се приспособяваме и в тази «гонка на хамелеоните» оцелява онзи, който по-бързо от останалите ще промени цвета си, съгласно цвета на околната среда и ще смогне максимално да се доближи към насекомото (които по време на криза са все по-малко и по-малко).

Може да бъдете съкратени, задачите на вашия отдел могат да се променят и от вас да се изискат нови навици (и ако не се справите, то пак да ви съкратят); ще се влюбите в китайка и ще искате да научите езика, на който общуват роднините й, и така нататък.

Затова пластичността на мозъка трябва да бъде тренирана и да се поддържа постоянно. Представете си, че вашият мозък е един бетон, който след известно време ще се втвърди.

Образът на «втвърдения» мозък може да ви стане по-понятен, ако погледнете болшинството 70-годишни хора, които не са способни да усвоят таймера на микровълновата, съпротивляват се на всичко ново, изпълняват с години еднотипни действия (или възпроизвеждащи мислени шаблони). Тези «пътечки» в главите им са се превърнали в дупки и тунели, издълбани в скалните породи и «прокарването» на нов проход, за да се стигне съседната пещера, е практически невъзможно.

Нашата задача е постоянно да бъркаме тази «мислителна смес», да не й даваме да се втвърди. Щом се отпуснем и започнем да използваме енграмите, някаква част от мозъка ни се втвърдява, а ние дори не го забелязваме.

Скоростно четене 4

КАКВО ДА ПРАВИМ, ЗА ДА СПРЕМ ДЕГРАДАЦИЯТА НА МОЗЪКА

Тук са дадени десет най-ефективни, но и напълно осъществими прийома:

Действайте осъзнато: Ако изведнъж сте почувствали дискомфорт от това, че нещо не върви както трябва (например, любимият ви сайт си е променил дизайна или в магазина няма любимите ви бисквити - вкопчете се за опашката на това чувство и започнете да го «разработвате». А защо да не опитате всички видове бисквити и още повече – да не започнете да правите собствена марка?

Не четете повторно книги. Не гледайте филми, които сте гледали. Да, това е много приятно психологическо чувство – да се потопиш в един уютен свят, в живота на вече познатите персонажи, никакви изненади, вече знаете края и може да се наслаждавате на дреболиите, които преди не сте забелязвали, изяждайки книгата за един час (или изглеждайки сезона за един уикенд). В същото време вие крадете шанса от новите книги и филми да ви открият нещо принципно ново и лишавате мозъка си от образуването на алтернативни невронни връзки.

Търсете нови маршрути. Опитайте се да намерите нови маршрути за привичните пътища за прибиране и обратно, намерете алтернативни магазини, кина и други инфраструктурни точки на картата на вашия живот. Това може да отнеме допълнително време, но може и да донесе приятни бонуси – например, по-ниски цени в магазините или по-малко народ в киното.

Търсете нова музика. Ако сте меломан, във вашия iPod имате десетки хиляди композиции и ви се струва, че вашият вкус е богат и разнообразен, то бързам да ви разочаровам – най-често ние слушаме 50-100 познати приятни парчета и все по същите причини – ние се адаптираме към тях и на нашия мозък не му трябват допълнителни ресурси за обработката и осмислянето им.

В света има няколко хиляди интернет-радиостанции и дори ако всеки ден вие слушате някоя нова, пак няма да ви стигне целия живот за това да ги прослушате всичките.

Търсете нови приятели и запознанства. Да, разбира се, това е прекрасно, ако имате приятели, с които ви е приятно да се виждате веднъж в седмицата и да обсъждате мачовете или новата рокля на Бийонсе. Психологически е по-комфортно.

Но повечето от нас живеят в мегаполиси и защо да ограничаваме кръга си от 4-5 човека, при това най-често избрани не от нас, а «натрапени» от обстоятелствата – училище, институт, работа?

Социалните инструменти, заложени в нас, много силно влияят на начина, по който мислим и понякога се случва така, че ние, под влиянието на едни или други приятели, променяме гледната си точка, набора от интереси, а понякога и въобще дейността си като цяло.

Мнемоника 4

Родете или осиновете деца. Децата са перманентен източник на хаоса и неопределеността в живота ви. Те са живи «бетонобъркачки» в главите ни, разрязващи всичките шаблони и прекрояващи установените маршрути по нов начин.

Аз имам трима сина на различна възраст, които всеки ден внасят нещо ново със своите въпроси, поведение, любознателност и неспиращи експерименти с всичко, което ги заобикаля. Сами няма да усетите как мисленето ви ще се разкрепости и ще започнете да мислите по друг начин.

Ако засега нещата с децата не ви се получават, може да започнете с куче. Първо, то изисква разходки (а свежият въздух е полезен за мозъка). Второ, то неволно ви въвлича да общувате с други кучкари. И трето, също може да бъде източник на хаос (моето, например, тича след мухите, без да обръща особено внимание на препятствията, възникващи на пътя му).

Прочети още: ИЗПОЛЗВАЙ ИЛИ ЩЕ ИЗГУБИШ

Спрете да критикувате. «Какъв ужасен дизайн!», «Колко зле направиха развръзката!», «Колко са неудобни новите фотьойли!», - тези и други милиони съобщения може да видите във Facebook, да ги чуете от колегите и дори да си ги помислите, а те са индикатори за съпротивата към промените, настъпили неочаквано в живота ви. Промени, върху които вие най-често не може да повлияете. Или можете, но само ако приложите множество усилия, които не си струват. Съгласете се, че има по-интересни занятия, отколкото да изисквате в ресторанта книгата за оплаквания и да пишете такива от наглия сервитьор.

Доста по-полезно за собственото ви развитие ще бъде да приемете тези промени и да мотивирате мозъка си да продължи да живее в новата реалност.

Вашите диалози трябва да изглеждат така: «Ново меню? Отлично, защото старото ми доскуча!», «Пътят отново го ремонтират, ще трябва да се търси обход? Отлично, значи след един месец тук няма да има никакви дупки, а, докато трае ремонтът, аз ще науча нещо ново за този квартал!», «Нова операционна система? Супер! Вече имам новата задача да намеря контролния панел!».

Престанете да закачате «етикети» на хората. Това е доста удобно – вместо да се опитате да разберете човека, да поразмишлявате за причините за постъпката му – да се поддадете на слабостта и просто да го заклеймите и да го присъедините  към този или онзи психотип. Изневерила на мъжа си? Уличница! Напива се с приятели? Алкохолик!  Гледа алтернативно кино? Сноб!

Всеки от нас се намира под въздействието, дори може би под по-големия натиск на жизнените обстоятелства, отколкото същия Родион Расколников, само че много хора намират неговите, описани от Достоевски размишления за интересни, а онези на съседката с двете непослушни деца – за вулгарни и незаслужаващи внимание.

Експериментирайте с ароматите. Въпреки че еволюцията измества на втори план нашите обонятелни рецептори, миризмите все още имат огромно влияние върху нас. И ако имате любима миризма, която не сменяте вече години, то сега е моментът да го направите. И го правете редовно.

IgrUm3

Учете езици. И не е задължително да се влюбвате в китайка, може да намерите и друга мотивация, свързана, например, с професионалните интереси или хоби. Чуждестранните думи и свързаните с тях семантически полета често се отличават от родния ни език и тяхното изучаване се явява един от на-ефективните инструменти за трениране на пластичността на мозъка (особено, ако навлизате по-навътре от туристическия лексикон и се задълбочавате в културните особености).

Никога не забравяйте, че мозъкът ни е устроен много по-сложно, отколкото ни се струва. Енграмите, свързани с прослушването на една и съща музика, оказват влияние на онова как общуваме с приятелите ни. Неочакваните чувства, породени от миризмата в новия ресторант, могат да събудят в нас желанието да преоценим думите и постъпките на любимия човек (да го разберем и простим). А разходката след работа по непозната улица да ни наведе на мисълта, как да намерим удачно решение на проблем, възникнал в службата. Затова гореизложените трикове е най-добре да се комбинират.

И може би в един прекрасен ден, след около 30 години, когато внучето ви донесе своето ново устройство, което представлява облак от нанороботи, вие няма да кажете „О, Господи, махни се с тази бръмчалка от мен!”, а ще протегнете ръката си към него с думата „Уау!” и ще попитате „А как работи това нещо и откъде мога да си го купя?”

Даниел Дехканов

 

превод: zenom.pro